Решение № 432 от 09.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1592/2026
- Вид
- Решение № 432
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Мирослава Тодорова, Иво Юриев Хинов, Христинка Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 159 ал. 1 т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 194 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал. 3 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 432 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора И. Н. Б. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601592 по описа за 2026 годИ.
То е образувано въз основа на въззивен протест от СРП против Присъда от 13.05.2025 г. на СРС, 134 състав, с която подс. Г. Ц. Д. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за деяние по чл. 159 ал. 1 т. 9 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК. Съдът е приел, че деянието е извършено от обективна и субективна страна, като съдебният състав се е разделил относно правното значение на опита на подсъдимия да върне отнетата вещ. Така решаващото мнозинство е застъпило становище за оправдателна присъда, а съдията за осъдителна.
Постъпил е протест от СРП, в който подробно се излагат твърдения относно извършване на деянието от обективна и субективна страна, както и за авторството на подсъдимия. Посочва се, че не следва да се кредитират обясненията му в частта относно мотивите за взимане на вещта. Посочва се, че той е предприел опити за връщане на вещта поради страх от разкриване. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде наказан.
Защитата не е подала възражение.
В съдебно заседание СГП посочва, че фактическата обстановка е онази, която е установена в обв. акт, видно от показанията на свидетелите. Счита, че е налице кражба от страна на подс. Д.. Предлага да се отмени оправдателната присъда и да се постанови 1 осъдителна, с наказание от една годИ. "лишаване от свобода", чието изтърпяване да бъде условно отложено за срок от три години.
Защитата посочва, че следва да се потвърди оправдателната присъда, доколкото липсва субективния елемент – пряк умисъл. Той е знаел, че ако изчезне процесната вещ – златен ланец – няма да носи наказателна отговорност; но все пак, вместо да го скрие, той е предприел действия по връщането му. За деянието посочва, че всъщност не е налице кражба, а изземване, без да е съставен протокол за това. Това представлява дисциплИ.рно нарушение, за което той е бил наказан. Не е имал намерение да свои вещта. Отново посочва, че всички последващи действия на подсъдимия са резултат от желанието му да поправи грешката, изразена в несъставяне на протокол за изземване, а не в резултат на прикриване на кражба, доколкото поначало няма кражба.
Подс. Д. подкрепя казаното от защитника му, като потвърждава, че е допуснал грешка, като не е написал протокол за изземването.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивният съд е поставен в невъзможност да провери както основателността на протеста, така и правилността на протестираната присъда, доколкото тя страда от съществени пороци, изразени във фактическа липса на мотиви. А липсата на мотиви е абсолютно процесуално нарушение – чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК – което прави непроверяемо вътрешното убеждение на съда, постановил обжалваната присъда.
Когато е налице такова основание, проверката на въззивния съд задължително следва да се ограничи само с установяване на недостатъците на мотивите и и излагане на доводи защо те са непреодолими.
Правомощието на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Напротив – като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото налага да бъдат излагани изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 НПК.
Поради това първо място следва да се изложат доводи дали не е налице основанието по чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК – липса на мотиви. При наличието на този порок присъдата следва да се отмени само на това основание, като се върне на първата инстанция за ново разглеждане.
Този въпрос – относно качеството на мотивите – е актуален, доколкото по делото не е налице единодушие в съдебния състав. И по-конкретно, макар и да няма основание да се подложи на съмнение диспозитива на съдебния акт, такива съмнения са налице относно мотивите.
В действителност мотивите са разпределени в два документа.
Видно от диспозитива на съдебния акт, председателят на състава е останал на особено мнение относно виновността на подсъдимия. След това той е мотивирал своето особено мнение, като е изложил доводи защо би следвало да се постанови осъдителна присъда. Тези мотиви, доколкото се отнасят до особеното мнение за осъждане, не следва да 2 се взимат предвид при преценката как е мотивирана оправдателната присъда.
Решаващото мнозинство, в лицето на двамата съдебни заседатели, са мотивирали решението си поотделно, в писмен текст от няколко реда. Първият съдебен заседател е посочила, че обвинението не е доказано, доколкото подсъдимият е направил опит да върне вещта; а също така за проявената си немарливост е бил дисциплИ.рно наказан. Вторият съдебен заседател е посочил, че подсъдимият е направил опит да върне вещта и я върнал, поради което е невинен.
Дори да се приеме, че е възможно мотивите да бъдат в два отделни акта, всеки съставен от отделния съдебен заседател – още повече, че доводите им са идентични – все пак тези мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305 ал. 2 във вр. с чл. 301 ал. 1 НПК. Няма доводи защо се приема, че деянието е извършено; как се ценят доказателствата; дали се кредитират обясненията на подсъдимия; какво точно се приема от фактическа страна; дали това деяние поначало представлява или не представлява престъпление; защо опитът за връщане (или реализираното връщане) води до извод, че не е налице престъпление.
Правораздавателната дейност се подчинява на определени изисквания, като част от тях са относими към качеството на мотивиране на съдебния акт. Няколкото изречения, съсредоточени относно връщане на вещта от страна на подсъдимия, са напълно недостатъчни за достигане на извод, че е налице годен да породи правно действие съдебен акт. А елемент от това правно действие е възможността той да бъде преценен по същество от въззивната инстанция на материално-правно основание, като бъде потвърден, изменен или отменен.
В настоящия случай липсата на мотиви за фактите, които кореспондират на основните елементи от фактическия състав на престъплението, е основание за безусловна отмяна на съдебния акт, защото не позволява на настоящия съдебен състав да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното разглеждане поради липса на мотиви не е осигурило справедлив процес на подсъдимата, поради което абсолютното процесуално нарушение е основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на районния съд. В този смисъл е постоянната съдебна практика (например – решение № 32/09.02.2010 г. по н. д. № 682/2009 г. на ВКС, НО; решение № 23/20.01.2012 г. по н. д. № 3038/2011 г. на ВКС, НО), която е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ по чл. 6 ЕКПЧ. В решението по делото “Делкорт” срещу Белгия съдът разяснява, че националните съдилища следва да съблюдават мотивите на постановените актове да съдържат достатъчно яснота и изчерпателност на въпросите, формирали заключенията за виновността или невиновността на подсъдимия, гаранция за пълноценно упражняване на правото на обжалване.
Поради това присъдата на СРС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане.
Воден от горното и на основание чл. 335 ал. 2 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 13.05.2025 г. на СРС, 134 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
Особено мнение на съдията Иво Юриев Хинов
Особено мнение на съдията Хинов
Считам, че след като законодателят е поверил решаването на по-важните наказателни дела на съдебни заседатели, които вИ.ги са повече на брой от съдията, като всеки един има глас, равен по тежест с този на съдията, би следвало така да се подходи към мотивите, които те самостоятелно съставят, че да не са направи очевидно безсмислено участието им.
Очевидно е, че тези мотиви не биха могли да отговарят на формалните изисквания на НПК, доколкото за самите съдебни заседатели няма изисквания нито за юридическо образование, нито за последващото обучение, от което се ползват всички съдии. Би било безсмислено да се възлага на съдебни заседатели да участват в правораздаването, ако несъгласието им със съдията да води до автоматичния фактически резултат за отмяна на решението им.
Въз основа на тези доводи считам, че следваше да подходим към мотивите по такъв начин, че обжалваната присъда да бъде приета за годен обект на въззивен контрол с акт по същество.
Възможно беше да приемем, че след като особеното мнение се ограничава единствено относно правния извод за невиновност, то подробното изложение в него от фактическа и от правна страна е общо прието от целия съдебен състав, вкл. от съдебните заседатели. А в него е прието, че деянието е извършено от обективна и субективна страна; не се възприема тезата на защитата за правомерно установяване на фактическа власт върху вещта; приема се, че последващите действия на подсъдимия, насочени към връщане на тази вещ, чрез съдействието на трети лица, са продиктувани от страх от разкриване.
Именно в светлИ.та на това особено мнение следва да се приемат и двете отделни писмени изложения на съдебните заседатели. Те възприемат почти всичко, посочено от съдията, но достигат до противоположен правен извод относно онова, което не възприемат.
А те се разграничават единствено относно правното значение на последващите действия на подсъдимия, насочени към връщане на отнетата то него вещ. Съдебните заседатели считат, че тези действия имат такова правното значение, че следва да се постанови оправдателна присъда. Именно защото възприемат почти изцяло особеното мнение, те писмено възразяват само против онзи негов елемент, който не възприемат
Според мен мотивите на първата инстанция, взети в тяхната съвкупност – т.е. заедно с особеното мнение, са достатъчно ясни и разбираеми. Доколкото е налице оправдателна присъда, за надлежно мотивиране следва да се приеме онова, което се отнася до фактическото или правното обстоятелство, обусловило тази оправдателна присъда – аргумент по чл. 304 НПК. В случая това е обстоятелството „когато деянието не представлява престъпление“. Решаващото мнозинство достатъчно ясно е посочило, че връщането на отнетата вещ премахва престъпния характер на деянието и поради това е постановила оправдателна присъда. Тази воля е ясна и разбираема. Дали е правилна е въпрос по съществото на делото.
Поради това особеностите по настоящето дело при мотивиране на оправдателната присъда не са от такова естество, че да доведат до извод, че липсват мотиви. Порокът по чл.
348 ал. 3 т. 2 НПК е приложим при пълната липса на мотиви или при тяхното наличие, но с 4 такова съдържание, че волята на съда да е неясна. В случая волята на съдебните заседатели, отчетена заедно с текста на особеното мнение на съдията – е достатъчно ясна.
Поради това считам, че следваше да постановим акт по същество – а именно обратна осъдителна присъда.
5