Решение № 574 от 27.08.2019, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е № гр. К., 27.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

К.районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на 19.08.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1401 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Гражданско дело №1401/2019г. по описа на Районен съд К., е образувано по предявен иск от „М.С.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от Х. И.И.

– управител, чрез пълномощника си адв. Р.Т.,***, против „В.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, предл.

1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че на 27.07.2017г. между „М.С.“ ООД и „В.БГ“ ЕООД бил сключен договор за контрол и С. на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти.

Сочи, че на 02.05.2018г. бил издаден формуляр от „М.С.“ ООД, въз основа на взетата проба, като бил съставен доклад, били вписани взетите проби и извършените измервания в лаборатория. В изпълнение на договора, ищцовото дружество извършило инспекция и административна работа по С. съгласно Регламент 834/2007 за 2018г., като сумата, която дължало ответното дружество била 1 320,00 лева. Била издадена фактура №0000****/ 10.05.2018г., която била предоставена на „В.БГ“ ЕООД за изплащане, но до този момент не била заплатена. Твърди, че фактурата била изпратена по ел. поща на 10.05.2018г., а сумата е следвало да бъде преведена от ответното дружество на 10.06.2018г.

Сочи, че сумата не била заплатена и ищцовото дружество подало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. д. №***/2019г. по описа на РС – К. и била издадена Заповед за изпълнение №*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответника „В.БГ“ ЕООД, ЕИК *******, че дължи на ищеца „М.С.“ ООД, ЕИК *******, сумата от 1 320,00 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор и фактура №0000****/10.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за разноски.

В срока на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва дължимостта на исковата сума. Сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, не е издал надлежна фактура и не е изпратил същата на ответното дружество. Твърди, че представената с исковата молба „фактура №0000****/10.05.2018г.“ представлява само проформа, а не фактура. Твърди, че всички фактури, които ищецът му е издал, са платени.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложеното ч. гр. дело №***/2019г. по описа на РС - К. се установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед №***/29.03.2019г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сумата 1320,00 лева главница, ведно със законната лихва от 28.03.2019г. до изплащане на вземането и 325,00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от фактура от 10.05.2018г. Срещу така издадената заповед ответникът – длъжник е подал възражение с вх. №5254/12.04.2019г., с което е възразил, че не дължи сумите, посочени в заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за подаденото срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение възражение на 19.04.2019г. и същият е предявил в законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.

От електронно писмо от 10.05.2018г. се установява, че „М.С.“ ООД е изпратило на „В.БГ“ ЕООД проформа – фактура. Писмото е изпратено на два електронни адреса: *********** и *************, които са различни от електронния адрес на „В.БГ“ ЕООД, посочен в договора: *************. Към изпратеното писмо няма автоматичен отговор за получаването му от адресатите.

От проформа – фактура №0000****/10.05.2018г. се установява, че „М.С.“ ООД е предоставило на „В.БГ“ ЕООД услугите: инспекция и административна работа по С. съгласно Регламент 834/2007 за 2018г. на обща стойност 1320,00 лева с вкл. ДДС. Документът е проформа – фактура и не носи подпис на получател.

От Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти, подписан от страните по делото на 27.07.2017г. се установява, че „М.С.“ ООД в качеството си на орган за сертификация е приело по възлагане на „В.БГ“ ЕООД, в качеството му на оператор да извърши контрол и сертификация за спазване на правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия със земеделски продукти. В чл.

2 от договора е уговорено, че органът за сертификация ще извършва дейността си в съответствие с т. н. БИО РЕГЛАМЕНТ.

От Формуляр ФР 7.4.8 за вземане на проба от

02.05.2018г. се установява, че е взета проба на маслодайна роза - цвят и листа, от парцел 0518 F-01.

Документът е подписан от представители на двете страни по договора.

От Оферта към Приложение №3, с дата 05.01.2018г. се установява, че страните по договора са уговорили за извършването на инспекция и административна работа по С. съгласно Регламент 834/2007 следната обща цена:

1320,00 лева. Офертата е подписана от представители на двете страни по договора.

От Приложения №3, №2 и №1 към договора се установява, кои са обектите на инспектиране като землище, номер на имот, площ, начин на трайно ползване и продукти.

От заключението на вещо лице, извършило съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно се установява, че освен проформа – фактурата ищецът не е издал последваща данъчна фактура. Плащане по проформа – фактурата – цялостно или частично не е отразено при нито една от страните. За периода:

27.07.2017г. – 27.07.2018г. ищецът е издал на ответника две други фактури, които са платени изцяло. Вещото лице е категорично, че по счетоводни данни на двете дружества ответникът няма неплатени задължения към ищеца. Разпитано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че проформа – фактурата е предхождащ документ, спрямо истинската и окончателна фактура, която от своя страна е първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството. Вещото лице пояснява, че проформа – фактура се издава предварително, когато няма завършена търговска сделка.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 266, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е допустим.

От събраните по делото доказателства и след преценка становището на страните съдът достига до извод за наличие на сключен между същите Договор за контрол и сертификация на биологично производство, преработка и търговия с биологични продукти, за който са приложими разпоредбите на ЗЗД. Договорът е сключен на основание НАРЕДБА

№ 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането.

Страните не спорят, относно същността на процесния договор и постигнатите с него уговорки, включително относно оферираната цена. В тази връзка и след представяне на всички приложения към договора съдът приема за безспорно наличието на облигационна връзка между страните, създадена с оглед специалните изисквани на европейското и вътрешното законодателство за производство на био – земеделска продукция.

Спорът се свежда до това, дали ищецът е изпълнил задълженията си по договора и дали за него е възникнало вземане за процесната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. От това следва, че ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че е изпълнил възложената с договора работа и ищецът е приел същата без възражения.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от

НАРЕДБА № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, която е била в сила през 2018г., контролът за спазване на правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия със земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и фуражи в Република България в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) № 834/2007, Регламент

(ЕО) № 889/2008, ЗПООПЗПЕС и тази наредба се осъществява от контролиращи лица, получили разрешение съгласно чл.

18, ал. 1 ЗПООПЗПЕС, наричани „контролиращи лица“. На контрол подлежат всички оператори на земеделски продукти, продукти от аквакултури, храни и фуражи, произведени по правилата за биологично производство по смисъла на Регламент (EО) № 834/2007 и тази наредба, които произвеждат, преработват, опаковат, означават, складират, извършват търговия, включително внасят от трети държави и/или възлагат тези дейности на трета страна. Контролът се осъществява на основа на договор за контрол и сертификация, сключен между оператор и контролиращо лице. С договора се уреждат отношенията по осъществяване на контрол и сертификация за спазване на правилата за биологично производство, преработка, означаване и търговия със земеделски продукти и храни в Република България.

Контролиращото лице издава документ по смисъла на чл.

29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007 на оператор, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Документът трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008, както и да съдържа произведените количества.

От анализа на приложимите правни норми е видно, че контролиращото лице трябва да извършва контрол и сертификация на оператора и да му издаде документ, отговарящ на изискванията на европейския регламент (ЕО) № 889/2008. В този смисъл ищецът следваше да докаже извършването на контрол на обектите на оператора, посочени в договора, извършването на сертификация на продуктите му и издаването на надлежен документ.

От представения по делото Формуляр ФР 7.4.8 за вземане на проба от 02.05.2018г. се установява, че е взета проба на маслодайна роза - цвят и листа, от парцел 0518 F-01. С това действие обаче не се изчерпват задълженията на контролиращото лице за изпълнението на договора. Липсват доказателства за последващата сертификация и издаването на документ, удостоверяващ изпълнението на възложените с договора задължения на контролиращото лице. Представената по делото проформа – фактура не е подписана от представител на ответното дружество и липсват други доказателства за приемането й от него. Самата фактура е изпратена на електронни адреси, които са различни от този, посочен в договора и няма данни да са обявени като валидни адреси на ответното дружество по установения в договора ред. Дори да е извършил работата си по договора, което не беше установено по категоричен начин в настоящото производство, ищецът не доказа да е предал постигнатия договорен резултат на ответното дружество. Липсват доказателства за изрично или конклудентно приемане на работата от страна на ответното дружество и с оглед категоричното му възражение, направено с отговора на исковата молба, че ищецът не е изпълнил договора съдът приема, че за „М.С.“ ООД не е възникнало вземане от „В.БГ“ ЕООД за процесната сума.

Този извод се потвърждава и от търговските книги (данните от счетоводствата) на двете дружества, съгласно които ищецът не е издал на ответника окончателна фактура за процесната сума и по счетоводни данни „В.БГ“ ЕООД няма задължения към „М.С.“ ООД.

С оглед изложеното по-горе съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.