Решение № 5036 от 21.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5036 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100514731 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЮВ Транс Сървисис“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. С. В. срещу решение № 7093/18.04.2024 г. по гр.д. № 28 183/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта в която е отхвърлен искът му за осъждане на „Адел транс 86“ ЕООД за заплащане на сумата от 9779, 15 лв. / 5 000 евро/ - неустойка за нарушение на т. 29 по заявка – договор YV2/16.02.2022 г., обективирана във фактура 0000000054/19.04.2022 г. и сумата от 611, 20 лв. – обезщетение за забава за периода 25.04.2022 г. – 05.12.2022 г., както и законна лихва върху неустойката от датата на насрещния иск – 06.12.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която са уважени исковете за забава на „Адел Транс 86“ ЕООД.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на СРС, в неговата обжалвана част е неправилно. Поддържат се възражения, че от представената по делото кореспонденция между страните по делото ставало ясно каква е връзката между „У. Транс“ и „ЮВ Транс Сървисис“ и в същата представител на ищеца заявил, че се свързали с клиента, от което ставало ясно, че именно 1

„У. Транс“ е възложил транспорта към „ЮВ Тран Сървисис“ и че „Адел Транс 86“ се били свързали с клиента, заа да попитат дали всичко е изплатено към посредника, което било достатъчно доказателство за наличието на неизпълнение на договора и била налице хипотезата на т. 29 от същия.

Заявено е и доказателствено искане за събиране на гласни доаказателства чрез разпит на свидетел. Иска от съда да отмени решението на СРС в неговата обжалвана част и постанови ново, с което да отхвърли претенцията за забава респ. да уважи насрещния иск за неустойка. Претендират се и сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна „Адел Транс 86“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. П. е депозирала отговор в срока по чл. 263 от ГПК, в който се поддържат твърдения за правилност на постановеното съдебно решение, в неговата обжалвана част, и искане същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за настоящото производство.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство са разгледани обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на възнаграждение по договори за превоз, съединени с насрещен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, обоснован с клаузата на т. 29 от сключен между страните заявка – договор YV2/16.02.2022 г.

Главните искове са уважени при условията на чл. 237 от ГПК предвид заявено признание на същите от страна на ответника, настоящ въззивник, като с решението е присъдена и законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба в съда. Във въззивната жалба са наведени твърдения, че се обжалва решението на съда в частта, в която били уважени исковете за забава на ищеца по първоначалните искове. Видно от заявената искова молба, искове по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД в производството не са 2 заявявани респ. липсва и произнасяне от страна на състава на съда относно такива. Поради което в тази част въззивната жалба е лишена от предмет. Дори изцяло хипотетично да се приеме, че възраженията са насочени срещу присъдената законна лихва от датата на исковата молба следва да се има предвид, че същата няма характер на самостоятелна искова претенция, а е само законна последица от осъждането по заявените искови претенции респ. липсата на данни същите да са платени към датата на исковата молба, за което настоящият въззивник е заявил изрично признание по реда на чл. 237 от ГПК.

По отношение на възраженията във въззивната жалба касателно заявения насрещен иск:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора е наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена неустойка.

Страните не спорят, а това се установява и от представения по делото договор, че същите са били във валидни облигационни отношения по повод сключени договори за превоз на товари.

Съгласно т. 29 на заявка – договор YV2/16.02.2022 г. страните са постигнали съгласие, че всички опити за директен контакт с търговеца без знанието на спедитора преди, по време и след извършване на превоза, подлежат на санкции, съгласно Закона за конкуренцията: минималната санкция е 5 000 евро, от която клауза черпи права ищеца по насрещния иск – настоящ въззивник.

Съобразно използваната словесна конфигурация в клаузата, същата съдържа обща забрана за „всички опити за директен контакт“ като не се съдържат конкретни параметри по отношение срока на забраната, териториалния й обхват и конкретен предмет на същата чрез изброяване или по друг подходящ индивидуализиращ признак на действия или фактически положения, попадащи в нейното приложно поле. Тези параметри следва и да са свързани с предмета на сключения договор предвид насочеността на уговорената неустойка към защита търговските контакти и съконтрахенти на 3 спедитора.

При тълкуване на тази обща уговорка в договора, съобразно критериите, посочени в чл. 20 от ЗЗД, с оглед останалите уговорки в същия между страните и посочените параметри на които клаузата следва да отговаря, настоящият съдебен състав намира, че срокът на същата касае „преди, по време и след извършване на превоза“. Уговорката „след извършване на превоза“ следва да се тълкува с оглед т. 25 от договора, която посочва крайния срок на заплащане на навлото – „до 180 работни дни при непредвидени обстоятелства“ поради липсата на друг посочен срок в договора, касаещ неговото действие респ. уреждане на последиците от същия. По отношение териториалния обхват на забраната от текста на договора такъв не може да се обоснове по тълкувателен път, но с оглед обстоятелството, че договорът касае превоз на стоки по направление – Република Италия, настоящият съдебен състав приема, че това е географския обхват, попадащ в посочената забрана.

Уговорката „всички опити за директен контакт без знанието на спедитора“ с оглед сключения договор следва да се тълкуват, че тези договори касаят сключване на последващи такива директно с превозвача и без участие на спедитора в срока на забраната и по отношение направление на превоза, попадащо в същата доколкото формулираната обща забрана за контакти не отговаря на функцията на неустойката като обезщетение за вреди от неизпълнение на конкретен договор.

За установяване на подобни контакти, попадащи в забраната въззивникът е представил електронно съобщение, изходящо от служител на ответника до превозвача, в което се съдържа признание, че е налице свързване със същия без знание на спедитора и същото е по повод изпълнение на процесния договор между страните, но не касае контакт, предложение или опит за такъв, насочен към бъдещи евентуални или реални търговски взаимоотношения без участие на спедитора, поради което настоящият съдебен състав намира, че съобщението не установява действие на ответника, попадащо в забраната на т. 29 от договора.

В рамките на настоящото производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. У., управител на „У. Транс“, който установя, че ответника – въззиваема страна се е свързвал с неговата фирма, което било преди години. Свидетелят заявява, че не може да каже кой се е 4 обаждал, дружеството искало да работи с неговата фирма, но той не бил говорил с никой, пращали си имейли, но той бил само уведомен за това и не знаел подробности. Тези показания са неориентирани по време и касателно предприети действия от страна на ответника, поради което не установяват каквито и да е конкретни действия или опити за такива, попадащи в приложното поле на т. 29 от процесния договор.

Поради което заявеният иск е неоснователен, както правилно е приел и състава на СРС.

При липсата на други заявени от страните възражения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемата страна, която е заявила своевременно искане в тази насока. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. като са представени доказателства за реалното заплащане на сумата /стр. 32 от делото/. По отношение размера на сумата не е заявявано възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, поради което съдът служебно не може да се произнася.

Съобразно Закона за въвеждане на еврото в РБ сумата следва да бъде присъдена в еврово изражение т.е. 1 278, 23 евро.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7093/18.04.2024 г. по гр.д. № 28 183/2022 г. по описа на СРС, 63 състав, в частта в която е отхвърлен искът на „ЮВ Транс Сървисис“ ЕООД за осъждане на „Адел транс 86“ ЕООД за заплащане на сумата от 9779, 15 лв. / 5 000 евро/ - неустойка за нарушение на т. 29 по заявка – договор YV2/16.02.2022 г., обективирана във фактура 0000000054/19.04.2022 г. и сумата от 611, 20 лв. – обезщетение за забава за периода 25.04.2022 г. – 05.12.2022 г., както и законна лихва върху неустойката от датата на насрещния иск – 06.12.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЮВ Транс Сървисис“ ЕООД, регистрирано в гр. Атина, ул.

„Виктор Юго“ № 3, Р Гърция, VAT: EL 801735110 да заплати на основание чл.

5

78 ал.3 от ГПК на „“Адел ГТранс 86“ ЕООД, ЕИК 206368712 сумата от 1 278, 23 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6