Решение № 4 от 07.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000820 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260791 от 18.05.2021 г., постановено по търг. дело № 1326/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 9-ти състав е осъдил Столична община да заплати на „МТК Гроуп“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 38 985.97 ЛВ. лева с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от Договор за извършване на обществен превоз СОА16ДГ56-1196/02.12.2016 г. по силата на който „МКТ Г.“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община срещу заплащане на възнаграждение от СО, за извършения превоз през месец август 2017 г., представляваща допълнително възнаграждение в размер на 2.5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 1 559 438.93 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба- 20.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати разноски по делото в размер на 3 659,44 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „МТК Гроуп“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с 1 която се заявява становище за неоснователността на същата.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца „МТК Гроуп“ООД, с която е поискал ответника Столична община да бъде осъден на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 38 985,97 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от индексираната цена на извършената от ищеца през м. август 2017год. транспортна дейност за обществен превоз на пътници/маршрутен пробег/ по Договор за извършване на обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. по силата на който „МТК Гроуп“ ООД извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото съдебноделоводни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Столична община оспорва предявените искове като неоснователни поради съображения изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява, че между страните по делото е сключен договор за извършване на обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. по силата на който „МТК Гроуп“ ООД се е задължило да извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на Столична община, със срок на действие на договора от 8 години.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лева на километър без ДДС. Възнаграждението е платимо на две вноски, както следва : 30 % авансово до 15 число на текущия месец и останалата част – до 14 то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег километри.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.5, ал.4, т.2 страните са договорили механизъм за промяна на цената на извършения превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-смазочните материали/ГСМ/ след датата на подписване на договора. За да е налице актуализация е необходимо промяната на цената на ГСМ да е повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора. При настъпването на това условие страните по договора се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във 2 възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 50% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните са се споразумели, че възнаграждението за километър маршрутен пробег се променя с 2,5%.

Съгласно чл.5, ал.4, т.3 от договора при настъпване на условието за актуализация на цената, всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивирано писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок до 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Решение № Ц-35/30.09.2016г., че към датата на подписване на процесния договор за обществен превоз- 02.12.2016г., цената на природния газ е тази, определена от КЕВР за четвъртото тримесечие на 2016г. и е възлизала на 286,60 лева за 1000 nm3 без акциз и ДДС.

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието като доказателство Решение № Ц-16/01.07.2017г. на КЕВР цената на природния газ е променена на 370,21 лева за 1000 nm3 без акциз и ДДС, което обстоятелство според ищеца е основание за индексиране цената на доставената услуга за месеца, следващ основанието за това- м. август 2017г.

Не е спорно по делото, че между страните не е била проведена предварително процедурата предвидена в договора за индексиране на цената, като според ищеца макар и ответника да е изразявал несъгласие за извършване на такава индексация, провеждането на такава процедура не е и необходимо тъй като индексацията настъпва автоматично с възникването на основанието за това- повишаване цената на газа, което е станало по силата на регулаторното решение на КЕВР.

Видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице З.Д., се установява, че стойността на извършената транспортна услуга за м. август 2017г. от „МТК Гроуп“ ООД на основание Договор за извършване на обществен превоз СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. при договорена цена в чл.5, ал.1 от договора / 3,00 лева на километър, без ДДС/ възлиза на 1 559 438,93 лева.

Размерът на възнаграждението за м. август 2017г. при изчислена увеличена цена на пробег в размер на 3,69 лева с ДДС при общ пробег 433 177,481 км. възлиза на 1 598 424,90 лева.

При това положение разликата между изчислената стойност по цена 3,69 лева/км пробег и фактически фактурираната от ищеца стойност възлиза на исковата сума от 38 985,97 лева.

Видно от изслушаната в производството пред въззивната инстанция нова съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице З.Д., се установяват следните обстоятелства :

3

Изчислението на процента на увеличение на цената на природния газ за небитовите потребители по данните на НСИ за второто шестмесечие на 2017г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016г. по трите начини на изчисляване, дадени от НСИ- без данъци, с възстановяеми данъци и с всички данъци, е както следва :

1/. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за второто шестмесечие на 2017г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016г. с включени всички данъци е в размер на 32,13 %;

2/. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за второто шестмесечие на 2017г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016г. без ДДС и други възстановими данъци е в размер на 32,24 %;

3/. Средният процент на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители за второто шестмесечие на 2017г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016г. без всякакви данъци, такси и ДДС възлиза на 33,65%.

При така установената фактическа обстановка съдът и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

На основание цитираната по-горе разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 от договора страните са постигнали съгласие цената за извършената от изпълнителя транспортна услуга за всяка календарна година от изпълнението предмета на договора да бъде индексирана/увеличавана/ при промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % съгласно данните НСИ спрямо цената на датата на подписване на процесния договор.

В настоящия случай от приетата в производството пред въззивната инстанция нова съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма нито една от посочените от вещото лице три групи потребители, в която да има по-малко от 20 % увеличение на цената на природния газ, т.е да има основание да не се изменя цената. Напротив, изменението и при трите групи потребители е винаги над 30 % при необходими според договора 20%, което е основание да се извърши предвидената в чл.5, ал.4, т.2 от договора индексация/увеличение/ на цената по договора.

С оглед разрешаване на спора между страните дали с оглед извършването на индексацията по чл.5, ал.4, т.2 от договора следва преди това да е изчерпана процедурата по т.3, съдът извърши тълкуване на уговорките на страните съобразно чл. 20 ЗЗД. Последната цитирана разпоредба предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, 4 с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конкретния случай страните са предвидили, че при настъпване на основанието за индексация, е необходимо всяко от страните да направи до другата мотивирано предложение за изменение на цената на услугата и ако не бъде то прието ще се счита, че възнаграждението за километър маршрутен пробег ще е променено само с 2,5%. Следователно това е минималния размер на индексацията, който ще е дължим дори и страните да не са постигнали съгласие за по-голям размер в хода на процедурата по постигане на споразумение, предписана в чл. 5, ал.4, т.3 от договора, стига само да е настъпило предвиденото в договора условие за индексиране на възнаграждението- промяната на цената на природния газ, с който доставчикът на услугата зарежда автобусите посредством които осъществява превозната услуга, която е предмет на договора.

С оглед така изразената воля на страните, извеждана от формулировката по т. 3 следва да се заключи, че изменението на цената от минимум 2,% в тази хипотеза настъпва автоматично, без да се изисква отделно и изрично съвпадане на нови волеизявления на страните по договора - със сключването на споразумения към договора, а ако изпълнителят претендира промяната да е в по-голям размер от тази, следва да се постигне изрично споразумение между страните за индексирането на цената, представляваща стойността на услугата предоставяна от изпълнителя по договора.