Определение № 1574 от 17.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1574 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500875 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от З. Б., чрез юрисконсулт Нели Пенчева Атанасова против разпореждане № 4977/29.04.2025 г. постановено по ч. гр. дело № 2363/2025 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжника А. Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ******, ул. „****“ № **, община *******, за следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № L317089/02.03.2023 г., сключен по реда на ЗПФУР между „Юте Кредит България“ ЕООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 23.08.2024 г. към договор за покупко-продажба на вземания, както следва: 1500 лв. – главница, 58,42 лв. – договорна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г., 297,85 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.07.2023 г. до 30.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 87,13 лв. – разноски по делото, от която 37,13 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултстко възнаграждение.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно. Позовава се на определения на Софийски градски съд, Софийски окръжен съд, Пловдивски окръжен съд и Грабровски окръжен съд, по сходни казуси, като сочи че първата инстанция неправилно не е приложила разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Позовава се на решение на СЕС, касаещи неравноправни клаузи. Излага съображение.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото е започнало по подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу А.

Й. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. *******, ул. „****“ № **, община *******. Претенцията е по задължение по договор за потребителски кредит № L317089/02.03.2023 г., сключен по реда на ЗПФУР между „Юте Кредит България“ ЕООД и длъжника. Претендират се по заявлението 1500 лв.

– главница, 58,42 лв. – договорна лихва за периода от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г., 297,85 лв. – обезщетение за забава за периода от 02.07.2023 г. до 30.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата от 87,13 лв. – разноски по делото, от която 37,13 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултстко възнаграждение.

Бургаският районен съд двукратно е оставял заявлението без движение за изправяне на констатирани нередовности. С разпореждане № 4102/04.04.2025 г., производството е оставено без движение, като съдът е указал на страната да посочи какви плащания е извършил длъжникът по процесния договор за потребителски кредит и за погасяването на кои негови задължения са отнесени същите по пера. В последствие съдът е оставил без движение заявлението, като е дал последна възможност на страната до отстрани нередовностите, констатирани с предходното разпореждане, като обоснове размерите на претендираните суми- да се изложат обстоятелствата на които се основават вземанията. В отговор частният жалбоподател с две молби, съответно от 11.04.2025 г. и 25.04.2025 г. с идентично съдържание не е изправил констатираните нередовности на заявлението, а е посочил че разпорежданията на съда касаят двустранно производство, каквото заповедното не е. Следва да се отбележи, че подадената частна жалба, разглеждана в настоящото производство, не съдържа доводи, различни от изброена практика на окръжни съдилища.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът намира частната жалба за неоснователна. Това налага обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Законодателят е дал възможност на съдилищата да оставят без движение подадените заявления и ако нередовностите не бъдат изправени в срок, съдът отхвърля заявлението – чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, като съдът може нееднократно да оставя заявлението без движение. Както беше посочено погоре в случая съдът на два пъти е оставял заявлението без движение, като заявителят е следвало да изправи нередовностите, констатирани от БРС в указания от съда срок. Причина за отхвърляне на заявлението е неспазването на дадените указания, които са задължителни за страната, и в случая са 2 относими по делото. При неотстраняване на констатираните нередовности по заявлението съдът правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявлението не е било редовно. До разсъждение във връзка с нищожност на клаузи на договора, респективно на целия договор би се стигнало при редовно подадено заявление. Това налага атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4977/29.04.2025 г. постановено по ч. гр. дело № 2363/2025 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3