Определение № 999 от 20.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. София, 20.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Частно наказателно дело № 20221110201720 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по Чл.243 от НПК.

Постъпила е жалба от М. Д. К. против постановление на РП - гр.Перник за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 51/2020г. по описа на ОДМВР-Перник, пр.пр.№ 1735/2020г. по описа на РП-Перник, водено срещу И. С. Т. за престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.

Съдът, като се запозна със събраните доказателства, обжалвания акт и доводите на жалбоподателя, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице, което има качеството пострадал от престъпление. Жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано и водено срещу И. С. Т. за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК.

По делото не е проведено пълно разследване, а РПП тълкува събраните доказателства превратно и в крайна сметка необосновано приема наличие на основания за прекратяване на производството.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, а именно обясненията на обв.И.Т., показанията на св.М. К. /Т.а/, св.Д.Т., св.Смоков, св.Костурова, св.Д.К., св.Бульова, св.Бельов, св.Й.Т., св.И.ов, св.Петков, св.Велев, св.Азманова, св.Мона К., назначените и изготвени експертизи – КСППЕ, СМЕ и приложените по делото медицински, нотариални и съдебни книжа и актове за гражданско състояние, РП-Перник приела за установена следната фактическа обстановка:

През 2012г. М. К. и И. Т. сключили граждански брак. Още през 2004г., докато те били във фактическо съжителство, се родил синът им - св.Димитър Т.. На 22.02.2020г. св.К. напуснала семейното жилище, поради влошаване на взаимоотношенията й с обвиняемия, а синът им останал да живее при баща си на 1 горепосочения адрес. На 29.02.2020г. обв.Т. поканил пострадалата в дома си, за да изяснят личните си и имуществени взаимоотношения и тя се съгласила. След проведен продължителен разговор, обаче двамата не постигнали съгласие и не разрешили противоречията помежду си. На следващата сутрин по същия повод те провели телефонен разговор, но без резултат. Около един месец по-късно решили да прекратят гражданския си брак, като сключат споразумение, а придобита по време на брака им собственост се договорили да бъде прехвърлена на сина им - св.Димитър Т.. В изпълнение на взетото решение те подготвили необходимите документи и на 17.03.2020г. тримата заедно заминали с автомобил в гр.Сливен, където били осъществени имуществените сделки. На връщане управлявала пострадалата, а след пристигането им в гр.София тя откарала обвиняемия и сина им до тяхното жилище.

Тъй като не бил съгласен с раздялата на родителите си, на 17.04.2020г. св. Димитър Т. провел разговори с тях, като имал намерение да изглади недоразуменията помежду им.

Той им предложил да се срещнат на посочения по-горе адрес и да изяснят взаимоотношенията си. Св.К. приела поканата и отишла заедно със сина си в дома на обвиняемия. Тримата разговаряли на тераса, която била обща за жилището и офис, в който по същото време се намирал св.Георги И.ов - техен семеен приятел. Тъй като св.Димитър Т. и обвиняемият настоявали пострадалата да не напуска семейството си, а тя отказвала, между тях възникнал словесен конфликт, след който К. си тръгнала. Тъй като изпитвала силна болка в областта на палеца на дясната си ръка в резултат на получени увреждания, тя отишла в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”- гр.София, където след извършен медицински преглед било установено, че пръстът й е изкълчен.

Прокурорът обсъдил доказателствата и приел следното:

В показанията си пострадалата заявява, че по време на описаните случаи - при проведените разговори на 29.02.2020г. и 30.02.2020г., по време на пътуването им от гр.Сливен, както и при срещата им в жилището на обв.Т., от страна на последния били отправени спрямо нея закани с убийство. Твърди също, че след възникналия конфликт на 17.04.2020г. тя взела дамската си чанта и си тръгнала. Заявява, че тогава обв.Т. продължил да отправя заплахи, като същевременно я блъскал с ръце към парапета на терасата. Сочи, че съмнявайки се, че с мобилния си телефон тя записва разговора им, той издърпал дамската чанта от ръцете й, като същевременно усукал палеца на дясната й ръка, причинявайки й описаните по-горе травматични увреждания. Заявява, че след това той извадил от чантата личния й мобилен телефон, марка „Айфон Екс Макс“ и го хвърлил на земята, като тези му действия я принудили да избяга към изхода и да се качи в асансьора в жилищния блок. Твърди още, че там е била последвана от обв.Т., който й подал дамската чанта, като отказал да й върне мобилния телефон, взел слънчевите й очила, които носела на главата си, хвърлил ги на земята, след което ги настъпил с крак и ги счупил. След като асансьорът пристигнал на партерния етаж, пострадалата слязла и си тръгнала, а обв.Т. се върнал в жилището си.

2

С оглед на тези показания, с постановление от 18.04.2020г. на Районна прокуратура- гр. София, И. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и спрямо същия била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000лв.

Твърденията на пострадалата относно отправени закани и увреждане на нейни вещи, не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В хода на разследването е установено, че на описаните от същата случаи не са присъствали други очевидци, освен посочените по-горе, с чийто показания биха могли да се изяснят изложените от К. обстоятелства.

Свидетелят Димитър Т. заявява, че по време на пътуването им от гр.Сливен, той е спал в автомобила, който е бил управляван от майка му и не е възприел никакви конфликти между родителите си. Категоричен е също и че на 17.04.2020г. спрямо нея не е бил упражнен какъвто и да било акт на физическо или вербално насилие от страна на неговия баща. Твърди, че пострадалата е получила описаните телесни увреждания при преминаване през балконската врата, в която се ударила, а в резултат на удара същата изпуснала дамската си чанта и вещите в нея, сред които и мобилния й телефон, се разпилели по пода, като същите впоследствие били събрани и й били върнати. Тези негови изявления се подкрепят от показанията на св.Георги И.ов и обясненията на обв.Т.. В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели Стамен Смоков и Петя Костуркова - техни съседи, за които е установено, че са използвали асансьора непосредствено след като пострадалата и обвиняемия слезли от него.

Същите сочат, че са възприели последните да излизат спокойни към изхода и не им е направило впечатление св.К. да е притеснена, разстроена или изплашена. Заявяват още, че не са възприели по пода в асансьора да е имало парчета от счупени слънчеви очила. При извършеното впоследствие претърсване в жилището на обвиняемия, не е бил намерен и иззет и мобилния телефон на пострадалата, който според нейните показания останал у обвиняемия. Свидетелят Смоков изрично заявил, че никога не е възприемал скандали между К. и нейния съпруг, както и че няма случаи по подобен повод да е посещавал жилището им, както твърди пострадалата.

По делото безспорно е установено, че последната е получила описаните телесни увреждания с характер на средна телесна повреда по смисъла на НК. В тази насока твърденията й относно възможният механизъм за получаване на същите са подкрепени със заключението на извършената по делото съдебно- медицинска експертиза. По отношение на останалите твърдени обстоятелства, обаче, характеризиращи авторството на соченото деяние, както и времето и мястото на евентуалното му извършване, показанията на св. К. се явяват изолирани, неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Т.е. напълно възможно е цитираните наранявания да са причинени вследствие на друго място и по коренно различен начин.

3

Освен това, характерът на взаимоотношенията й с обвиняемия Т. - трайно влошени, съпътствани с данни за финансови претенции и спорове относно упражняването на родителски права, налага внимателна оценка на показанията й от гледна точка на евентуална заинтересованост и предубеденост и трудно може да им бъде дадена пълна вяра.

Съдът намира изводите на Районна прокуратура за необосновани.

Основният инцидент, касаещ обвинението, е този, случил се в жилището на обвиняемия на 17.04.2020г. Единствените свидетели на събитията са св.К. и синът на страните в конфликта Димитър Т.. Районна прокуратура е приела, че показанията на св.К. са изолирани, неподкрепени от останалите доказателства и тъй като е в лоши отношения с обвиняемия, може да се приеме, че са предубедени. За сметка на това, РПП кредитира изцяло показанията на св.Д.Т. и обясненията на обв.Т..

Действително, показанията на св.К. са изолирани, относимо към показанията на останалите свидетели. Единствено св.Д.К. /майка на М.К./ и св.Мона К. /сестра на св.М. К./ подкрепят твърденията на последната за влошените брачни отношения и склонността на обв.Т. да упражнява насилие. Те обаче не са били преки свидетели на отношения от подобен характер, а възпроизвеждат това, което им е казала М. К..

Всички останали свидетели твърдят, че отношенията между съпрузите били чудесни, най-вече от страна на обв.Т.. Дали действително смятат така, няма съществено значение, доколкото тези твърдения са плод на субективната им оценка. Затова съдът няма да ги обсъжда. Както обаче бе посочено по-горе, съществени за изхода на делото са събитията от 17.04.2020г. В тази връзка, противно на оценката на РПП, съдът намира показанията на св.К. за единствено достоверните с оглед установените от експертите по назначената СМЕ обстоятелства. РПП приема, че нараняванията, причинени на пострадалата са установени по несъмнен начин, но не можело да се установи моментът и обстоятелствата, при които са получени. Т.е. прокурорът е приел, че тези наранявания може да са причинени не при събитията, описани от пострадалата.

Именно тези изводи съдът счита за неправилни, а съображенията му са следните:

Пострадалата К. е била освидетелствана на 17.04.2020г., при извършен преглед в спешен кабинет по ортопедия и травматология. От наличната медицинска документация, част от доказателствения материал по делото, е видно, че е направена Рьо графия, извършено е наместване на ставата и е поставена гипсова шина.

Анамнезата, снета от пациента е „рязко извит пръст – тип насилие“. Диагнозата е МКБ S63.1 Луксацио травматика арт. МКФ полицис декс. Вещите лица с призната специалност съдебна медицина и травматология, категорично заключават, че описаното травматично увреждане в областта на ставата между първа долна кост и първата фаланга на палеца на дясната ръка е получено в резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на силно усукване и огъване на палеца и е възможно 4 да е получено по начин и време, както се съобщава в свидетелските показания на пострадалата, при инцидент настъпил на 17.04.2020г. Вещите лица са констатирали и че при прегледите и извършените медицински манипулации по установяване на нараняването и методите на лечение, не са установени външни мекотъканни наранявания в областта на пръста и ръката, и не са налични фрактури, което е основанието да се приеме, че изкълчването на палеца е получено по механизма на силно усукване и огъване, а НЕ ПРИ ДИРЕКТЕН УДАР ИЛИ ПРИТИСКАНЕ, при които биха се получили и външни увреждания по кожата и/или счупване на костите на палеца.

При тези изводи на експертите, които и разследващите са приели за обосновани, доколкото не са счели за нужно да се извърши нова експертиза или да се поставят допълнителни въпроси, не е ясна причината, поради която РПП приема, кредитирайки показанията на св.Д.Т., че увреждането можело да бъде причинено при различни от твърдените от пострадалата обстоятелства. Други поражения по ръката й, съобразно показанията на св.Д.Т. и витиеватите обяснения на обв.Т. /вратата на терасата се трясна като палецът на ръката на майка ми се оказа ударен от вратата/, не са установени. Ако К. е получила нараняването твърдяно от Д.Т. и обв.Т., то същото не е установено при извършения преглед. Същевременно, от писмените изявления на обв.Т. е видно, че заедно със сина си са отишли в болницата след инцидента, т.е. следвали са К., а са я следвали, понеже са знаели, че се нуждае и ще потърси медицинска помощ. Тези изявления са правени, за да се удостовери присъствието на друг свидетел в болничното заведение, определен като любовник на пострадалата.