Протокол № 110 от 22.02.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 110 гр. Пазарджик , 12.02.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20205220102417 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът П. Л. М. редовно призован и чрез адвокат Т. С. К. от АК – Пазарджик, се явява лично и с адвокат Т. С. К., надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.

Ответницата Т. С. К., редовно призована, не се явява и не се представлява.

АДВОКАТ К.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по реда на чл. 143 от ГПК:

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК предяви на страните изготвения по делото доклад с определение № 2389 / 15.12.2020 г.

АДВОКАТ К.: – Поддържам подадената искова молба и доказателствата към нея. Поддържам доказателствените искания. Възражения по доклада нямаме. Водим четирима свидетели, които моля да бъдат 1 разпитани за обстоятелствата, изложени в ИМ.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен изготвения по делото доклад с определение № 2389/15.12.2020 г.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ НА ИЩЦОВАТА

СТРАНА.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел Г.Л.М..

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Г.Л.М., който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Г.Л.М., на ** години, роден на ***** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр.

Пазарджик, българин български гражданин, женен, неосъждан, родство – брат на ищеца.

На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде показания, на основание чл. 166 ГПК.

Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.

Да, знам къде е детето в момента, то се отглежда от родителите на Т..

Т., доколкото ми е известно, е с тежко психично разстройство, предполагам, шизофрения, затова родителите й отглеждат детето. Според мен тя не е способна за това, да отглежда детето и е опасна за детето.

Брат ми има проблеми при контактите с детето. По принцип Т. не вдига телефон и при повечето случаи контактът се осъществява по телефон чрез 2 баща й на Т.. Брат ми, като отива да взема детето, по принцип го взима от баща й С. го връща пак на баща й на Т..

Детето по принцип е здраво, но ми се струва, че нещо не дава адекватни отговори. Примерно като го питаш ял ли е, той отговоря: „Май съм ял, май не“. Да кажем, преди две седмици ми даде такъв отговор.

Знам, брат ми ми е казвал, че детето има проблеми, има запек. Знам, че го е водил детето на лекар в Пловдив и той му е предписал някакви прахчета.

Не знам брат ми да е имал проблеми с бившата си съпруга за лечението на детето. Но знам, че тя е ходила при доктора и му е държала сметка защо му е изписала тези медикаменти. Той написа едно обяснение човекът и предполагам, че е приложено тук някъде по делото. Лекарят каза, че тези медикаменти ако му се дават, няма начин да няма някаква променя в състоянието на детето.

Аз с Т. имам контакти и съм писал до полицията, тъй като е идвала да тормози семейството ми. Иска да ни вземе колата, твърди, че е нейна.

Заварвал съм я да мие колата пред нас. Това е старата кола на брат ми, която по принцип аз я карам. За това има писана жалба до районния – господин Панчев.

Значи, брат ми и Т. са на квартира и брат ми решава да подаде жалба да се разведе и се изнася. След няколко дни му се обаждат от Закрила на детето да го питат какво става с детето и къде е то. Той им казва, че то се намира в квартирата с майка си. Отговорът е, че според здравните служби Т. е в психиатрията. Значи, той се обажда в районното, идват господин Панчев с двама негови колеги, аз, брат ми и адвокатът му и отиваме в квартирата да вземе детето, и там се започват великите преговори, като С. казва, че ние нямаме право да го взимаме. С. е дядото на детето. В квартирата бяха дядото и бабата, родителите на Т.. След това детето беше отведено у тях и се започнаха великите лъжи и криеници, за да се стигне дотам, че прикриха нейна липса от няколко месеца. Да, тя е зарязала детето там у тях и някъде е изчезнала, за да се стигне дотам, че баща й я е обявил за общонационално издирване. Това го знам от брат ми, защото ходи да дава обяснения в полицията.

3

Брат ми живее в четиристаен апартамент в кв. Младост заедно с родителите ни, тук в Пазарджик.

Майка ми, преди да се пенсионира, беше медицинска сестра.

Ако мога, само да допълня, че преди няколко дни на седми брат ми отиде да вземе детето, но С. не му го е дал. Не знам защо не му го е дал детето. Той е майката – дядо.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля.

Освободи се свидетеля от съдебната зала.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до разпит като свидетел Ю.М.К.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Ю.М.К. който се въведе в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

Ю.М.К., на 61 г., роден на **** г. в село Ц. живущ в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.

290, ал. 1от НК.

Свидетелят – Обещавам да говоря истината.

П. го познавам отдавна, той живее там покрай нас. Аз държа едно барче, кафе-аперитив „Николас“. Нея я познавам, откакто дойде там и направи големия скандал.

Мисля, че беше миналата година, дойде тя сама, седна в барчето и си поръча всичко, каквото може. Алкохолът беше, мисля, че бяха две бири точно. Обслужих я и като й носех напитката, тя ме попита дали познавам П..

Започна да говори за П., че той трябвало да дойде и го нямало още. Започна да се държи едно такова, след това започна да си говори сама там на масата.

4