Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 695 от 02.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8970/2024
Вид
Решение № 695
Подписан
02.02.2026
В сила
02.02.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Дамян Ивайлов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 изр. 1 предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.67 ал.4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 70 ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.70 ал.1 и ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.78 ал.3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.79 ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 83, ал. 1 изр. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 90 ал. 1 и ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 90 ал. 1 и ал.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90 ал.4 и ал.6 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.90 ал.4 и ал.6 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • § 1 т. 19 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • § 1 т. 30 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100508970 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ЕЛАС-АН“ООД въззивната жалба срещу решение № 20114477/29.01.2024г. постановено по гр.д. № 9997/2020г. по описа на Софийски районен, ГО, 60 състав и с което е отхвърлен предявения от него срещу „БАНКА ДСК“АД осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗПУПС за сумата от 10 000,00 лв. –стойност на неразрешена платежна операция извършена на 06.11.2018г. въз основа на платежно нареждане от 05.11.2018г. и е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи неправилна преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът счита, че по несъмнен начин е установено, че наредената от ищеца банкова операция по заверяване на сметката на физическото лице А.А.М. със сумата от 10 000,00 лв. не е изпълнена, а е изпълнена ненаредена и неразрешена операция за превод по банкова сметка с различен IBAN и на името на непознато лице – третото лице помагач на страната на ответната страна - М. И. В., който веднага след постъпване на средствата по неговата сметка е изтеглил същата сума от 10 000,00 лв. и закрил сметката. Посочва, че от заключението по СТЕ се установява, че поради влизане в ДСК Директ от различни IP адреси е възможно да е извършена и хакерска атака, при която е подменен номера на банковата сметка, по която е било създадено платежно нареждане, като допускането е 50%. Счита, че несъмнено се установява, че законния представител на ищцовото дружество е подписал платежното нареждане, но не е създал такова т.е. налице е неразрешена операция като е изпълнявал задълженията си по чл.75 от ЗПУПС. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срок по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „БАНКА ДСК“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на 1 доказателствата и правилно приложение на материалния закон. поддържа, че липсват основания за ангажиране на отговорността на банката –същата е изпълнила точно наредената от ищеца операция според всички нормативни изисквания и такива за техническа сигурност. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗПУПС за осъждане на ответника да му заплати /възстнови/ сумата от 10 000,00 лв., представляваща стойността на неразрешена платежна операция, осъществена на 06.11.2018г. чрез електронното банкиране.

Съгласно чл. 79 ал. 1 от ЗПУПС , в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на банката по договора за платежни услуги на основание специалната норма на чл. 79 ал. 1 ЗПУПС следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от предвидения с нея фактически състав, както следва: 1. сключването между страните по спора на договор за платежни услуги; 2. изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3. платежната операция по т.2 има характера на неразрешена такава от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4. не е налице някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция.

С оглед цитираната вече разпоредба на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предвид посоченото, не е предмет на въззивното производство установената от първоинстанционния съд и неспорна между страните фактическа обстановка, а именно:

-на 20.05.2016г. между страните по делото са възникнали облигационни отношения по сключен договор за платежни услуги относно разплащателна сметка с IBAN: **** – договор за разплащателна сметка и Общи условия към него и договорр за включване в пакетна програма на 2

„ДСК Бизнес Партньор златен“, част от които услуги са и електронно банкиране чрез „ДСК Директ“ и общи условия към него, като въз основа на подадено от ищеца искане от 02.06.2016г. за цитираната банкова сметка е добавена услуга „интернет банкиране“ осъществявано чрез следния инструмент за подписване – комбинация от персонален цифров сертификат и динамична парола, генерирана от тоукън устройство, като единственото лице, имащо право на активен достъп до елетронните канали е само управителя на ищцовото дружество – А.М.; т.е. между страните към дата 06.11.2018г. са съществували договорни правоотношения, по силата на които банката е поела задължение да предостави на ищеца ползването на електронно банкиране, което по своята същност представлява платежен инструмент съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1 т. 30 от ДР на ЗПУПС и последством, което се осъществяват платежни операции /§ 1 т. 30 от ДР на ЗПУПС платежна операция" е действие, предприето от платеца или от негово име или от получателя, по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от основното правоотношение между платеца и получателя/ и осъществяване на кредитни преводи - § 1 т. 19 от ДР на ЗПУПС /национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане/;

- в изпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на платежни услуги, банката на 06.11.2018г. е извършила платежна операция по кредитен превод на сума в размер на 10 000,00 лв. от откритата в банката разплащателна сметка с IBAN: **** с титуляр „ЕЛАСАН“ООД към банкова сметка IBAN: ****, открита в „Банка ДСК“АД и по платежно нареждане генерирано на 05.11.2018г. от секция образци в профила на потребителя на онлайн банкиране, където потребителят съхранява шаблони на платежни нареждания с данни – име, основание и IBAN на сметка, по шаблон на името на А.А.М., като в запазения такъв IBAN на сметката на посоченото физическо лице е ****; изпълненото платежно нареждане от банката е с вписан титуляр-получател - физическото лице А.А.М. и банкова сметка IBAN: ****;

-след изпълнение на платежната операция от банката се установява, че титляр на сметката, която е заверена с превода от 10 000,00 лв. е физическото лице М. И. В. – трето лице помагач на страната на ответника;

-на 07.11.2018г. ищецът по имейл е уведомява доставчика на платежните услуги – ответника, че е налице неразрешена операция и е поискал възстановяване на сумата от 10 000,00 лв. по неговата сметка.

Спорно между страните е обстоятелствто дали описаната платежна операция от 06.11.2018г. за сумата от 10 000,00 лв. е разрешена от платеца „ЕЛАС-АН“ООД или има характеристиките на неразрешена платежна операция съгласно чл. 70 ал. 1 ЗПУПС .

Фактическият състав за възникване на предвидената в ЗПУПС отговорност на доставчика на платежни услуги, възниква освен в случаите на виновно неизпълнение на договорсно задължение и в хипотезите, при които липсва противоправно поведение от негова страна /обикновено вредите са причинени от противоправното поведение на трето за платежния процес лице/, стига да не са налице основания за пълно или частично освобождаване от отговорност на доставчика, с оглед предвидените в закона случаи, при които отговорността или част нея се поема от платеца. Т. е. правопораждащите юридически факти, с наличието на които се свързва възникването на отговорността на доставчика на платежните услуги за всяка една неразрешена платежна операция, са различни, респективно независимо дали предвидената в закона отговорност е възпроизведена в сключения между доставчика и платеца договор или не.

Според разпоредбата на чл.70 ал.1 и ал.3 ЗПУПС, платежната операция е неразрешена, ако платецът не я е наредил или не е дал съгласие за изпълнението й, като това съгласие се дава по ред и начин, уговорени между платеца и доставчика на платежни услуги. Съгласно клаузите на приложимите към момента на извършването на преводите Общи условия за ползване на услугите чрез електронните канали ДСК Директ на Банка ДСК за бизнес клиенти - чл.124 ал.2 на основание чл.67 ал.4 ЗПУПС и доколкото няма спор,че ищецът не е потребител по смисъла на §1 т.40 от ДР на 3

ЗПУПС /ред. от 06.03.2018г./, определени разпоредби на ЗПУПС, между които тези на чл.78 /относно доказването на автентичност и точното изпълнение на платежната операция, която е възложена на доставчика на платежни улслуги/ и чл.91 /относно отговорността на доставчика на платежни услуги към платеца/ , да не се прилагат в отношенията им, като бъдат заместени от съответните предвидени в Общите условия клаузи.

В случая страните в рамките на договорната свобода, предоставена изрично от самия закон, са дерогирали разпоредбата на чл.78

ЗПУПС – чл.124 от ОУ и при наличието на уговорка в чл.104 от Общите условия са приели, че нарежданията, получени от банката чрез ДСК Директ, се смятат винаги за валидни подписани писмени изявления на клиент. Следователно приложимо е общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, както е приел и първоинстанционният съд при разпределянето на доказателствената тежест с доклада по делото /вж. пртокол от открито съдебно заседание от 10.10.2022г./ .

При горните констатации относно спецификите на възникналото между страните правоотношение и разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при пълно и главно доказване, че банката е изпълнила платежната операция от 06.11.2018г. с парични средства от сметката му, без той да ги е нареждал по реда и начина, по които са се споразумели.

Ищецът в настоящото производство, който има качеството на платец на сумата по спорната платежна операция и ползвател на платежна услуга по процесния договор за платежни услуги, твърди, че тя не е наредена така, както е извършена, а именно, че не е нареждал и не е давал съгласие за изпълнение от банката на кредитен превод на парична сума в размер на 10 000,00 лв. към банковата сметка, по която са постъпили паричните средства /ищецът не оспорва, че е дал нареждане за превод на посочената сума, но заявява, че с него е инициирал плащане на сумата по различна сметка – на физическото лице А.М. в "Банка ДСК" АД, а не по тази, по която е извършена операцията/. Следователно ищецът не прави твърдения, че не е нареждал платежната операция, а на обстоятелствата, че при попълването и потвърждаването на платежн ото нареждане в него е бил посочен един IBAN, а при подписването им и изпращането му на банката - друг, като този процес е бил изцяло извън контрола на ищеца, вследствие на което се е стигнало до постъпване на сумата не по сметка на посоченото физическо лице, а на трето, непознато на ищеца лице с различна банкова сметка в същата банка – М. В. и което предтавлява неизпълнение от страна на банката на задължение по чл.100 ЗПУПС да идентифицира платеца, поради което и отговаря за вредите от бездействието й на основание чл.90 ал.4 и ал.6 ЗПУПС.