Определение № 436 от 18.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500224 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и следващите от ГПК във вр. с чл. 247 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3787/30.01.2026 г., депозирана от С. С.

Н., ЕГН **********, представляван от майка си В. А. П., ЕГН **********, с адрес:

*** против определение № 260011 от 11.12.2025 г., постановено по гр.д. № 192/2018 г. по описа на Районен съд- Карлово, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1 от 03.01.2019г., постановено по гр. д. № 192 по описа за 2018г. на КрлРС.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е оставил молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка без разглеждане. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на КрлРС за произнасяне по същество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Г.

В. М., ЕГН **********.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С решение № 1/03.01.2019г., постановено по гр. д. № 192/2018г. по описа на Районен съд Карлово, е признато за установено по отношение на Г. В. М., ЕГН **********, че С. С. Н., ЕГН **********, е единствен собственик на следните недвижими имоти: приземния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-188/13.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. ***, Община ***, ***, с площ от 117 кв. м., като самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с 1 идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: *** и Сграда – постройка на допълващо застрояване с идентификатор ***-3 по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АКГГ; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находяща се в гр. ***, Община ***, ***, с площ от 40 кв. м., брой етажи: 1, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, като е осъден Г. В. М., ЕГН ********** да предаде на ищеца С. С. Н., ЕГН ********** владението върху гореописаните недвижими имоти. С решението се осъжда Г. В. М., ЕГН ********** да заплати на С. С. Н., ЕГН ********** парично обезщетение в размер на общо 1200 лв. за неоснователно обогатяване от ползването без основание в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. на процесните недвижими имоти, както следва: 52, 20 лв. месечно за приземния етаж, находящ се в сграда с идентификатор *** с редуцирана площ 52, 2 кв. м. и 8, 00 лв. месечно за сграда с идентификатор *** със ЗП от 40 кв. м., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените по делото разноски в размер на 1052, 02 лева.

С решение № 265/26.02.2020г., постановено по в. гр. д. № 512 по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив за 2019г., VIII гр., съдът е отменил решение № 1 от 03.01.2019г., постановено по гр. д. № 192 по описа за 2018г. на Карловски районен съд, II гр. с., в частта, с която се признава за установено по отношение на Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, че С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е единствен собственик на следните недвижими имоти: приземния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. ***, Община ***, ***, с площ от 117 кв. м., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта: *** и ½ ид. ч. от сграда – постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находяща се в гр.

***, Община ***, ***, с площ 40 кв. м.; брой етажи: 1; като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение постройка на допълващо застрояване и се осъжда Г. В. М., ЕГН ********** да предаде на ищеца С.

С. Н., ЕГН ********** владението върху описания приземен етаж и постройката на допълващо застрояване, вместо което е отхвърлил предявения ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ***, че С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е единствен собственик на следните недвижими имоти: приземния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-188/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. ***, Община ***, ***, с площ от 117 кв. м., като самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с 2 идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта: *** и ½ ид. ч. от сграда – постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находяща се в гр. ***, Община ***, ***, с площ 40 кв. м.; брой етажи: 1, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение постройка на допълващо застрояване и за осъждане на Г. В. М., ЕГН ********** да предаде на ищеца С. С. Н., ЕГН ********** владението върху описания приземен етаж и постройката на допълващо застрояване, като неоснователен. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта досежно приетото за установено, че С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на ½ ид. част от постройката на допълващо застрояване, като е отменил решение № 1 от 03.01.2019г., постановено по гр. д. № 192 по описа за 2018г. на КрлРС, в частта, с която се осъжда Г. В. М. да заплати на С. С. Н. парично обезщетение в размер на общо 1200 лв. за неоснователно обогатяване от ползването без основание в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. на процесните недвижими имоти, както следва: 52, 20 лв. месечно за приземния етаж, находящ се в сграда с идентификатор *** с редуцирана площ 52, 2 кв. м. и 8, 00 лв. месечно за сграда с идентификатор *** със ЗП от 40 кв. м., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми, както и в частта, с която се осъжда Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** да заплати на С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1052, 02 лева, вместо което е отхвърлил предявения иск за осъждане на Г. В.

М., да заплати на С. С. Н. парично обезщетение в размер на общо 1200 лв. за неоснователно обогатяване от ползването без основание в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. на процесните недвижими имоти, както следва: 52, 20 лв. месечно за приземния етаж, находящ се в сграда с идентификатор *** с редуцирана площ 52, 2 кв. м. и 8, 00 лв. месечно за сграда с идентификатор *** със ЗП от 40 кв. м., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимите суми, като неоснователен.

С определение № 547/10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 2281/2020 г. по описа на ВКС, съдът не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение на ПдОС.

На 14.11.2025 г. е постъпила молба по реда на чл. 247 ГПК, подадена от С. С.

Н., представляван от майка си В. А. П., която молба с обжалваното определение е оставена без разглеждане, като първоинстанционният съд е приел, че след като решението на районният съд е отменено липсва правен интерес да се иска поправка на очевидна фактическа грешка.

Константно в съдебната практика се приема, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправянето на очевидна фактическа грешка не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. По тази причина поправянето се възлага на съда, постановил решението, без това да представлява накърнение или изключение от забраната на чл. 246 ГПК съдът сам да 3 отменя или изменя собствения си акт. Поправката не може да съставлява и пререшаване на спора (вж. решение № 321 от 26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, І-во г. о.). Приема се също така, че ако въпреки надлежно извършено сезиране на първоинстанционния съд с молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение, въззивният съд се произнесе по подадена въззивна жалба срещу същото и го отмени, първоинстанционният съд не разполага с правомощието да се произнесе по подадената по реда на чл. 247 ГПК молба (вж. решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, І-во г. о.).

Настоящият състав на въззивния съд напълно споделя така формираната съдебна практика и счита, че тя следва да намери приложение и в разглеждания казус, когато по реда на инстанционния контрол въззивният съд се произнесе по въззивна жалба и отмени или измени първоинстанционното решение. В този случай първоинстанционният съд не разполага с правомощието да се произнесе по реда на чл.

247 ГПК по подадена от страна по делото молба, нито по свой почин, по въпроса за наличието на очевидна фактическа грешка в отменения или изменения съдебен акт/вж. решение № 517 от 15.09.2025 г. по гр. д. № 2187/2024 г. на ВКС, І-во гр. о./.

След като решението на районния съд е изменено от окръжния, то правилно и законосъобразно първостепенният съд е оставил без разглеждане молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като не разполага с правомощието да се произнесат по реда на чл. 247 ГПК, поради което обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260011 от 11.12.2025 г., постановено по гр.д.

№192/2018 г. по описа на КрлРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4