Решение № 839 от 12.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100512808 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 12950/22.07.2023 г. по гр. д. № 57628/2021 г. по описа на СРС, 175 с - в, е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. П. Д., с ЕГН:

**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, сумата от 290, 46 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.

03.2018 г. до м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, аб. № 214650, ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 42, 51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.06.2021 г., сумата от 23, 77 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 36829/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

С решението са отхвърлени искове за установяване на задължения по главницата за топлинна енергия над уважения размер от 290, 46 лв. до пълния предявен размер от 371, 50 лв. и за периода от м. 07.2017 г. до м. 02.2018 г., за лихва върху тази главница - над размер от 42, 51 лв. до пълния предявен размер от 64, 36 лв. и изцяло е отхвърлен иска за сумата от 5 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 10.06.2021 г. Страните са осъдени съразмерно за заплащане на разноски производството.

Недоволен от решението само в частта, в която са уважени исковете, е останал ответника Х. П. Д., който го обжалва с доводи, че в тези части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага съображения, че не е доказано 1 страните да са сключвали договор за доставка на ТЕ в периода. Ищецът не е му е предоставил Общи условия по такъв договор съгласно изискването на чл. 147 а ЗЗП, нито той се е съгласявал с такива условия. Счита, че търговецът е длъжен да сключи индивидуален договор с потребителя. Сочи, че живее в сградата на последния етаж и още от 2001 г. е възникнал проблем с отоплението - запушване на тръбите. Поради това „Топлофикация“ е предписала вземане на технически мерки за отстраняване на проблема. При посещения на ФДР в жилището му е констатирано, че няма радиатори, въпреки това продължават да начисляват суми за ТЕ. Поддържа, че не е налице е хипотезата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, при която отделния потребител остава задължен за сумите за сградна инсталация, независимо, че е прекратил топлоподаването в имота си, тъй като тръбите, които следва да подават ТЕ, са изключени още от абонатната станция. Сочи, че живее на последния етаж на сградата и до неговия имот не достига топлинна енергия по тръбите на парното, поради което се е наложило да свали радиаторите в имота и повече от 15 години се отоплява на ток. На практика през имота му не преминава енергия нито за отопление, нито има щранг лира в банята.

Сочи, че не се доказва сертифициране на уредите за измерване и за техническа изправност на общия топломер в сградата. Излага съображения, че заключението на приетата пред СРС СТЕ, е неточно, непълно и не отговаря на поставените въпроси. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в писмен отговор, по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението, в оспорената част, е законосъобразно, обосновано и съответства на събраните доказателства и материалния закон. Счита, че дружеството е доказало претенцията си пълно и не са налице основания за отмяна на решението. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението в оспорените части. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието още, че при проверка правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Решението в оспорената от ответника част е валидно и допустимо постановено.

Производството се развива след подадено в сорк възражение по чл. 414 ГПК. Съдът намира, че при постановяването на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е влязло в сила в отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.

Съдът е обсъдил събраните доказателства в цялост и е изложил пълно установената от тях фактическа обстановка, към която въззивният съд препраща, на 2 основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря. СРС е направил своите правни констатации въз основа на установените факти.

Във връзка с възраженията в жалбата, в съответствие с доказателствата СРС е приел, че ответникът е потребител на ТЕ в процесния период и страните са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

В настоящия случай, качеството на ответника на собственик на имота, а от там на потребител в периода не е спорно, както е приел и СРС. Въззивният състав констатира, че с доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обстоятелството, че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****.

Във връзка с възражението, че на ответника не са връчвани Общите условия на дружеството – доставчик, следва да се посочи, че законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не се твърди, нито са представени доказателства ответникът да е възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.

Както е посочил и СРС, по делото е установено, че Общите условия са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., видно от представеното по делото извлечение.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и нейната стойност се установяват от всички събрани и обсъдени от СРС писмени доказателства в тяхната съвкупност, в това число - от приетата от съда СТЕ, която е работила с документите, касаещи дяловото разпределение за периода за процесната сграда, което е извършвано от ищеца. Настоящият състав също кредитира заключението като пълно, ясно и компетентно изготвено.

Според експертизата ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка 3 на ищеца.

По възраженията на ответника, че не ползва реално топлоенергия за отопление в имота, като не следва да дължи и такава и за сградна инсталация, съдът констатира, че според приетото пред СРС заключение по съдебно - техническата експертиза, през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и не е консумирана нито топла вода, нито ТЕ за отопление. Вещото лице е констатирало и изрично е посочило в заключението си, че за процесния период имота не е топлозахранен. Имотът не ползва ТЕ нито за отопление, нито за БГВ, няма отопление и на общи части. Абонатът е консуматор само на припадащата се част от ТЕ за сградна инсталация.

Предвид изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Следователно по изричното разпореждане на ЗЕ дори при изключено отопление в отделните имоти, абонатите остават задължени за заплащане стойността на ТЕ за сградна инсталация, тъй като такава продължава да се доставя и отдава от хоризонталните и вертикални разпределителни тръбопроводи и съоражения за разпределение. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи суми за сградна инсталация, той като до имота му не достигат тръби и той няма реално отопление.

В случая, според експертизата, ТЕ за сградна инсталация за процесния имот е начислявана съобразно изискванията на Наредба № 16 - 334/2007 г. Общата сума за потребената топлинна енергия само за сградна инсталация по прогнозни начисления след прибавяне на резултата от изравнителните сметки (сума за доплащане в размер на 0, 86 лв.) е в размер на 371, 51 лв.

Основателно СРС е съобразил направеното своевременно възражение за погасяване на част от вземанията с изтичане на 3 - годишна давност, по смисъла на чл.

111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Съдът е отчел и обстоятелството, че течението на давностните срокове е спряло за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., по време на извънредното положение, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Доколкото относно конкретните размери на главното вземане в жалбата не се излагат конкретни възражения, въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря изводите на СРС и препраща към тях, на основание чл. 272 ГПК.

В обобщение следва да се приеме за обоснован и в съответствие с доказателствата извода на съда, че иска за установяване дължима топлинна енергия е основателен за сумата от 290, 46 лв. за периода, непогасен по давност от м. 03.2018 г. до м. 04.2020 г.

Относно сумите за извършеното от ищеца дялово разпределение, в жалбата не се излагат конкретни съображения. Следва само да се посочи, че съгласно ОУ на ищеца, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.