Решение № 6960 от 15.10.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.

София, 15.10.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ

ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. д. № 12784 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 52526 от 25.07.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Разпореждане от 12.07.2019 г. по изп. д. № 20198510401302, с което ЧСИ П.отказва да редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, претендирани от взискателя Е.С..

Сочи се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело и с извършените до момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума, които от страна на взискателя се състоят единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело.

Предвид изложеното моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ от 12.07.2019 г. и да намали адвокатския хонорар на взискателя на 200 лв. съобразно минимума за образуване на изпълнителното дело. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело – Е.Н.С., в депозирано от нея писмено възражение, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Частен съдебен изпълнител М.П., подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:

Изпълнителното дело № 2019********** по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 09.07.2019 г. на Е.Н.С.срещу „Е.М.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2019 г., издаден от Софийски районен съд, ГО, 151 състав, по гр.д. № 44591/2018 г. С този изпълнителен лист настоящият жалбоподател „Е.М.“ ЕООД е осъден да заплати на Е.Н.С.сумата от 1048.39 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г., от който се установява, че взискателят Е.С. е упълномощила адвокатско дружество „В.и Л.“ за представителство пред ЧСИ М.П., във връзка с образуване и водене на изпълнително дело, образувано въз основа на гореописания изпълнителен лист, срещу уговорено възнаграждение от 420 лв. Към молбата са приложени още разписка за получена сума от 08.07.2019 г. в размер на 420 лв. въз основа на посочения договор за правна защита и съдействие, подписана от адв. Г.В.и фактура № **********/08.07.2019 г. за сумата от 420 лв. с ДДС, издадена от Адвокатско дружество „В.и Л.“.

На 11.07.2019 г. на длъжника „Е.М.“ ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 34427/09.07.2019 г., в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число сумата от 420 лв. за адвокатско възнаграждение. По повод последното длъжникът „Е.М.“ ЕООД е сезирал ЧСИ М.П. с молба с вх. № 49518/12.07.2019 г., с която отправя искане за намаляване на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност до размера от 200 лв.

С обжалваното разпореждане ЧСИ П.е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатското възнаграждение, с мотиви, че същото е в минималните размери, предвидени в Наредбата.

От приложеното към жалбата изпълнително дело е видно ощe, че с Молба вх. № 48667/10.07.2019 г. взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ, като е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ и възложил на ЧСИ П.правата по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители. Въз основа на така направеното искане от взискателя, ЧСИ П.е изпратил запорно съобщение с изх. № 38514/30.07.2019 г. до ОББ за налагане на запор върху всички сметки на длъжника до размера на дълга. В отговор на запорното съобщение ОББ изпраща по делото съобщение с вх. № 59043/19.08.2019 г., с което уведомява съдебния изпълнител, че дължимата сума по запора е преведена изцяло на 14.08.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане от 12.07.2019 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 49518/12.07.2019 г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Разгледана по същество, същата се явява и неоснователна по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл.

426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя е извършил и други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, а именно депозиране на молба с посочване на конкретен изпълнителен способ. Въз основа на същата съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията по сметките на длъжника в Обединена българска банка, а чрез реализирането на поисканото от взискателя изпълнително действие, паричното вземане е удовлетворено. Не без значение и обстоятелството, че длъжникът не е платил доброволно дълга, дори след изтичането на срока за доброволно изпълнение, а погасяването му е настъпило вследствие на предприетото изпълнително действие – налагането на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в ОББ.

Предвид изложеното, жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнителното дело, така и за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. В настоящия случай, при материален интерес от 1048.38 лв., минималното възнаграждение за водене на изпълнителното дело е в размер на 151.70 лв., съответно 182,03 лв. с ДДС.

От представените доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение се установява, че предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, страните са уговорили възнаграждение в размер на 420 лв. – 200 лв. за образуване на делото и 150 лв. за водене на делото плюс начислено ДДС. Така уговореното и заплатено възнаграждение не надвишава предвидените в Наредбата минимални размери, поради което няма основание последното да бъде намалено.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против обжалваното определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, същият обаче следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 240 лв. с ДДС на Адвокатско дружество „В.и Л.“,

Булстат *******, чрез адвокат Г.В.В., вписан като адвокат в Софийска адвокатска колегия под личен № **********, с адрес на адвокатската кантора: гр. София, ул.

„****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като представителството пред Софийски градски съд е безплатно, видно от Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019 г., Декларация по чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата от 27.08.2019 г. от Е.С., както и от списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 52526 от 25.07.2019 г. по описа на ЧСИ М.П., подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу Разпореждане от 12.07.2019 г. по изп. д. № 20198510401302, с което ЧСИ П., с което е отказано изменение на определените разноски за адвокатско възнаграждение от 420 лв. с ДДС, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******* за присъждане на разноски в производството по ч. гр. д. №

12784/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав, като неоснователно.

ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Адвокатско дружество „В.и Л.“, Булстат *******, чрез адвокат Г.В.В., вписан като адвокат в Софийска адвокатска колегия под личен № **********, с адрес на адвокатската кантора: гр.

София, ул. „****, сумата в размер на 240 лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за осъществено безплатно представителството пред Софийски градски съд по ч. гр. дело № 12784/2019 г. по описа на Софийски градски съд, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.