Решение № 179 от 19.07.2023, Районен съд - Карнобат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Карнобат, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130100792 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът Н. А. М. чрез пълномощника му и процесуален представител адв. С. Г.-Т. с която той е предявил иск по чл.

124 ал.1 от ГПК срещу Община Карнобат с който моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника Община Карнобат , че той е собственик на следният недвижим имот , находящ се в землището на село С. , Община Карнобат , обл. Бургаска , съответстващ на част от поземлен имот № 154 по отменената кадастрална карта и регистри на селото от 1975 г., изключена от регулационния план на селото , одобрен със заповед №1034/ 06.11.1975 г., при граници на тази част : изток – УПИ № VII 154, запад- общинско пасище , север – поземлен имот пл.

№ 155, юг – улица , който имот се идентифицира като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село С. , одобрени със заповед № РД- 18-484 / 16.02.2018 г. на ИД на АГКК , с площ от 1569 кв.м. , НТП – друг вид застрояване , в м. До село , стар номер 070086, при граници : изток – селищна територия , запад- п.и. ***, север – п.и. *** и юг – п.и. ***. Моли съда да осъди ответната Община Карнобат да му заплати всички направени от него съдебно деловодни разноски по делото, включително и адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание така предявения иск се поддържа от ищецът чрез 1 процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло, така както е предявен .

Ответникът по иска община Карнобат в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал писмен отговор по исковата молба в който признава, че така предявения срещу него иск се явява допустим за разглеждане , но го оспорва изцяло като оспорва основателността му с твърдение,че към исковата молба не са представени доказателства за собственост и за идентификация. Имота бил придобит от община Карнобат по силата на ЗСПЗЗ като такъв по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ , останал след възстановяването правата на собствениците върху земеделски земи в района на същото землище .

В съдебно заседание същият ответник редовно призован , се представлява от неговия процесуален представител който поддържа същото горепосочено становище по така предявения иск.Претендира за неприсъждането на ищеца на съдебни разноски направени от него по делото , на основание чл. 78 ал.2 от ГПК.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявения от него иск по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу Община Карнобат ищецът Н. А. М. моли съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответника Община Карнобат , че той е собственик на процесния недвижим имот , находящ се в землището на село С. , Община Карнобат , обл. Бургаска , съответстващ на част от поземлен имот № 154 по отменената кадастрална карта и регистри на селото от 1975 г., изключена от регулационния план на селото , одобрен със заповед №1034/ 06.11.1975 г., при граници на тази част : изток – УПИ № VII 154, западобщинско пасище , север – поземлен имот пл. № 155, юг – улица , който имот се идентифицира като поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село С. , одобрени със заповед № РД- 18-484 / 16.02.2018 г. на ИД на АГКК , с площ от 1569 кв.м. , НТП – друг вид застрояване , в м. До село , стар номер 070086, при граници : изток – селищна територия , запад- п.и. ***, север – п.и. *** и юг – п.и. *** който имот той е придобил по давност вследствие на упражнявано съвладение заедно с баща му А. М. започнало през 1992 г. и продължило до 2012 година.

2

Видно от приетото заключение заключение на вещото лице И. Б. по назначената по делото съдебно техническа експертиза , което като неоспорено от страните по настоящото дело съдът прие за абсолютно доказателство по делото се доказа, че процесният имот представлява западна част от имот пл.№ 154 по плана на с.С. одобрен със заповед № 1034/ 06.11.1975 г.,изключен от строителните граници на населеното място по реда на 216-то ПМС със заповедта за одобряване на плана през 1975 г. , като за частта от имота оставаща в строителните граници на населеното място е отреден УПИ № VII-154 кв. 11 по ПУП на селото. Вещото лице посочва , че в разписната книга към плана от 1927 г. и към плана от 1975 г. за имота са записани като собственици последователно частни лица , като същият е записан като „двор“ на Т.Н.- договор , Г.Е.Х. - нот. Акт, Н. А. М. , н-ци А. О. М.- нот. акт , като последното записване за имот пл.№ 154 касае разпореждането извършено с частта от него в регулация със собственици Н. М. и н-ци А. М. съгласно нот.акт. Имота е приобщен към имота в регулация и затова е ограден от три страни с мрежа със стоманобетонни колове (липсва ограда между частите на имота,попадащи извън и в регулация), в границите му има стопански постройки и овощни дървета- череши . Вещото лице посочва , че имотът не е включван в блокове на ТКЗС,ДЗС или други селскостопански организации и не е бил обект на земеделска реституция. Материализираните огради-границите на владение упражнявано от ищеца, за заснети и показани в комбинирани скици. Там процесния имот е показан в тъмносин цвят. Установено е,че част от имот пл.№ 154 извън строителните граници е идентична с п.и. *** по КККР одобрени със заповед РД-18-484/ 16.02.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 1.569 дка, стар номер 070086.

Имота е записан на община Карнобат-без отразено основание, НТП-Друг вид терен със селищен характер, територия-За нуждите на селското стопанство. След оглед на имота на място вещото лице е установило,че имота се владее от ищеца.

По делото е доказано с приложеното писмено доказателство- нотариален акт за продажба на недвижим имот № 63 том 1 дело № 145 от 19.02.1992 г. на РС гр.Карнобат ,че ищецът Н. А. М. е придобил заедно със своя баща А. О. М. чрез покупка частта от имот пл.№ 154 ,попадаща в строителните граници, за която е бил отреден VII-154 кв.

11 по ПУП на селото. Документа за собственост- горепосочения нотариален акт е бил съставен след като е извършено изключването на част от имот пл.№ 154 от населеното място, като затова същия нотариален акт касае само тази част от имота,която се е намирала в населеното място и за която е бил отреден УПИ VII-154 кв. 11. Той е послужил като основание за завладяване и на процесната част от имот пл.№ 154,която се е намирала извън очертанията на плана. Видно от удостоверение за наследници изх.

№ 1007/31.08.2020 г. на община Карнобат А. О. М. – баща на ищеца е починал на 07.07.2002 г. и негови наследници са ищецът Н. М., майка му Д. М. и сестра му М.Д., като последните се отрекли от наследството на своя наследодател , което се потвърждава и от приложените удостоверения с изх.№ 1533 / 28.07.2022 г. и с изх. № 1535/ 28.07.2022 г. издадени от Районен съд Карнобат.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.Т. и Д.Й. , чиито показания като неоспорени от други доказателства по делото , съдът приема за достоверни се установява, че ищецът Н. М. владее процесния имот от 1992 г. заедно 3 със своя баща А. М. като част от по-голям двор в материализирани границиогради,които не са местени, в имота има стоп.постройки, овощни дръвчета и е продължил да владее имота и след смъртта на баща си , вкл. и към настоящия момент , като никой не е оспорвал собствеността им. Съдът кредитира тези показанията на свидетелите като достоверни , тъй като същите се подкрепят изцяло и от останалия събран по делото доказателствен материал., вкл. и от приетото от съда заключение на съдебно техническата експертиза.

Община Карнобат е представила като доказателства по настоящото дело заповед № РД 11-117/ 14.12.2008 г. на Директор ОД „Земеделие” гр.Бургас за одобряване на протоколно решение № 6 от 10.11.2008 г. на комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ в землище с.С. (без цитираното в решението приложение № 1), както и акт за частна общинска собственост № 5292/ 22.06.2009 г. за имот 070086 с площ 1.569 дка, издаден на основание цитираните по-горе заповед и протоколно решение без по делото да е установена тяхната приложимост за имот 070086. Установено е само, че с посочения АЧОС Кмета на община Карнобат е вписал имота в актовите книги за общинска собственост на основание чл.56 ал.1 и чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС ,чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ като имот от остатъчен фонд, т.е. земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците в землището на село С..

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или по друг начин определен от закона. Съдът приема , че с горепосочените свидетелски показания , както и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно техническа експертиза , че ищецът доказа, че е придобил правото на собственост спрямо процесния имот в резултат на упражнявано от него трайно и явно и несмущавано владение върху процесния имот,продължило повече от тридесет години,включително и при съвладение с неговия баща А. М. , довело до придобиване на имота от двамата през м.февруари 2002 г. ,като частта на бащата е придобита след неговата смърт по наследство от ищеца Н. М.. Съгласно чл. 68 ал.1 от ЗС „Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя”, а с презумпцията по чл.69 ЗС „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Презумпцията намира всякога приложение, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си. По делото е установено, имот пл.№ 154 е материализиран на място с огради,които не са местени.

Част от имота е била изключена от строителните граници,но неговите собственици са продължили да го владеят като общо дворище заедно с частта от имота в регулация,за която е отреден УПИ VII кв.11.В това състояние на имот пл.№ 154 ,ищецът го е закупил. Заедно с баща си той придобил с нот.акт частта от имота,попадаща в населеното място и двамата установили владение върху целия двор както е материализиран на място,включително с частта извън строителните граници. По този начин владението е започнало от 1992 г. и продължава до днес, като през 2002 г. е произвело правното си действие съгласно чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на двамата владелци, а след смъртта на А. М. , ищецът Н. М. придобил правото на собственост по давност и наследство изцяло върху процесния имот, идентичен с п.и. *** по КККР одобрени със заповед РД-18-484/ 16.02.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 1569 кв.м.

По делото е доказано поради липса на други доказателства , че процесния имот е изключен от строителните граници на с.С.,но никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС и други организации, като този имот никога не е имал статут на земеделски имот, съгласно АЧОС при одобряването на плана на землището на селото, имота тогава с номер 070087 имал статут на друга селищна територия, а по действащата КККР- друг вид застрояване. Съдебната практика приема ,че когато липсват данни 4 имотът да е имал статут на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, няма как след влизане в сила на плана за земеразделяне той да е преминал към общинския поземлен фонд като земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците (съгласно чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ). В този смисъл Решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от ВКС-І г.о., Решение № 145 от 16.11.2016 г. по гр.д.№ 2412/2016 г. постановено по реда на чл. 290 ГПК от ВКС-IІ г.о. Следователно по отношение на имота ЗСПЗЗ не намира приложение, той не е подлежал на реституция и не попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Основанието за придобиване на имота от Община Карнобат не се е осъществило, поради което по отношение на процесния имот издадените административни актове не са могли да произведат правно действие. Съгласно чл.5 ал.3 от ЗОС „Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.” Актът следва да констатира придобиването на правото на собственост, като основанието стои извън акта.В случая община Карнобат не е установила основанието за придобиване на правото си на собственост спрямо процесния недвижим имот . Актът за общинска собственост е издаден по вътрешнослужебен административен ред в едно безспорно производство (без участието на ищеца) и не може да се противопостави на правата на действителните собственици. С оглед на горепосоченото съдът намира, че по този начин така предявения иск положителен установителен иск на ищецът се явява напълно основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважена изцяло