Решение № 75 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500178 по описа за 2026 година Производство по чл.435 ал.2 т.7 ГПК .

Делото е образувано по жалба на Х. Б. К., ЕГН **********, с адрес: с.

***, ул. *** против действията по изп.дело № 91/2026 по описа на ЧСИ Т. К., per. № ***, с взискател „А1 България“ ЕАД, относно размера на разноските, посочени в покана за доброволно изпълнение връчена на 22.01.2026г.

В жалбата се навеждат доводи, че считат действията за незаконосъобразни. Заявява, че към поканата е прикачен изпълнителен лист за друго лице. Не знае на кого е изпратен неговия и дали нопазнато лице няма да злоупотреби с неговите лични данни. В изплатена директно до съда жалба е посочил, че обжалва цялото задължение по изпълнителното дело. Че не е бил уведомен за производството по ч.гр.д.№6605/2023г. на ПлРС, че изпълнителното дело е образувано близо три години след провеждане на частното гражданско дело. Възразява срещу множеството разноски, лихви и такси, посочени в ПДИ.

В заключение моли да се отмени постановлението за разноски .

Ответникът по жалбата и взискател по делото – „А1 България“ ЕАД е депозирал възражение, в което изразява становище за неоснователност на 1 частната жалба. Сочи, че разноските по изпълнителното дело са за: такса за образуване на изпълнителното дело, съгласно ТТР към ЗЧСИ, за което има представено платежно нареждане; юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа; такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Относно останалите възражения, счита че са за действия, които не подлежат на обжалване по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение , като на основание чл. 78, ал.8 от ГПК моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Т. К., в които описва извършените действия по изпълнителното дело и заявява, че жалбата е неоснователна.

Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.

Длъжникът Х. Б. К., обжалва постановление на ЧСИ за разноските /в случая ПДИ/. Връчено е на 22.01.2026г., а жалбата /наименована възражение/ е подадена на 27.01.2026г., поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК.

Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу изпълнително действие, подлежащо на обжалване от взискателя съгласно чл.

435 ал.2 т.7 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:

Изп.дело № 91/2026 по описа на ЧСИ Т. К. е образувано на основание изпълнителен лист №523/16.02.2024г. по ч.гр.д.№6605/2023г. на РС-Плевен за събиране на парични вземания: Неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 424.46 лв.; начислени неустойки в общ размер на 89.42 лв. поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, Мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 52.29 лв., от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата , предхождаща дата на депозиране на настоящото заявление, както и законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, законната лихва върху 2 главницата от 25.10.2023год. до изплащане на вземането, сумата 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение с взискател „А1 България“ ЕАД и длъжник Ш. И. М..

На 15.01.2026г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е връчена на 22.01.2026г. На същата дата са изпратени запорни съобщения до няколко банки и работодателя, с искане за налагане на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение. В самата призовка е насрочен опис на движими вещи в дома му за 12.02.2026г.

На 27.01.2026г. длъжникът е депозирал възражение срещу тези задължения, включително и за разноските. В последствие с допълнителна жалба е уточнено, че обжалва постановлението за разноски.

Преди изпращане на призовката е направена и подробна сметка на дълга към 15.01.2026г. /л.10/, въз основа на която са посочени размерите на конкретните задължения в самата призовка, в това число и на разноските.

Видно от приложената по изпълнителното дело – л.24 ЧСИ е направил към 30.01.2026г. и подробна сметка на дълга в евро, в който е посочено, че към същата дата Х. К. дължи:

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: ЛИХВА 26.74 евро от дата 09.01.2026г.

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: РАЗН. ПО изпълнителен титул 38.35евро. от дата 09.01.2026г.

Неолихвяема сума (приети други разходи) Описание: ЮРК.ВЪЗН. 76.69 лв. от дата 09.01.2026г.

Неолихвяема сума (начислени такси) ТАКСА ОБРАЗУВАНЕ ПО ОБЩА СМЕТКА 40.91 евро от дата 09.01.2026г.

Неолихвяема сума (начислени такси) Описание: СМЕТКА ДЪЛГ 18.41 евро от дата 09.01.2026г.

Неолихвяема сума (по изпълнителен титул) Описание: НАЛАГАНЕ НА ЗАПОРИ 31.30 евро от дата 09.01.2026г. или общо неолихвяеми суми от 232.40 евро

Олихвяема сума Описание: главница 262.74 евро

Неолихвяема сума Описание: лихви 78.38 евро

Неолихвяема сума Описание: пропорционална такса / с ДДС/ - 57.95 евро 3

С оглед направените в жалбата оплаквания съдът разглежда всяко едно от посочените пера на разноските поотделно, съобразявайки размера на дълга с по-късна дата, по-близка до настоящето произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, отговорността за разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. Съгласно дадените разяснения в т.2 от ТР №3 от 10.07.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл.435 ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В конкретната хипотеза актът, в който отговорността за разноските е обективирана е поканата за доброволно изпълнение, която в частта за разноските подлежи на обжалване.

Съгласно чл.79 ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в посочените в разпоредбата случаи, каквито в конкретната хипотеза не са налице. Разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В чл.79 ал.2 от ЗЧСИ е предвидено, че в сметката следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. Тези изисквания на закона са спазени, видно от посочените по-горе сметки за дълга.

Предвид влизане в сила от 01.01.2026г. на Закон за въвеждане на еврото в Република България всички суми, независимо, че претенциите са предявени преди тази дата и са присъдени в лева, следва да бъдат разглеждани в евро, като преизчислени от български лева по официалния курс на БНБ.

Както е видно от самия изпълнителен лист, в него освен главницата от 262.74 евро, са включени сумите 26.74лв. лихва и общо 38.35 евро разноски /д.т. 25лв.и 50лв. юрк. Възн./ Така, че тези суми са дължими по силата на самият съдебен акт и подлежат на принудително събиране.

Дължима е сумата от 40.91 евро такса за образуване на изпълнително дело, като в нея се включват освен такса за образуване, за извършване на справки, за изготвяне е връчване на книжа и т.н.

4

Дължима е и лихвата с посочен размер от 77.27.50лв., тъй като макар и да не е видно от приложената сметка, е начислена върху главницата за периода 25.10.2023г. /начална дата по изп. лист/ до 30.01.2026г., като отчетено възможно погасяване на главницата на тази дата.

Следва да се посочи, че в случая няма „дублиране“ на лихви, тъй като двете суми се отнасят към различни периоди.

По отношение размерът на лихвите, съдът не може да се произнася, тъй като същите не са част от разноските и тяхното самостоятелно обжалване не е предвидено в закона. Няма пречка, ако длъжникът счита, че изчислението на ЧСИ е неправилно да поиска експертиза в самото изпълнително производство, която да изчисли законната лихва за определен период.

Дължима е и сумата от 76.69 евро /равностойна на 150лв./, представляваща възнаграждение за представителство на взискателя от юрисконсулт в изпълнителното производство. В чл.78 ал.8 от ГПК изрично е уредено, че „в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“ Още с молбата за образуване от 09.01.2026г. на изпълнителното производство е поискано присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 76.69 евро. Разноските са дължими, тъй като, производството не е приключило и до сега.

Макар и да не е изрично заявено възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт, следва с оглед общото оплакване за разноските да се посочи, че въззивният съд счита юрисконсултското възнаграждение за съобразено по размер със закона. В случая законът предвижда единствено задължение да не се надвишава максималния размер по чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.27 ал.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, издадена в изпълнение на тази норма, „за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 100 до 190 лв.“ Съдия-изпълнителят е определил същото към средата на законовия размер от 76.69 евро /равностойни на150лв. /както е поискан с молбата/, което го прави съобразено с обема на извършената работа и предстояща такава, предвид факта, че делото не е приключило.

5

Дължими изцяло са и сумата от 18.41 евро и 31.30 евро за сметка дълг и налагане на запори. Същите отговорят на нормативно уредените в чл.9 и чл.12 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители Факт е че същите са наложени, както и че върху всяка от тях се начислява задължително ДДС от регисрирания ЧСИ. Запорите върху банкови сметки и трудово възнаграждение не са довели до събиране на суми, т.е. до ефекта, с който се налагат, поради липсата на парични средства по сметките и ниския размер на трудовото възнаграждение. Ето защо за да постигне целите на принудителното изпълнение съдия-изпълнителят е в правото си да налага множество запори и/ или възбрани, докато не събере необходимите за погасяване на целия дълг средства.

Що се касае до пропорционалната такса следва да се посочи, че съдът приема, че същата е част от разноските по делото, която вписана към поканата за доброволно изпълнение дава ориентир на длъжника, какъв е нейният размер при евентуално доброволно плащане на натрупаното до този момент задължение. Същата е дължима чл.83 ал.1 от ЗЧСИ върху материалния интерес, като размерът им е определен в чл.26 от ТТРЗЧСИ. В конкретния случай размерът на дълга по изпълнителното дело, който определя мателиалния интерес е 573.52 евро. Върху тази сума следва да се изчисли размерът на пропорционалната такса. Останалите суми, които ще бъдат събрани от ЧСИ не формират размера на вземането и материалния интерес, а представляват такси за самото изпълнение и не следва да се включват в изчислението на пропорционалната такса. Ето защо и съдът счита че посочената пропорционална такса е правилно изчислена.

Действително към момента на изпращане на призовката за доброволно изпълнение не е налице събрана сума в какъвто смисъл е изискването на Тарифата, но от друга страна при евентуално плащане в законовия срок от получаване на призовката длъжникът следва да е уведомен, за това че дължи и тази такса по изпълнението и при желания може да я заплати, заедно с другите задължения по делото. Поради това и съдът приема, че в тази част, макар и пропорционалната такса да не е изискуема все още, няма пречка да бъде съобщена в призовката за доброволно изпълнение на длъжника. Тя представлява разноски по делото и при всяко положение на неговото приключване ще бъде събрана, макар и в началната му фаза да не е изискуема.