Решение № 2662 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2662 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110112046 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която *****************, ЕИК:

************* е предявило срещу С. Й. Г., ЕГН: **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 1900,00 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 517962 от 25.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 54,54 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.11.2024г. до 23.02.2025г. и сумата в размер на 595,56 лева, представляваща такса по чл. 2, ал.1, т.3 от договора.

Ищецът твърди, че на 25.11.2024г. между него и ответника е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 517962 от 25.11.2024г., по силата на който на последния била отпусната заемна сума от 1900 лв., при фиксиран лихвен процент от 12.00 % и ГПР – 63,04 %, като при изчисляване на ГПР е взето предвид и допускането, че в ГПР е включена и такса „******“ по чл. 2, ал.1, т.3 от договора, представляваща 33% от размера на дължимата главница и дължима при сключване на договора при фиксиран лихвен процент.

Твърди, че вземането по договора е обявено за предсрочно изискуемо по имейл на дата 27.02.2025г., като за обявената предсрочна изискуемост ответникът е редовно уведомен.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор и че му е преведена сумата от 1900 лева. Възразява срещу така определената лихва, която според възражението не съответства на ГПР съгласно изискванията на ЗПК.

В съдебно заседание, ищецът *****************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

1

В съдебно заседание, ответникът С. Й. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се по делото, че между *****************, като кредитодател и С. Й. Г., като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на кредит № 517962/25.11.2024г., по силата на който на ответника е отпуснат заем в размер на 1900,00 лева, платими на тридесет месечни вноски, за периода от 25.12.2024г. до 14.05.2027г. Общата сума, дължима от ответника по договора е посочена като сума от 2786,99 лева, при фиксиран лихвен процент от 12,00% и посочен ГПР от 63,04%. В чл. 2, т.3 от договора страните договорили, че освен главницата по кредита, кредитополучателят дължи и договорна фиксирана лихва, като за сключване на договора при фиксиран лихвен процент потребителят заплаща и такса „******“ в размер на 33% от размера на главницата, за периода на кредита. Видно е по погасителния план, че такса „******“ е включена като перо в него още при сключване на договора. В чл.2, т.5 от договора страните договорили ГПР от 63,04%, като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за поетия период, като всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, като при изчисляване на ГПР са взети предвид главницата, договорната лихва и такса „******“.

По делото не е спорно че между страните е сключен процесният договор, както и че ответника е получил от ищеца заемната сума от 1900,00 лева. В чл. 8 от договора страните договорили, че при забава в плащането на една погасителна вноска с поне един месец от Потребителя, кредиторът може едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем, като в този случай потребителят следва незабавно да погаси цялата главница, както и дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита акцесорни вземания. В ал.2 на чл. 8 от договора страните договорили, че със сключването на договора страните се съгласяват, че предсрочната изискуемост може да бъде обявена и с изпращане на волеизявление на Кредитора до ответника на ел.поща, посочена от него, съгласно чл. 1, ал.2 от Договора, като за доказване на получаване на волеизявлението е достатъчно да се установи, че електронното съобщение е изпратено на потребителя.

По делото е прието уведомление за обявяване на договора за предсрочно изискуем, както и доказателства, че уведомлението е изпратено по имейла, посочен в договора от ответника на дата 27.02.2025г. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо /така ТР № 4/18.06.2014 г., ВКС, ОСГТК/.

Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия непогасен остатък от дълга за предсрочно изискуем, включително и за суми с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й . Вземането, произтичащо от договора за кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи дълга предсрочно изискуем, което право следва да е упражнено преди подаване на исковата молба, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на процесното вземане. Съдът намира, че в настоящия случай това условие е изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 2 от Договора със сключването на този договор потребителят се съгласява че предсрочната 2 изискуемост може да му бъде обявена и на предоставената от него ел. поща. В настоящия случай е представен имейл за обявяване на предсрочна изискуемост, изпратен на посочения имейл, поради което съдът приема, че ответникът е бил надлежно уведомен за обявяването н а предсрочната изискуемост на вземанията, а и следва да се подчертае, че на практика с отговора на исковата молба, ответникът не оспорва тези твърдения на ищеца, че са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че е получил на ел.пощата си имейл за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

Възраженията на ответника са свързани предимно с недължимост на лихвата, и в отговора се съдържа макар и имплицитно възражение за нищожност на клаузи от договора, а и доколкото спора има потребителски характер то по силата на чл. 7, ал.3 от ГПК съдът и служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, налага извод, че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014 г. / максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 25.11.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Видно е че процесния договор е сключен в нарушение нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Като общ разход обаче такса ******, именно поради която е увеличен ГПР е включена в него и е предвидена още при сключване на договора, поради което не е нарушена нормата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, а договора е нищожен само когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,т.7-12 и 20 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК. Именно поради това съдът намира, че няма индикации за нищожност на целия договор.

Уговорената обаче такса „******“ по чл. 2, т.3 от договора, за сумата от 595,56 лева, дължима срещу насрещното задължение на кредитора да сключи договора при фиксиран годишен лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ДР от ЗПК, съдът намира за нищожна.

Съобразно §1, т.5 от ДР на ЗПК, "Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит.

В случая, съдът приема, че фиксираният лихвен процент е уговорен в самия договор за целия му срок на действие, поради което заплащането на такса от страна на кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно задължение, противоречи на добрите нрави. Уговорена по този начин таксата е нищожна, защото на практика представлява договорена допълнителна печалба на кредитодателя, посредством 3 която се стига до обогатяването му без правно основание. Следва да се съобрази и че рискът от поддържане на фиксиран лихвен процент е не само върху кредитора, но и върху длъжника, който би бил ощетен при възникване на икономически условия за намаляването му. Зададената предварително едностранно от кредитодателя такса не е позволила на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тъй като не носи каквато и да било насрещна престация, тази клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Ако се приеме, че процесната такса действително се дължи за сключване на договора при фиксиран лихвен процент, то на потребителя не се предоставя нищо допълнително като услуга срещу плащането й. Още повече би могло да се счете с оглед формулировката на тази клауза, че същата предвижда такса, свързана с усвояване на кредита. Такава уговорка обаче е нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал.2 от ЗПК.

Също така при сключване на договор при фиксиран лихвен процент, рискът за заемодателя се отчита чрез уговорен по-висок размер на лихвата. Недопустимо е рискът да се обезпечава и чрез предвиждане на отделна такса – както е в случая с такса "************". Съгласно чл. 10а, ал.3 от ЗПК кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. В случая кредиторът веднъж е отчел риска от невръщане на сумата по кредита при уговаряне на лихвения процент, като втори път го отчита чрез таксата ******. Ето защо тази клауза е нищожна и поради противоречие с чл. 10а, ал.3 от ЗПК.

С оглед изложеното съдът намира, че клаузата за такса "***********" е договорена във вреда на кредитополучателя, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и е нищожна, като неравноправна, противоречаща на закона и накърняваща добрите нрави.