Определение № 1243 от 09.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1243 гр. Бургас, 09.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500806 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба /озаглавена молба/ от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 чрез процесуален представител адв. Делян Манчев, срещу определение № 535/25.01.2023 год. по ч.гр.д. № 7706/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на „Юробанк България” АД, за изменение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с № 3640/28.11.2022 год. и изпълнителния лист, по ч.гр.д. № 7706/2022 год. на БРС, в частта за деловодните разноски.

Твърденията на частния жалбоподател са, че районният съд не е извел точна правна квалификация на исканията на банката по молба вх.

№2508/20.01.2023 год. по описа на БРС, подадена по пощата на 18.01.2022 год., като не се е произнесъл по евентуалното искане за допълване на акта на съда по делото с отделен акт и отделен диспозитив, с който заявлението в частта за разноските в заповедното производство да бъде отхвърлено за сумата над 50 лв., до претендираната сума. Твърди се също, че определението на съда е постановено в разрез с т.7 от ТР 4/2013 год., че молбата за изменение на заповедта в частта за разноските не е просрочена, тъй като 1 липсва произнасяне от страна на съда с нарочен акт за отхвърлената част на разноските, който да е съобщен на заявителя, поради което срокът за обжалване с частна жалба за заявителя не е започнал да тече. Заповедта за изпълнение не била връчена на заявителя, с което също се аргументира твърдението, че срокът за обжалването й в частта за разноските не е започнал да тече. Твърденията на частния жалбоподател са за неправилност на обжалвания акт, с искане за отмяната му ведно със законните последици.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу преграждащ акт на първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложената преписка се установява, че по заявление на частния жалбоподател „Юробанк България” АД, Бургаският районен съд е издал заповед №3640/28.11.2022 год. за изпълнение по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.

№7706/2022 год., като е уважил заявлението относно претендираните главници и лихви. От поисканите разноски със заявлението - 377,18 лв. – платена държавна такса и 1491,55 лв.- платен адвокатски хонорар, с издадената заповед районният съд е присъдил изцяло платената държавната такса в размер на 377,18 лв. и 50 лв. – адвокатски хонорар. В обстоятелствената част на заповедта са изложени мотиви относно правото на съда на базата на правната и фактическа сложност на конкретното дело да прецени размера на адвокатския хонорар и възможността съгласно практиката на СЕС за намаляването му под предвидения в нарочната наредба минимум. В заповедта е отразено, че подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС само в частта за разноските.

Видно от отразяването на гърба на заповедта, процесуалният представител на заявителя е бил уведомен за издадената заповед и за разпореждането на съда, което включва и мотивите на съда относно размера на разноските, на 21.12.2022 год., като на същата дата – 21.12.2022 год. се е снабдил с изпълнителен лист за сумите присъдени в негова полза по заповедта, включително в частта за разноските.

С молба вх.№ 2508/20.01.2023 год. по описа на БРС, подадена по пощата на 18.01.2023 год. заявителят „Юробанк България” АД, на осн. чл.248, ал.1 от ГПК е поискал да бъде допълнена заповедта за изпълнение и 2 съответно - изпълнителния лист в частта за разноските, като сумата за платено адвокатско възнаграждение бъде изцяло присъдена. Изложени са съображения относно това, че в заповедното производство съдът няма правомощия да извърши намаляване на адвокатското възнаграждение, а цитираните решения на СЕС не намират приложение.

За да постановил обжалваното определение, Бургаският районен съд е приел, че с молбата е направено искане по чл.248, ал.1 от ГПК, но не за допълване, а за изменение на заповедта в частта за разноските, което е просрочено, поради което е оставил молбата без разглеждане.

Въззивният съд намира възраженията на частния жалбоподател за неоснователни, а обжалваното определенение за правилно като краен резултат:

Правилни са изводите на районния съд, че по депозираната молба след издаване на заповедта, искането не може да се квалифицира като такова за допълване на заповедта /респ. изпълнителния лист/ в частта за разноските, а е такова за изменение на заповедта в частта за разноските. Районният съд се е произнесъл по същността на искането, а не по квалификацията дадена от молителя, с която не е обвързан, поради което възражението на частния жалбоподател, че по евентуалното му искане не е налице произнасяне, е неоснователно.

Районният съд в съответствие с правомощията си за определяне на точната правна квалификация на отправеното искане и при съобразяване на обстоятелството, че в разпореждането към заповедта за изпълнение е налице произнасяне по въпроса за разноските, правилно е преценил, че искането не следва да се квалифицика като такова за допълване по чл.248, ал.1 от ГПК, а е за изменение на заповедта в частта за разноските на осн. чл.248, ал.1 от ГПК. Ето защо са неоснователни и възраженията на частния жалбоподател за неправилно определена правна квалификация на искането по молбата, от страна на районния съд.

Съгласно т.7 от ТР № 4/18.06.2014 год. по ТД 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство с а м о в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Разясненията по т.7 са, че по въпроса за приложимостта на чл.248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат 3 разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересувА.та страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

От изложеното по-горе става ясно, че в случаите, в които заповедният съд се е произнесъл по искането на заявителя за разноски, но според заявителя произнасянето е неправилно, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива – т.е. в случай като настоящия, единствената защита на заявителя може да се проведе по реда на чл.413, ал.1 от ГПК – с частна жалба срещу заповедта в частта за разноските. В тези случаи чл.248 от ГПК е неприложим, а искането на заявителя за изменение на заповедта в частта за разноските е недопустимо, поради липсата на предвиден ред за защита на заявителя по този начин.

При подадена частна жалба въззивният съд извършва служебна проверка, включително за правилност на обжалвания акт. Предвид извода за недопустимост на искането на заявителя за изменение на процесната заповед в частта за разноските, оставянето на молбата без разглеждане от страна на районния съд като недопустима се явява правилно, поради което обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Извън горното, следва да се има предвид, че както в случаите в които с разпореждането по заповедта заповедният съд частично е присъдил разноски на заявителя без изрична отхвърлителна част, така и в случаите когато за неприсъдената част от разноските е постановен изричен отхвърлителен диспозитив, единственият начин за защита на заявителя, който счита произнасянето на заповедния съд в частта за разноските за неправилно, е по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба срещу заповедта в частта за разноските. Съгласно чл.274, ал.1 от ГПК частната жалба следва да бъде 4 подадена в едноседмичен срок от съобщаването на акта на съда – в случая на заповедта. Заповедта за изпълнение по делото е била съобщена на заявителя на 21.12.2022 год., като на същата дата му е връчен и акт обективиращ произнасянето на съда по заявлението, включително в частта за разноските – изпълнителен лист. Молбата на заявителя за изменение на заповедта в частта за разноските е подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване с частна жалба по реда на чл.413, ал.1 от ГПК, поради което дори да се приеме, че тази молба има характера на частна жалба срещу произнасянето на заповедния съд в частта за разноските, като просрочена частната жалба не подлежи на разглеждане, а в правомощията на първоинстанционния съд е да я върне на подалото я лице / чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, вр. чл.275, ал.2 от ГПК/, респ. – да я остави без разглеждане, което има същия правен ефект като връщането.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба /озаглавена молба/ подадена от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749 чрез процесуален представител адв. Делян Манчев, срещу определение № 535/25.01.2023 год. по ч.гр.д. № 7706/2022 год. по описа на Бургаския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5