Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 848 от 25.10.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3257/2021
Вид
Решение № 848
Подписан
25.10.2021
В сила
25.10.2021
Състав
Милен Иванов Бойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Русе, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520103257 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Банка ДСК“ АД против Й. В. П., в която се твърди, че с Договор за револвиращ кредит от 20.03.2017г. „Банка ДСК“ АД, като правоприемник на „Експресбанк“ АД, с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е отпуснала кредит в размер на 1000 лв. на ответницата, която от своя страна се е задължила да го върне, като заплаща погасителни вноски в сроковете и размера уговорен в договора. Твърди се, че като кредитополучател тя не е изпълнила това свое задължение, с оглед на което банката е упражнила своето право да счита и да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е изпратила до кредитополучателя уведомление, което е връчено на 09.10.2020г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

За събиране на задълженията по процесният договор, банката депозирала заявление по чл. 417, т.2 ГПК, по което било образувано частно гражданско дело № *** от 2021г. по описа на РС – Русе и издадени заповед за изпълнение 1 и изпълнителен лист за дължимите от ответницата суми: 950,30 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.03.2021г.; 726,68 лв. договорна лихва за периода 16.06.2017г. – 24.03.2021г.; 15,00 лв. – заемни такси и 83,84 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За събиране на тези свои вземания, банката образувала изпълнително дело. С оглед обстоятелството, че заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено съществуването на вземането на „Банка ДСК“ АД към длъжника Й. В. П. за посочените по-горе суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е изразила становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :

Ответникът, редовно уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено решение.

На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.

От приложените по делото и неоспорени писмени доказателства се установява възникването на 20.03.2017г. на твърдяното в исковата молба облигационно отношение между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (чиито правоприемник е „Банка ДСК“ АД) и ответницата, предоставената й в заем сума от 1000лв. и размера на сумата, която следва да заплаща като минимална месечна погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

В полза на ищцовото дружество и срещу ответницата е издадена 2 заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 т.2 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Рус за сумите: 950,30 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.03.2021г.; 726,68 лв. договорна лихва за периода 16.06.2017г. – 24.03.2021г.; 15,00 лв. – заемни такси и 83,84 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим, а с оглед представените и неоспорени писмени доказателства е и вероятно основателен.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на 116,16лв. за държавна такса и 200лв. за юрисконсултско възнаграждение, като и тези в заповедното производство в размер 83,84лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е Й. В. П. ЕГН********** с постоянен адрес ******, дължи на „Банка ДСК” АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумите:

950,30 лв. главница, ведно със законната лихва от 25.03.2021г.; 726,68 лв. договорна лихва за периода 16.06.2017г. – 24.03.2021г.; 15,00 лв. – заемни такси, за които суми е издадена Заповед ***/26.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.2 ГПК по ч.гр.д.

№***/2021г. по описа на РС-Русе.

3

ОСЪЖДА Й. В. П. ЕГН********** с постоянен адрес ****** да заплати на „Банка ДСК” АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 сумата от 316,16лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 83,84лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.

Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4