Решение № 13 от 18.09.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Златоград, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на Е.надесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Административно наказателно дело № 20255420200065 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул.

„М.“ № **, срещу Наказателно постановление № 25-0371000386/01.09.2025 г. на Н. г. в ОДМВР- С., РУ - З., издадено от Н. г. в РУ З., ОД МВР-С., с което му е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 50 лв./25.5 6 евро/ на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. първо от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят мотивира отмяна на атакуваното наказателното постановление, предвид наличие на обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, освобождаващи го от задължение да поставя обезопасителен колан при управление на МПС.

В съдебно заседание, се явява лично и с адв. В., искането за отмяна на НП. който поддържа

Пълномощникът адв. В. сочи, че са налице формални основания за отмяна на атакуваното НП поради допуснати нарушения при съставяне на АУАН; липса на умисъл от страна на жалбоподателя при извършване на вмененото му нарушение; намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че носенето на обезопасителен колан причинява силна болка на 1 жалбоподателя.

Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо, с което е изпратена жалбата, инициирала настоящото производство, моли НП да бъде потвърдено.

Районна прокуратура-Смолян редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.08.2025г. полицейските служители Е. Ч. и Й. Б., част от дежурен наряд към РУ З., в изпълнение на служебните си задължения, осъществявали контрол по движението в гр. З..

При проверка установили, че на сочената дата, около 22:10 часа, в гр. З., ул. ,,С. С.“ № **, в посока на движение към къща за гости ,,Б. к.“, жалбоподателят управлява МПС- лек автомобил, марка М. *, с ДКН *********, като не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван – нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Полицейските служители обяснили на жалбоподателя К., че ще му бъде съставен АУАН за неизползване на обезопасителен колан. Той обяснил, че поради медицински проблем не може да поставя колан, като се позовал на медицински документ, въз основа на който считал, че е освободен от задължение да поставя обезопасителен колан.

На място е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е описано като време, място, и в какво всъщност се състои нарушението – неговата обстоятелствена част, така и правна квалификация на нарушението което гарантира възможност на жалбоподателя още на този етап да организира правото си на защита в пълна степен и съобразно потребностите си.

Установява се по делото, както от показанията на разпитаните свидетели Ч. и Б., както и от извършен оглед на в.д, съдържащо видеофайлове от извършената проверка, че процесният АУАН е съставен от полицейските 2 служители, докато жалбоподателят престоява в личния си автомобил, където му е разпоредено да остане.

След съставяне на АУАН, същият е предявен на сочения за нарушител, който се запознал със съдържанието му и собственоръчно е вписал възражения, след което е да получил и екземпляр от процесния АУАН.

По-нататък, жалбоподателят е упражнил и правото си да направи и писмени възражения по съставения му АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, прилагайки към същите Медицински протокол на ЛКК №30/18.10.2024г., издадено от ,,Медицински център М.“ ООД.

След запознаване с административната преписка, административнонаказващият орган - Началник група в РУ З., ОД МВР-Смолян, е издал атакуваното Наказателно постановление № 25-0371-000386/01.09.2025 г., връчено на жалбоподателя - лично, на 11.09.2025г.

Съдът не констатира нарушение по реда на връчване на НП, като намира, че е редовно, в съответствие с реда, установен по НПК.

В срок, жалбоподателят е упражнил правото си да оспори посоченото НП, чрез АНО.

Както в АУАН, така и НП, по един и същи начин е описаната фактическата обстановка и са посочени, като нарушени едни и същи разпоредби.

Компетентността на актосъставителя и наказващият орган се установява от приложените по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 345з-52/09.01.2024г. и Заповед № 345з1042/31.07.2025г. на директора на ОДМВР Смолян.

Действително, по делото се установява, а и не се оспорва, че жалбоподателят управлява МПС- лек автомобил, марка М. *, с ДКН *********, като не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван – нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

По делото са назначени и изпълнени СМЕ, по които са изслушани и приети заключенията, изготвени от вещите лица д-р П., д-р Е. и д-р В..

Съдът е изложил подробни мотиви относно приемане на изготвените заключения и съответно релевираните възражения от въззивната страна, към които се придържа.

3

В съдебно заседание вещите лица поддържат депозираните заключения.

От заключенията на вещите лица д-р П. и д-р Е. се обосновават становища, че травмата на двуглавия мускул на лявата ръка на жалбоподателя не са с практическа стойност, като да се явява причина за невъзможност от страна на К. за поставяне на предпазен колан при шофиране.

От друга страна, вещото лице д-р В., при поставен му въпрос от жалещата се страна - ,,Мястото, където се намира двуглавия мускул, засяга ли слагането на обезопасителен колан и пречка ли е той да се поставя?“, отговаря ,,Не мога да дам отговора на този въпрос, тъй като аз мога да коментирам само образа, това, което е дадено на диска, аз съм лекар по образна диагностика“.

Съдът приема заключенията по всяка от трите СМЕ като обективно, компетентно изготвени.

Освен това не се констатират противоречиви и/или взаимноизключващи се становище, относими към предмета на делото и това е така вкл. по соченото отд-р Е. и д-р В. /независимо соченото от жалбоподателя/.

Спорът се концентрира относно това дали водачът-жалбоподател попада в кръга от лица, за които въведеното изискване не се прилага, съгласно чл.

137а, ал.2 от ЗДвП и по-конкретно: 2. Лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. Лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.

Травматичното увреждане на жалбоподателя безпротиворечиво се установява както от представените медицински документи, така и от заключенията по СМЕ.

Вещото лице д-р П. сочи, че при извършен личен преглед на жалбоподателя, в рамките на възложената му експертиза, събрал данни от К., че ,,когато вдига тежести го боли ръката“. Категорично вещото лице сочи, че при управлението на МПС, обезопасителният колан не би повлиял за неразположението на жалбоподателя, за неговата невъзможност да управлява МПС, още повече, че има ако има някакви затруднения, той би могъл да ги изпитва, когато върти волана, дори и да е без колан, защото лявата ръка е тази, която има разкъсване, фрактура на голямата глава на двуглавия мускул, т.е. би трябвало при нормални условия, коланът да не му пречи да управлява МПС 4 лек автомобил.

Според експертизата, самият колан не би могъл да повлияе в негативно отношение на останалите увреждания, защото тези оплаквания, които той има ще бъдат и с колан и без колан, защото движенията, които се извършват с ръката при стандартно поставения обезопасителен колан на водач на МПС, с лява дирекция, не минава през тази област, в която той има нарушение. При дясна дирекция, коланът тръгва през дясното рамо, през дясната ключица, дясна част на гърдите, лява част на корема. Какъвто и автомобил да управлява – с лява или с дясна дирекция, правилно поставеният колан, не би могъл да доведе до ограничаване или до болка в травмираната област на лявата ръка.

В същия смисъл е и заключението на вещото лице д-р Е.. Сочи, че несъмнено К. има увреждане в системата на лявата раменна става. Това увреждане е хронично, т.е. след възникването се е развило в продължение на години. Пояснява, че увреждането е от такъв, че причинява болки на увредения, същевременно обаче тези болки не се повлияват от поставянето или не на обезопасителен колан.

Вещото лице сочи, че в резултатите от ЯМР не е описано изменение или увреждане на кожата в зоната на рамото, което да обясни чувство на болка при допир на какъвто и да било предмет. Болката се получава при възпалени стави при движението в тази става. Движението провокира, като болката идва от рецептора за болка в капсулата на ставата. Тази болка се получава при натиск, а не при допир. Коланът не осъществява натиск и достатъчна сила да провокира болка в дълбочина.

От извършения личен преглед експертът е установил, че на кожата си жалбоподателят няма увреждане, образувание, която да обясни описваната от него болка при поставен обезопасителен колан.

Вещото лице сочи, че не намира доказателство за достоверност на това твърдение от страна на жалбоподателя. Соченото от жалбоподателя определя на плоскостта на субективното отражение на необективизирана действителност. Това е субективно изживяване, което той споделя, но нито може да го докаже, нито е налице обективен механизъм да го провери за достоверност, така че по отношение на реално установеното състояние в зоната, където се заявяват оплакванията, според вещото лице, няма такова увреждане, което да обясни, че болката е при допир.

5

Извършен е преглед и не са установени външни увреждане на кожата, нито наличие на подкожни образования - от вида липоми, материоми и други, които да се разширяват; да притискат нервите; да причиняват болка или при допир да провокират болка.

Следва да се посочи, че при прегледа на жалбоподателя от страна на д-р Е. същият е седнал и в автомобила си, на шофьорското място, като му е поставен обезопасителен колан, за да може в реална среда да се установи конкретното място на преминаването му. Освен стандартно поставен обезопасителен колан от К. е поставен и такъв с допълнителен удължител.

Безпротиворечиво извършването на този експеримент и възстановка се потвърждават и описват както от вещото лице /л.263/, така и от жалбоподателя /л.265/.

Вещото лице описва, че при поставяне на обезопасителния колан жалбоподателят ,,не е реагирал“. Освен това, поставеният колан – с и без удължител, преминава през тялото на жалбоподателя, като ,,няма промяна в положението на тялото спрямо колана“.

Соченото от вещото лице кореспондира със заявеното в осз от К. ,,Сложи ми удължител, но пак си минава през същото място. И преди и след слагане на удължителя болката е една и съща. Няма никаква промяна“ /л.265/.

Със заключението на вещото лице д-р В. се установяват уврежданията на раменната става. Разпитан по заключението си по СМЕ в осз, д-р В. сочи, че не може да отговори дали поставянето на колан му причинява увреждане, тъй като не е в неговата компетентност.

За пълнота следва да се посочи, че изложеното от д-р В. не противоречи на заключенията на в.л. д-р П. и д-р Е..

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От анализа на гласните доказателства - показания на свидетелите Ч. и Б., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото, както и от приетите писмени доказателства

- Акт за установяване на

6 административно нарушение; НП; възражения; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи; Заповед № 345з52/09.01.2024г. и Заповед № 345з-1042/31.07.2025г.на директора на ОДМВР Смолян, установяващи компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и приложени по делото и приети по реда на чл.283 от НПК писмени и веществени доказателства, описани в протоколи от осз, заключения по СМЕ.