Решение № 3787 от 04.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3787 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. И. при участието на секретаря СИМОНА Н. И. като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100500499 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 4370/21.03.2023 г., поправено с решение № 15744/01.10.2023 г., постановени по гр.д. № 71778/2021 г. на СРС, ГО, 88 състав, е отхвърлен предявеният от В. Д. И., с ЕГН **********, срещу „Хеалт Продъктс България“ АД, ЕИК 204923760, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо „Хеалт Продъктс България“ АД, че В. Д.

И. е собственик на основание приращение и наследствено правоприемство на трафопост /съвкупност от сграда и оборудване/, който съгласно разрешение за ползване № 156-ПК-120/31.03.2004 г. е трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV, находящ се в ПИ № 256 по кадастралния план на гр. София, к.л. № Г-13-3-В, с.

Бистрица – бивш стопански двор, СО – Район „Панчарево“, а в скица № 15129567 от 08.02.2022 г. е описан, като сграда с идентификатор ***, находяща се на адрес с. Бистрица, район Панчарево с площ от 9 кв. м. и предназначение сграда за енергопроизводство, която сграда се намира в поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***, както и за осъждане на „Хеалт Продъктс България“ АД да предаде владението по отношение на посочената сграда за енергопроизводство на ищеца В. Д. И..

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство В. Д. И., в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че имотът не е изграден единствено в притежавания от ищцата ПИ ***, като е игнорирал материалната доказателствена сила на Разрешение за ползване № 156-ПК120/31.03.2004 г.

Твърди се, че обстоятелството, че трафопостът понастоящем да попада в трите имота - с идентификатори ***, ***, ***, не променя факта, че през времето, през което е бил построен, е попадал изцяло в ПИ ***, като имотът е бил построен от ищцата като възложител.

Относно ПИ *** се поддържа, че същият е бил собственост на баща й Д.Н.О. по силата на Решение на ПК № 6066/13.01.2005 г. на ОСЗГ Панчарево. Твърди се, че учредената ипотека не включва процесния трафопост, който не е бил предмет на проведеното принудително изпълнение и доколкото представлява самостоятелен обект на правото на собственост, то същият не е придобит от купувача на публичната продан. Сочи се, че трафопостът е въведен в експлоатация на 31.03.2004 г., а строежът /преустройството/ на сградата по различно време- на 08.07.2004 г., което също доказва, че трафопостът като сграда има самостоятелен характер. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемият „Хеалт Продъктс България“ АД оспорва подадената въззивна жалба, като излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството по делото е образувано /с оглед направеното уточнение на исковата молба пред въззивната инстанция с молба от 25.03.2024 г./ по евентуално съединени искове на В. Д. И. срещу „Хеалт Продъктс България“ АД с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на трафопост с идентификатор *** на основание приращение към притежавания от ищцата имот с идентификатор ***, евентуално на основание наследствено правоприемство от нейния баща Д.Н.О., който като собственик на ПИ с идентификатор 2

*** е придобил по приращение трафопоста, който частично попада в границите на описания имот

По предявения главен иск в тежест на ищцата е да установи правото си на собственост върху процесния недвижим имот – трафопост с идентификатор ***, на твърдяното придобивно основание, а именно, че ищцата е била титуляр на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** към датата на изграждане в груб строеж на процесния трафопост, че трафопостът е изграден в границите на притежавания от нея имот и представлява по естеството си самостоятелен обект на правото на собственост, както и че трафопостът се намира във владение на ответника без наличие на основание за това.

По делото е представен договор за покупко-продажба от 11.10.2001 г., по силата на който Министерството на земеделието и горите е продало на основание чл.45 вр. чл.47 ППЗСПЗЗ и Заповед РД 46-52/19.01.2000 г. на В. И. земя-частна държавна собственост с площ 4 977,00 кв. м., представляваща парцел I по парцеларния план на Стопански двор-с. Бистрица, район Панчарево, област София, върху който е построен „Овцекомплекс“ с 2 броя сгради, зза сумата от

672 лева. Доколкото договорът е сключен в законоустановената форма и не е оспорен от страните, въззивният съд приема, че ищцата е станала собственик на процесния поземлен имот и построения в нея овцекомплекс, състоящ се от две сгради.

По делото е представено удостоверение № 127 от 08.07.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж преустройство на овчарник в производствена сграда за хранителни добавки I, II, III етап, находящ се в ПИ № 256 по кадастралния план на гр. София, к.л. № Г13-3-В, с. Бистрица – бивш стопански двор, с възложител В. Д. И..

От скица № 15-260571 от 01.06.2016 г. се установява, че ПИ *** с адрес с. Бистрица, район Панчарево и площ от 4967 кв. м. е с номер по предходен план 028033. От удостоверение от ОСЗГ Панчарево се установява, че имот № 028033 по КВС на с. Бистрица е идентичен с имот № 256 по кадастрален лист Г-13-3-В, както и е идентичен с имот 280033.

По делото е представено и Разрешение за ползване № 156ПК120/31.03.2004 г., от което е видно, че в ПИ № 256 по кадастралния план на гр. София, к.л. № Г13-3-В, с. Бистрица – бивш стопански двор, СО – Район „Панчарево“ е построен „трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV и кабели Cp.H./20Kv/“. В разрешението за ползване като възложители на строежа са посочени СО – Район „Панчарево“ и В. И..

С договор за учредяване на ипотека от 16.02.2007 г., обективиран в нотариален акт № 99, том I, рег. № 1428, дело № 57/2016 г. при нотариус В.Я., с рег. № 265 на НК В. И. и съпругът й И.И. са учредили договорна ипотека в полза на „Българска пощенска банка“ АД като обезпечение на задължението на кредитополучателя „ВИ ФАРМА“ ЕООД. Ипотеката е учредена върху застроен неурегулиран поземлен имот в с. Бистрица, район Панчарево, 3

Столична община (идентичен със стар парцел I по парцелния план на Стопански двор – с. Бистрица), целият с площ 4 977 кв. м., който имот е нанесен през 2002 г. с пл. № 256 в к.л. № Г-13-3-В, заедно с построена в имота едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки – I, II и III етап, без западната сграда – склад.

Не е спорно между страните, че с постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ О.М., по изп. д. № 20128460400261, влязло в сила на 29.02.2016 г., вписано в СВ София, с вх. рег. № 15487/23.03.2016 г., акт № 83, том XXXV, процесният поземлен имот заедно с построена в имота едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки – I, II и III етап, без западната сграда – склад, са продадени на публична на купувача „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД.

С договор за покупко-продажба от 14.04.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 1428, дело № 57/2016 г. при нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ СОФИЯ“ ЕАД е продало ПИ ***, заедно с построена в имота едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки – I, II и III етап, с идентификатор ***, без западната сграда склад, на „МЕДИКЪЛ ПРОДЪКТС БЪЛГАРИЯ“ АД, което след това с договор за покупко-продажба от 15.05.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 130, том I, рег. № 1793, дело № 78/ 2016 г. при нотариус Е. И., с рег. № 207 на НК, е продало така описаните имоти /отново без западната сграда склад/ на „СЪКСЕС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕАД. С нотариален акт № 152, том II, рег. № 4220, дело № 218/2016 г., издаден на 14.12.2016 г. на основание чл. 587 ГПК, „СЪКСЕС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕАД е признато за собственик на ограден застроен неурегулиран поземлен имот с пл.

№ 256 в к.д. № Г-13-3-В, ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.

Бистрица, район Панчарево, Столична община, идентичен със стар парцел I по парцелния план на Стопански двор – с. Бистрица, целият с площ от 4 977 кв. м., ведно с едноетажна постройка „Производствена сграда за хранителни добавки - I, II и III етап, представлява сграда с идентификатор *** и долепената до него сграда с идентификатор

***, склад за суровини и готова продукция, представляващ сграда с идентификатор ***, към който е изградена бетонова рампа за тирове и находящия се в това дворно място трафопост 1х250 kVA 20/04 kV с идентификатор *** /процесния имот/. Съгласно направена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника процесният трафопост с идентификатор ***, заедно с други недвижими имоти на „СЪКСЕС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕАД са апортирани в капитала на дружеството „ХЕАЛТ ПРОДЪКТС БЪЛГАРИЯ“ АД.

От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че процесният обект е трафопост 1х250 kVA 20/0.4 kV и кабели Cp.H./20Kv, находящ се в поземлени имоти с идентификатори ***,

***, ***. Строежът е заснет и нанесен в кадастралния 4 план и е изпълнен в съответствие с одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж № 8 от 31.10.2003 г. и заповед № РД-09-98/05.03.2004 г., издадена от главен архитект на район Панчарево. Оградата на ПИ *** равни с трафопоста. Сградата на трафопоста е монолитна на ивична основа, откъм пътя с височина до стряхата 2.80 м. по мерки от място.

Към пътя съоръжението има капаци – врати и вентилационни отвори. Откъм двора на имот № 256 се вижда метална врата за обслужване на трафопоста.

Вещото лице сочи, че проценият трафопост представлява енергиен обект по смисъла на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ и е самостоятелен обект на право на собственост.

От скица № 15-129567 от 08.02.2022 г. се установява, че процесната сграда с идентификатор ***, находяща се на адрес с. Бистрица, район Панчарево с площ от 9 кв. м. и предназначение сграда за енергопроизводство се намира в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***.

Пред въззивния съд е приета СТЕ, изготвена от вещото лице Л. Г., съгласно което закупения от В. Д. И. парцел е попълнен в кадастралния план, поддържан от ОП „Софийски кадастър” по молба от В. Д. И. вх.№ 94в‘зб0/0б.11.2002 г. Около процесния парцел няма нанесени в цифровия модел на кадастралния план съседни имоти. На скицата е попълнен изградения вече трафопост. Вещото лице е посочило, че изграденият трафопост е на нивото на оградата на ПИ 256 в т.2 (източния ъгьл), като процесния имот е ограден с масивна ограда, а трафопостът попада изцяло в пи 256 и не попада в други съседни имоти.

Въззивният съд не кредитира изготвената от в.л. Л. Г. СТЕ, доколкото същата е очевидно неправилна. От приложената скица № 15-129567 от 08.02.2022 г. е видно, че процесният трафопост попада в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, като този извод е очевиден дори и без наличието на специални знания.

Пред въззивния съд е допусната нова СТЕ, изготвена от вещото лице Л.