Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 357 от 05.06.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 1178/2019
Вид
Решение № 357
Подписан
05.06.2020
Състав
СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА, СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.32, ал.2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Плевен 05.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски

Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА при секретаря Е.Р. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 1178 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №407 от 19.11.2019 г. по гр.д.

№877/2018 г. Червенобрежки Районен съд е:

ОСЪДИЛ Т.Г.Т., с ЕГН: ********** *** по предявения от П.З.С., с ЕГН: ********** и П.С.С., с ЕГН: ********** и двамата с адрес – гр.****, ул.”****” № **иск с правно основание чл.109 от ЗС да премахне незаконно построената в поземлен имот, с идентификатор *** част от Лятна кухня, отразена като сграда с идентификатор *** откъм западната част на постройката и представляващи санитарен възел и остъкление.

РАЗПРЕДЕЛИЛ

ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 607 кв.м., с идентификтор ***, съобразно втори вариант от представеното заключение на вещото лице, скицата на което става неразделна част от настоящето решение.

ОТХВЪРЛИЛ предявените от Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** против П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** и двамата с адрес – гр.****, ул.”****” № **, насрещни искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС вр. с чл.45 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.Г.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на П.З.С., с ЕГН ********** и П.С.С., с ЕГН ********** и двамата с адрес – гр.****, ул.”****” № **направените по делото разноски в общ размер на 1300,00 /хиляда и триста/ лева.

Недоволен от решението е останал Т.Г.Т. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено в частта му, с която е уважен иска по чл.109 от ЗС и в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.45 от ЗЗД. Иска да бъде отхвърлен иска по чл.109 от ЗС, защото процесната лятна кухня има статут на „търпим строеж“ и не подлежи на премахване. Сочи, че в обжалваното решение не е конкретизирано каква част – колко кв.м. от лятната кухня се явяват незаконно построени и следва да бъдат премахнати. Иска да бъде уважен иска по чл.45 от ЗЗД, като твърди, че ищците са възпрепятствали водоподаването към втория етаж от жилищната сграда и че същите са отказали да дадат съгласието си за одобряване на изготвен ВиК-проект.

Т.Г.Т. счита, че реалното ползване на процесния имот следва да бъде разпределено по начина, обсъден в о.с.з. и приет от двете страни. Иска обжалваното решение да бъде изменено в съответствие с този начин.

Препис от въззивната жалба е връчен на П.З.С. и П.С.С. на 12.12.2019 г. и на 19.12.2019 г. П.З.С. е подал отговор, в който моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

С определение №99 от 22.01.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.

На

27.02.2020 г. процесуалният представител на въззивника – адв. Ф.И. е заявил, че постигнатото в първоинстанционното производство съгласие между страните във връзка с разпределение на реалното ползване на поземления имот не е надлежно протоколирано, поради което иска да бъде изготвено допълнително заключение по вариант, в който да се съобрази кой какво ползва от съсобствения двор и кой откъде влиза в жилищната сграда.

Пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемите – адв. И.В. е заявил, че те ползват и двата входа на жилищната сграда.

В о.с.з. на 28.05.2020 г. е прието допълнителното заключение на ВЛ инж. С.С., съдържащо вариант за разпределение, при който се предвижда преработка на съществуващото откъм лятната кухня стълбище за северния вход на жилищната сграда – чрез разширяването му по начин, че северния вход на жилищната сграда да е достъпен за въззиваемите през 1-метровата ивица за общо ползване откъм северната страна на жилищната сграда. Т.Г.Т. е заявил, че няма против да се направят допълнителни стъпала, за да имат П.З.С. и П.С.С. достъп през северния вход към тавана на жилищната сграда. П.З.С. се е възпротивил на предложения допълнително вариант за разпределение, твърдейки, че северния вход всъщност е изход на еднофамилната жилищна сграда.

Във връзка с иска по чл.109 от ЗС адв. Ф.И. е пледирал, че лятната кухня с площ 29 кв.м. е строена през 1980 г. от бащата на Т.Г.Т.; че последният я е придобил през 1992 г. при делба на наследството на неговия баща; че лятната кухня е със статут на търпимост, поради което не следва да бъде премахвана част от нея.

Според адв. Ф.И., по делото е доказано, че П.З.С. и П.С.С. „самоволно“ са прекъснали захранването на втория етаж с вода и канал и че същите не желаят да дадат съгласието си за изграждане на съответните инсталации за втория етаж.

Въззиаемите пледират чрез адв. И.В. за потвърждаване на обжалваното решение.

П.З.С. е заявил, че живее в къщата от октомври 2006 г., като през 2007 г. двамата с Т.Г.Т. заедно направили ВиК-захранването на къщата, така че това на първия етаж да е самостоятелно и да се отдели друго за втория етаж. Въззиваемият е заявил още, че разширението на лятната кухня над 13 кв.м. Т.Г.Т. е направил пак през 2007 г., с негова помощ.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от нот. акт №286/31.03.1975 г. на

Червенобрежки Районен съд, Г. Т. П. със съгласието на съпругата си И. Т. П. са дарили при условията на чл.7 от ЗСГ на сина си Т.Г.Т. горния/втория/ етаж от двуетажната жилищна сграда построена в дворно място с площ 620 кв.м. в гр. ****, съставляващо парцел XI-744, кв.41, който етаж съставлява самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, кухня и килер, заедно с цялото западно избено помещение и съответния дял от общите части на сградата.

Видно от нот. акт №318/31.07.1992 г. на Червенобрежки Районен съд, Т.Г.Т. е признат на основание наследство, делба и давностно владение за собственик на ½ ид.ч. от дворно място с площ 620 кв.м. в гр. ****, съставляващо парцел XI-909, кв.41, заедно с построените в него лятна кухня и гараж.

Видно от нот. акт №75/02.06.2011 г. на нотариус Я.Я., „****“ООД-гр. **** е продало на П.З.С.

½ ид.ч. от ПИ с площ 607 кв.м., находящ се в гр. ****, ул. „****“ №**, с идентификатор ***, заедно с целия първи етаж от двуетажната еднофамилна жилищна сграда в ПИ, със застроена площ от 86 кв.м., с идентификатор *** и със селскостопанска сграда със застроена площ 23 кв.м., с идентификатор ***. Според посоченото в нот. акт, дружеството се е легитимирало като собственик с нот. акт №62/2006 г.

Последният не е представен като доказателство по делото.

Между страните не е спорно, че те са съсобственици при равни права на дворното място; че Т.Г.Т. е собственик на построените в това дворно място лятна кухня и гараж, а П.З.С. и П.С.С. – на селскостопанска постройка. Спорно е дали лятната кухня е изграден в нарушение или в отклонение от строителните норми и правила за устройство на територията обект, по отношение на който не може да се приложи узаконяване и дали пречи на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълен обем собственическите си права както по отношение на дворното място, така и на сградите в него. В този контекст е спорен и въпросът съставляват ли етажите в двуетажната жилищна сграда самостоятелни жилища, респ. индивидуална собственост на страните или сградата като еднофамилна е съсобствена помежду им.

В ИМ се твърди, че според скица №11/12.01.2015 г. на Община ****, застроената площ на лятната кухня е 12 кв.м. Посочената скица е представена по делото, но от нейното съдържание не може да се извлече извод за застроената площ на лятната кухня.

В ИМ се твърди също, че според скица

№15-8561/12.01.2015 г. на СГКК-Плевен, застроената площ на лятната кухня е 29.9 кв.м. Посочената скица е представена по делото, но и от нейното съдържание не може да се извлече извод за застроената площ на лятната кухня.

При сравнение на двете скици обаче е видимо, че лятната кухня е отразена в тях с различна застроена площ.

В отговора на ИМ Т.Г.Т. твърди, че кадастърът е влязъл в сила през 2005 г., т.е. отпреди ищците да станат собственици на част от имота. Твърди също, че лятната кухня е строена от родителите му преди 1980 г. Счита, че тя е „търпим строеж“ и представя нот. заверена декларация от 12.12.2016 г. и у-ние за търпимост №21/28.12.2016 г., които обаче се отнасят не за лятната кухня, а за гаража в процесното дворно място.

В отговора на насрещната ИМ П.З.С. твърди, че живее на първия етаж от къщата от 2006 г., като през 2007 г. Т.Г.Т. незаконно разширил залепената за северната фасада на жилищната сграда лятна кухня, като по този начин затворил северния вход за жилищната сграда, ползван за достъп до една от мазите, стълбището за втория етаж, тавана и покрива.

Видно от приетото в първоинстанционното производство писмено заключение на ВЛ инж. С.С., първият етаж на жилищната сграда се състои от две стаи, кухня с бокс и баня с тоалетна, като има самостоятелен вход за него – от изток. Първият етаж се ползва от П.З.С. и П.С.С..

Вторият етаж на жилищната сграда се състои от две стаи, кухня и килер. До него се достига през вход от северната страна на сградата и посредством вътрешно стълбище. Ползва се от Т.Г.Т.. ВЛ не се е занимавало с въпроса дали всеки от етажите съставлява самостоятелно жилище, както и с въпроса за статута на мазите и таваните.

ВЛ е установило, че съгласно предходния кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед №767/1989 г., лятната кухня е отразена като полумасивна жилищна сграда с площ 12 кв.м. ВЛ е проверило наличните в Техническата служба на Община **** документи и е установило, че лятната кухня е „търпим строеж“ по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, макар и да не е издадено съответно удостоверение.

ВЛ е установило, че на актуалната кадастрална карта кухнята е отразена с площ 29 кв.м.

Дефакто ВЛ е установило на място, че след премахване на 4 кв.м. в източната част лятната кухня е останала с площ 25 кв.м.

Разликата от 13 кв.м. /25-12/ е в западната част и представлява санитарен възел и остъкление и не е била отразена на плана, одобрен със заповед №767/1989 г. Не е ясно кога са достроени тези 13 кв.м., поради което не може да се отговори на въпроса дали те съставляват „търпим строеж“ по смисъла на някоя от хипотезите на §16 от ПР на ЗУТ.

При това положение Червенобрежки Районен съд правилно е приел, че процесните 13 кв.м. от лятната кухня, разположени в нейната западна част и съставляващи санитарен възел и остъкление, са незаконно строителство и като такова пречат на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълнота правото си на собственост. В обжалваното решение липсват мотиви как точно и на кое право на собственост се пречи – върху дворното място и/или върху построените в него сгради.

Видно от приетото във въззивното производство писмено заключение на ВЛ инж. С.С., двуетажната жилищна сграда има три входа: от югоизток – до първия етаж, от югозапад – до западното избено помещение и от север – до втория етаж, източното избено помещение, подпокривното пространство и покрива посредством общото стълбище. Входовете от югоизток и югозапад се ползват от П.З.С. и П.С.С., а входа от север – от Т.Г.Т.. ВЛ е установило, че на първия етаж е имало врата към това общо стълбище, но тя е зазидана. Не е ясно кога и от кого. При това фактическо положение П.З.С. и П.С.С. нямат достъп до източното избено помещение /чийто статут е неясен/, до подпокривното пространство и покрива, които независимо дали сградата е етажна собственост или обикновена съсобственост, се явяват общи части. Т.Г.Т. пък няма достъп до западното избено помещение, което съгласно нот. акт №286/31.03.1975 г. на Червенобрежки Районен съд е негова индивидуална собственост, която следва да му бъде отстъпена и да му бъде предадено владението върху нея от П.З.С. и П.С.С., съгласно влязло в сила решение №15/07.03.2013 г. по гр.д. №368/2012 г. на Червенобрежки Районен съд.

Според въззивната инстанция, процесните 13 кв.м. от лятната кухня, разположени в нейната западна част и съставляващи санитарен възел и остъкление, като незаконно строителство пречат на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълнота правото си на собственост върху дворното място – като незастроено такова. В т.см. са и твърденията в исковата молба. Не се установи тези 13 кв.м. да пречат на П.З.С. и П.С.С. да упражняват в пълнота правото си на собственост върху жилищната сграда – като например ограничават достъпа им до общите части. Така е, защото те се намират в западната част, а достъпът до северния вход минава през стъпалата в източната част на лятната кухня.