Решение № 306 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502585 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3970 от 23.06.2025 год., постановено по гр.д.№ 6210/2024 год. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 23-ти състав са отхвърлени предявени от Н. П. И. против Столична Община обективно съединени искове правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 238 лева имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 16.01.2024 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.01.2024 год. до окончателното изплащане, като решението са разпределени сторените от страните разноски.

Решението е обжалвано от ищецът Н. П. И. с доводи за неправилност и необоснованост.

Твърди се, че съдът не е направил задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи, относно липса на противоправно поведение при служители на ответника. Поддържа се, че механизма на произшествието е категорично установен от разпитания по делото свидетел, а от страна на ответника не е извършено дължимото почистване на уличното платно, върху което се твърди да е настъпил инцидента. Моли да бъде отменено обжалваното решение като исковете бъдат уважени до пълните предявени размери. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият Столична община оспорва жалбата, като твърди, че по делото не е установен механизма на произшествието, както и че не е налице противоправно поведение при нейни служители, поради което моли за потвърждаване на решението. Претендират 1 юрисконсултско възнаграждение.

Третите лица помагачи на ответната страна изразяват становище, с което оспорват жалбата и молят за потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, като ищцата Н. П. И. излага, че на 16.01.2024 г. тръгвала рано сутринта, около 7:15 ч. към работното си място от къщата в която живее, находяща се в гр.

***, кв. „***“, ул. „***“ *. Твърди, че улицата не е била почистена от сняг и е била покрита със слой лед, поради което се подхлъзнала и паднала на платното. Вследствие на това усетила силна и остра болка в левия крак и не успява сама да се изправи, нито да се придвижи. В такова състояние тя извикала брат си, при когото живеела, който се опитал да й помогне. На помощ се притекъл и техен съсед, с помощно но който успели да придвижат пострадалата до вкъщи, като впоследствие я закарали до „Пирогов“, където е приета в отделението по Ортопедична травматология със силен оток, деформация и нарушена функция на лявата глезенна става. Установено е счупване на външен латерален малеолус, в следствие на което е оперирана. Твърди се, че вследствие на получените увреди претърпяла вреди. Поддържа, че причината за инцидента е непочистването на снега на ул. „Момина скала“ в гр. София, кв. „Бояна“, което е довело до неговото заледяване, вследствие на което е паднала на уличното платно. Поради тази причина е налице причинно-следствена връзка между претърпените й вреди и поведението на лицата, на които ответникът Столична Община е възложил почистването на улицата, като тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на тази работа, възложена от ответника. Претендира заплащане на сумата от 30 000 лева, представляващи причинени неимуществени вреди и сумата от 2 238 лева – имуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ответникът Столична община оспорва исковете, като твърди, че няма причинно-следствена връзка между непочистената улица и инцидента, при който е пострадала ищцата, т.е. не е изяснен механизма на настъпване на произшествието. Отделно от това оспорва твърдението за наличие на непочистен заледен участък, на който е реализирано процесното събитие, доколкото Столична община е предприела всички разумни и дължими действия за извършване на зимно почистване и разпръскване на препарати, недопускащи заледяване.

Моли за отхвърляне на исковете.

Третите лице помагачи на ответника - дружествата, участващи в Консорциум „ЕКО СОФИЯ ГРУГГ ДЗЗД, а именно: „АЕС-Х" ООД, „РТК" ООД, „ЕКО РЕСУРС-Р" ООД, „БКО" ООД, „Еко Тийм София" ЕООД и „Еко Клийн Сървиз" ЕООД, чрез процесуален представител 2 оспорват исковете.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до установяване механизма на произшествието и наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане, намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установено от първоинстационният съд и по нея не се спори.

Не спори между страните по делото, че Столична община стопанисва ул. „Момина скала“ и че се касае за общински път, намиращ се на територията на Столична община.

По делото е приложен договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община“ по 2 /две/ обособени позиции: Обособена позиция № 1 – Осма Зона райони: „Триадица“ /без частта, заключена между бул. „Витоша“, ул. „Позитано“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“/ и „Младост“; и Обособена позиция № 2 – Девета Зона райони: „Витоша“ и „Овча купел“, сключен между Столична община, в качеството й на възложител и Консорциум „ЕКО СОФИЯ ГРУП“ ДЗЗД, състоящо се от „АЕС-Х“ ООД, „РТК“ ООД, „ЕКО-РЕСУРС-Р“ ООД, „БКО“ ООД, „Еко Тийм София“ ЕООД и „Еко Клийн Сървиз“ ЕООД. От чл. 1, ал. 1 от същия се установява, че изпълнителят се задължава да предоставя различни услуги срещу възнаграждение, между които и такава за почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на СО за Обособена позиция № 2 – Девета Зона райони: „Витоша“ и „Овча купел“.

От писмо на Столичния инспекторат, се установява, че на 16.01.2024 г. в часовия диапазон:

06:30-09:50 ч. Консорциум „ЕКО СОФИЯ ГРУП“ ДЗЗД е извършила дейност „Механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол“ на платното на ул. „Момина скала“, ведно с Протокол за изпълнени дейности и приложен към него списък за улиците за 16.01.2024 г. и извадка от Оперативен план за зимно почистване и поддържане за периода 2023-2024 г. в частта, касаеща улиците в район „Витоша“ /Дневен график за Район „Витоша“/. От оперативния план се установява планирана поддръжка в горепосочения часови диапазон.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Е. Т., брат на ищцата се установява, че заедно със сестра си живеят в кв. „***“, на ул. „***“ № *. Сутринта към 7.15 ч. на 16.01.2024 год. бил станал от сън, чул, че телефонът му звъни и чул писъци отвън. Сестра му звъняла по телефона, тъй като била паднала и не можела да мръдне по диагонал между портата и вратата на къщата. Дава показания, че улицата, на която живеят била стръмна и имало малко сняг, но заледен и сестра му се била подхлъзнала, тъй като улицата не била почистена. Това било стар сняг и замръзнало. Тя си е мислила, че стъпва на сняг, а фактически стъпва на лед, то било стъкло. Когато завел сестра му в „Пирогов“ установили, че и двата глезена са счупени. Посочва, че тротоар има, но тя тръгва по улицата. Тротоарът 3 откъм тяхната страна е символичен, тя си върви спокойно по средата на улицата. Там почти не съществуват тротоарите, огради са си направили хората, няма смисъл да се качиш на тротоара за два метра и после пак да се върнеш на улицата. Два метра е тротоара. От тяхната страна тротоар няма, има огради.

Представени са и доказателства за извършени медицински разходи от страна на пострадалата във връзка с проведеното лечение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.

Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

С оглед на така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие, респективно бездействие на ответника, вследствие на възложена работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите, описани в исковата молба.

Съгласно чл.19, ал.1, т.2, от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗП управлението на пътищата включва: 1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; 2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; 8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.

В рамките на горепосочените правомощия на СО, същата има задължение да организира поддръжката на общинските пътища, какъвто безспорно се явява и този на който се твърди ищцата да е паднала, включително на пътните съоръжения и принадлежностите на пътя, чрез свои длъжностни лица или чрез възлагане поддръжката на трето лице. Съдът приема, че 4 възлагането на поддръжката и почистването на улиците на трето лице не освобождава СО от задължението да осигурява нужния контрол по изпълнението на договора, за да гарантира, че чрез съответното трето лице ще изпълни законоустановените си правомощия. В този смисъл е решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г. на ВКС, ІV ГО, в което са изложени мотиви, че общината отговаря както за вреди, настъпили при движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му непочистен тротоар.

В настоящия случай механизма на станалия инцидент се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, тъй като други релевантни доказателства в тази връзка не са ангажирани. Следва да се има впредвид също така, че същия не е очевидец на станалото, а видял вече падналата жена.

Така не се установява точната причината за нейното падане /може да е подхлъзване, спъване или нещо друго/. Отделно от това свидетеля дава показания, че е намерил падналата жена по диагонал между портата и вратата на къщата. От така дадените показания съдът прави извод, че падането е станало в двора на имота, между външната порта и самата врата на къщата. Обстоятелството, че по принцип ищцата ходи по улицата, а не по тротоара, не променя този извод, в конкретния случай. Въз основа на изложеното въззивния съд приема липса на причинно следствена връзка между действия на служители на ответника и настъпване на вредоносния резултат, поради което само на това основание исковите претенции са неоснователни.