Решение № 5 от 11.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. ПанаЙ.-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500521 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №954 от 04.07.2023г., постановено по гр.дело №296/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от В. Л. П. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. А. Т. № **, срещу П. Д. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. Ц. И. № **, ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за собственост на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КККР, одобрени със Заповед №******г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 24.09.2019г., с адрес на имота: гр.П., р. Ц., ул. А. Т. № **, ет. *, а по документ за собственост – ул.“Т. Ч. № **, който обект се намира на ет.2 от сграда с идентификатор ********, с предназначение – жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ********, с предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива – 1, с площ от 114кв.м., с прилежащи части: 2 южни избени 1 помещения с площ от 18кв.м., северозападното таванско помещение, както и 1/3 ид.част от общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ********.2, стар идентификатор ********.2; сграда с идентификатор ********.7 по КККР на гр.Пловдив, със застроена площ от 18кв.м., брой надземни етажи – 1, с предназначение – гараж; 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор ********, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, целият с площ от 463кв.м., номер по предходен план:

****от кв. ***, парцел *-****, при съседи: *******, *********, *********, ********, ******** и *******, ведно с 1/3 ид.част от всички подобрения и приращения в имота, придобити по наследство и отказ от наследство, както и искането по чл.537,ал.2 от ГПК за обезсилване на констативен нот.акт от 2020г. на нотариус К. А., рег.№*** на НК, като В. Л. П. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. А. Т. № **, е осъдена да заплати на П. Д. К. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. Ц. И. № **, общо сумата от 4925лв. – съдебни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Л. С. П. с ЕГН:**********, от гр.П., ул. А. Т. № **.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателя В.

Л. П., която чрез пълномощника адв.Р. П. го обжалва изцяло с доводи за неправилност, според които тя се легитимира за собственик по наследство от родителите и сестра си, като неупражняването на фактическа власт върху процесните имоти не води до изгубване на правото на собственост, а упражняването на такава от третото лице-помагач е при липса на анимус, с оглед събраните доказателства да е искал да изкупи идеалните части на съсобствениците, какъвто е демонстрирал чак през 2020г., подавайки молбадекларация до нотариуса и снабдявайки се с констативния нотариален акт, и тъй като извършваните до тогава от него действия по стопанисване на имотите, отдаването им под наем и извършването на ремонти не представляват такива по отричане правата на собствениците, а търпими от тях действия, като по отношение на придобитата от нея 1/2 ид.част, принадлежала на сестра й, до снабдяването му с констативния нотариален акт не е изтекъл срок от 10 години. По подробно изложените съображения с позоваване на правната теория и задължителна и незадължителна съдебна практика жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на направените за 2 двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата страна П. Д. К. е депозирал чрез пълномощника адв.А. Й. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от фактическа и правна страна с обжалваното решение, за чието потвърждаване претендира и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на въззиваемия Л. С. П. не е подал отговор на въззивната жалба, като в съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Р. А., оспорва същата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от В. Л. П. против П.

Д. К. искове по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че тя е собственик на жилището в гр.П., ул. А. Т. № **, ет.2, на гараж на същия адрес и на 1/3ид.част от поземлен имот с идентификатор ********, в който се намират, по наследство от нейните родители и сестра, и за осъждането му да й предаде владението върху тези имоти.

Исковете се основават на твърдения процесните имоти да са били придобити от бащата на ищеца ЛИВ с договор за доброволна делба от 09.03.1966г. и договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.04.1998г., след смъртта на когото, настъпила на 25.04.1998г., на съпругата му ТАВ, настъпила на 23.09.2002г., на дъщеря им ЕЛВ-К., настъпила на 09.05.2019г., и след извършения на 17.05.2019г. отказ от наследството на последната на съпруга й Г.П. К., единствен техен собственик по наследство да е другата им дъщеря ищецът В. Л. П.. На 01.10.2019г. тя сключила предварителен договор за покупко-продажба на имотите с Н. С. П., с когото през м.януари.2022г. решили да сключат окончателен договор и по повод снабдяването с необходимите документи установила, че синът й Л. С. П., когото тя допуснала да ползва временно имотите, се снабдил на 14.07.2020г. с документ за собственост на същите по реда на извършена обстоятелствена проверка, а на 11.08.2020г. ги продал на ответника П. Д. К. с договор по Нотариален акт №********* дело №******г. на нотариус К. А. с рег.№***, комуто владението им било предадено в деня на подписване на договора.

3

Ищецът оспорва Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №********, дело №*****. на нотариус К. А. с рег.№***, с който праводателят на ответника е признат за собственик по давностно владение на процесните имоти, както и оспорва истинността и верността на констатациите и изводите на нотариуса, обективирани в него, за чието обезсилване, на основание чл.537,ал.2 от ГПК, претендира.

С отговора на исковата молба ответникът П. К. е оспорил исковете с твърдения праводателят му Л. П. да е придобил процесните имоти на основание давностно владение, осъществявано от него спокойно, непрекъснато и несмущавано в периода от 2003г. /след смъртта на баба му Т.

В./ до 11.08.2020г., когато му е предал владението им, в който период, считайки се за собственик, е отдавал под наем части от същите на различни наематели, плащал е данъците, извършвал е ремонти, като майка му и сестра й не са проявявали никаква грижа и интерес през последните повече от 12 години. Поддържа ищцата да не е могла да придобие 1/2 ид.част от процесните имоти по силата на извършения от Г. К. отказ от наследството на Е. В.-К., тъй като от една страна Е. не е извършила приемане на наследството от своите родители нито изрично, нито с конклудентни действия, а от друга – към датата на отказа Л. П. вече е бил собственик на основание давностно владение, осъществявано от началото на 2003г. В условията на евентуалност ответникът е заявил възражение за извършени от него като добросъвестен владелец по чл.72 от ЗС подобрения на обща стойност 94375,64лв., уточнени по период, вид и размер с молба вх.№24211/20.09.2022г., както и възражение за право на задържане на процесните имоти до заплащане стойността на подобренията. Заявил е и искане за привличане на праводателя му Л. С. П. като трето лице, което да го подпомага в процеса.

С Определение №1035 от 20.04.2022г. Л. П. е конституиран като трето лице-помагач на ответника.

От третото лице-помагач е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва ищецът да е собственик на процесните имоти с твърдения да са били придобити от него на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато и необезпокоявано за периода от 2003г. до 11.08.2020г., когато ги прехвърлил на ответника, през който период живял в една част от жилището, а останалите части от него отдавал под наем на различни 4 наематели, заплащал данъците и извършвал ремонти, като дядо му, на когото е кръстен, и баба му, още приживе били решили, че имотът ще остане за него след тяхната смърт, защото носи името на дядо си и сам се грижи и отглежда сина си, който е със здравословни проблеми от раждането си, по която причина му предали и всички оригинални документи за имота.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел въз основа на представените писмени доказателства ищецът В. П. формално да се легитимира за собственик по наследство от нейните родители и сестра на процесните недвижими имоти, но ответникът П. К. да ги владее на правно основание – като собственик въз основа на договора за покупко-продажба от 11.08.2020г., сключен с третото лице-помагач Л. П., който последен да ги е придобил по силата на давностно владение, за което е приел за установено въз основа на свидетелските показания, че В. П. е отишла да живее в процесното жилище заедно с майка си Т., починала на 23.09.2002г., след смъртта на която там през 2003г. се преместили да живеят и синът й Л. П. със съпругата и детето му, като живели съвместно до 2007г., когато В. напуснала жилището и от когато тя не е живяла в него и няма данни дори да го е посещавала, като и за периода на съвместното му обитание тя не е препятствала или смущавала владението на сина си, който веднага започнал да прави различни ремонти – изциклил дюшемето, налепил тапети, сменил дограмата във всекидневната с алуминиева, направил камина, извършил вътрешни преустройства и през годините участвал в обсъждане на общи за сградата проблеми, заплатил съответната част от разноските за ремонт на покрива на сградата и бил възприеман от съседите си като собственик на жилището, в което живее, а в периода 2009-2016г. отдавал под наем, според приложените договори, на различни лица части от жилището и призема, по който начин издържал себе си и болното си дете, на което ищецът и сестра й не са се противопоставяли и с което е демонстрирал недвусмислено намерението си да свои имота, признато от св.К. и св.П..

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

От представените писмени доказателства безспорно се установява, че процесните имоти са били придобити от ЛИВ въз основа на договор за делба 5 от 09.03.1966г. и договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.03.1998г., вписан на 14.04.1998г. Същият е починал на 25.04.1998г. и за наследници е оставил съпругата си ТАВ и дъщерите ЕЛВ-К. и ищецът В. Л.

П.. Съпругата Т. В. е починала на 23.09.2002г., а дъщерята Е. В.-К. на 09.05.2019г., като наследници на последната са съпругът й Г.П. К. и сестра й ищецът В. П.. Съпругът Г. К. е заявил отказ от наследството на съпругата си, вписан в особената книга на съда, съгласно Определение №5449/17.05.2019г. по ч.гр.дело №7845/2019г. на ПРС. По силата на наследственото правоприемство, на което ищецът основава претендираните от нея собственически права, тя се легитимира за собственик на процесните имоти.

Ответникът П. К. противопоставя свои права на собственост върху имотите като придобити от него по силата на договор за покупко-продажба от 11.08.2020г., оформен с Нотариален акт №********* дело №******г. на нотариус К. А. с рег.№***, сключен с третото лице-помагач Л. П., който се легитимира за собственик по давностно владение с Нотариален акт №********, дело №*****. на нотариус К. А. с рег.№***, издаден на основание чл.587,ал.2 от ГПК въз основа на извършена обстоятелствена проверка. Неправилно при това положение, както основателно възразява жалбоподателят, първоинстанционният съд е приел, че ищецът В. П. формално се легитимира за собственик по наследство на процесните имоти, които, обаче, ответникът владее на годно правно основание – като собственик по договора за покупко-продажба. Налице е конкуренция между различни лица относно правото на собственост, като предмет на установяване по предявения ревандикационен иск е принадлежността му в патримониума на ищеца към датата на приключване на устните състезания като придобито на наведеното от него основание. В тази връзка и тъй като, съгласно чл.99 от ЗС, правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие, а ответникът твърди то да е било придобито на оригинерно правно основание по силата на давностно владение от неговия праводател, конституиран като подпомагаща го в процеса страна, при доказване на правоизключващото възражение ищецът не би се легитимирала за собственик по наследство понастоящем, при липсата на която предпоставка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС той би бил неоснователен. В доказателствена тежест на ответника е да установи елементите от фактическия състав на удостовереното с констативния нотариален акт в полза на праводателя му придобивно основание, с оглед 6 неговото оспорване от ищеца.