Определение № 138 от 01.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. София, 27.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902391 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 192 от 19.07.2022г. по в.т.д. № 206/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора. С въззивното решение е потвърдено решение № 99 от 16.03.2022г. по гр.д. № 3589/2021г. на Районен съд - Казанлък за осъждане на касатора да заплати на Н. А. Ч., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Д.А.Д, неин брат, при пътнотранспортно произшествие от 16.12.2017г., със законната лихва върху сумата, считано от 11.05.2020г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Според касатора решението е постановено при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал и при липса на всестранна и обективна 1 оценка на доказателствата. Излагат се конкретни оплаквания относно начина, по който въззивният съд е ценил показанията на свидетелите по делото.

Касаторът счита определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди завишен и несъответстващ на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението следва да бъде намалено и поради наличието на съпричиняване на вредоносните последици от ПТП от страна на брата на ищцата, който с поведението си също е станал причина за настъпване на вредоносните последици от произшествието, възражение за което застрахователното дружество е релевирало своевременно с отговора на исковата молба. Същевременно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за смърт на лице, спадащо към по-далечния кръг роднини, в противоречие с установения лимит в КЗ (5 000 лева). Неправилно съдът е определил като начален момент за дължимостта на лихва върху обезщетението 11.05.2020г., представляваща датата, на която застрахователят е бил уведомен за ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ (нов) застрахователят дължи лихва за забава в тримесечен срок от предявяване на претенцията, т.е. най-рано от 11.08.2020г.

Касаторът иска оспореното въззивно решение да бъде отменено и исковете на Н. А. Ч. по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено - до размер от 5000 лева или като прекомерно завишено, както и с оглед наличието на принос от страна на загиналия, като бъде изменена и началната дата на лихвата за забава.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос в резултат на смъртта му при ПТП?

2

2. Допустимо ли е при безспорно доказано по делото нарушаване на правилата за движението по пътищата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 20 от ЗДвП от страна на загиналия, съдът да не отчете онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение?

3. От кой момент застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговаря за лихва за забава пред увредените лица при предявен иск срещу него, ако застрахователният договор е сключен преди 01.01.2016г., а ПТП, от което са произтекли вредите, е настъпило по време на действие на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., и съответно застрахователната претенция е предявена след 01.01.2016г. директно пред съда?

4. Обвързан ли е съдът от установените лимити на отговорност в КЗ до 5 000 лева на човек за по-широкия кръг роднини или има свобода да определя и по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди? От значение ли е за размера на обезщетението на лице от по-далечния кръг наличието на поблизки по степен роднини – син, съпруг и сестра, които също са предявили по съдебен ред своите претенции?

Съществува ли противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г.), във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, и приложимото европейско законодателство и съдебна практика? Идентични ли са понятията лимит на отговорност и застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?

Касаторът счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Относно поставения втори въпрос се сочи допълнително, че въззивното решение е в противоречие със съдебната практика, съгласно която при доказано съпричиняване на вредоносния резултат с участие на самия увреден, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. Страната се позовава на решение № 18 от 17.09.2018г. по гр.д. № 60304/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 750 от 3

30.11.2010г. по т.д. № 442/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Касаторът намира въззивното решение и за очевидно неправилно.

Присъдено е високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, не е зачетено безспорно установеното съпричиняване от страна на загиналия и е присъдена лихва за забава от датата на ПТП, което е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата Н. А. Ч. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните му части, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си съставът на Окръжен съд – Стара Загора е приел, че към 16.12.2017г. касаторът е бил застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № СТ 5991 ВВ, сключен във формата на застрахователна полица № BG/30/117002470949 от 12.09.2017г., валидна от 13.09.2017г. до 12.09.2018г. На същата дата на път ІІ-57, км 2 4

(Стара Загора-Раднево-Новоселец), по причина на водача на автомобила Н.

Господинов Вълчев, застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - превишена стойност на скоростта в км/ч, и чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 43, т. 4 от ЗДвП – нарушение на правила относно маневра изпреварване), е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което Д.А.Д, водач на насрещно движещ се лек автомобил „Форд Транзит Конект“, е починал. Н. Господинов Вълчев е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, пр. 2, б.“б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, и б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК с присъда № 260004 от 24.09.2020г. по н.о.х.д. № 268/2020г. на Окръжен съд – Стара Загора, потвърдена с решение № 36 от 14.07.2021г. по в.н.о.х.д. № 263/2021г. на Апелативен съд – Пловдив, задължителна за гражданския съд (чл. 300 от ГПК).

Също съгласно въззивното решение ищцата Н. А. Ч. е сестра на починалия при пътния инцидент Д.А.Д, тогава на 46 години. Тя е извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, но е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт са търпени продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени (Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС). По-конкретно, според възприетото от въззивния съд, ищцата и покойният й брат са живели в едно домакинство, не са делели парите – всичко било едно; оказвали са си духовна и материална подкрепа. За справедливо е било определено обезщетение в размер на 20 000 лева, така както е възприел и първоинстанционният съд.

Въззивният съд е приел още, че на 08.05.2020г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответника на 11.05.2020г.

По претенцията е била образувана щета и с писмо изх. № 3134/11.08.2020г. ответното дружество е уведомила ищцата, че претенцията за обезщетение се отхвърля. По въпроса за началната дата, от която следва да се начислява обезщетението, съдебната практика е единна и непротиворечива, че това

5 е датата, на която застрахователят е уведомен за пътнотранспортното произшествие. С оглед този извод на въззивния съд изцяло е било потвърдено първоинстанционното решение и в частта на присъдената лихва за забава.

За неоснователно е било прието възражението на касатора за съпричиняване на вредите от пострадалия поради нарушение на чл. 20, ал.2, чл. 21 и чл. 137а от ЗДвП – управление на лекия автомобил „Форд“ с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, със скорост над разрешената норма за съответния пътен участък и без правилно поставен предпазен колан.

В този смисъл също са били споделени изводите на първоинстанционния съд.

Исковете на Н. А. Ч. са били предявени на 01.12.2021г.

При тези установени обстоятелства първият поставен от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – той е част от правния спор и е обусловил правните изводи на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД.

Въпросът обаче не може да бъде определен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както от касатора е посочен допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване. На въпроса е даден принципен отговор със задължителната практика на Върховния съд в постановление и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от брат/сестра.

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. Така не могат 6 да бъдат изключени и конкретните икономически параметри от загубата на Д.А.Д, социалното му положение и приноса за обществото.