Решение № 570 от 02.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

№ І- 84 02.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 533 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 3700/19.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 7094/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на И.Е.М. ЕГН **********, с адрес:

***, сумата 1 601,18 лева,представляща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо

232,23 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.07.2016 година до 31.07.2019 година нощен труд, сумата 192,60 лева,представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени върху главница в общ размер от сумата 1 601,18 лева,поотделно от последно число на месеца, следващ всяко тримесечие за периода от 30.10.2016 година до деня предхождащ датата на подаване на исковата молба – 22.08.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1 601,18 лева,считано от датата на подаване на исковата молба на 23.08.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 400 лева разноски, направени по водене на делото; Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР е осъдена да плати по сметка на Бургаски районен съд разноски в размер от 344,05 лева,от която сумата

230 лева,представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 114,05 лева дължима държавна такса.

Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. На първо място се проследява действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143,както и текстовете и действието на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.;

Наредба № 8121 з-776/29.06.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл.

187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.На трето място се изтъкват конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Сочи като пример полагането на извънреден труд при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, в които случаи било налице извънреден труд, който се отчитал и се заплащал като такъв.

Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен.В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, с нарочна молба писмена молба поддържа въззивната жалба, моли уважаването й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Златина Билянова предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата.

Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото за две съдебни инстанции. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуален представител на въззивника не се явява, с нарочна молба се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за адв. възнаграждение в размер на 350 лева.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.

269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по искова молба на И.Е.М. ,предявена в

БРС чрез процесуалния му представител адвокат Димитрова, с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода

01.07.2016 год. до 31.07.2019 год. полагал труд на длъжността „водач на специализиран автомобил- той и пожарникар “ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Царево към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.

Ищецът твърди, че за периода от

01.07.2016г. до 31.07.2019г. положил нощен труд в размер на 1600 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1829 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 229 часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1374 лева,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;претендира лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми, като ориентировъчния размер е 170 лева;претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1601,18 лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 232,23 часа за горепосочения период от време- от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ;искът за забава е изменен от 170 лева на 192,60 лева.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за процесния период ищецът М. е положил общо 1624 часа нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1856,23часа.

Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 232,23 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 232,23 часа възлиза на 1601,18 лева лева.Размерът на лихвата, изчислен от момента , в който сумата за допълнително възнаграждение за извънреден труд става изискуема до датата на образуване на делото, е в общ размер от 192,60 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76ed0baf-1420-496a-aa33-53a1f0d92d74