Решение № 260427 от 05.11.2020, Районен съд - Плевен

р е ш е н и е

N

***,

05.11.2020год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Плевенски районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА при секретаря Анета Христова ..................………........................................ и в присъствието на прокурора ………………..…………………........................ като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 2459 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК.

Постъпила е искова молба от А.С.П.,

ЕГН **********,*** против С.П.П., ЕГН **********,***, в която се твърди, че ищеца е редовно учащ в ***, за което обучение полагал много усилия, а финансовите средства на семейството били оскъдни. Твърди се, че ищеца трябвало да заплаща семестриални такси (имал кредит към банка), да закупува учебници, др.учебни пособия, да заплаща карта за градски транспорт, да закупува работно облекло и работни обувки, за да може да посещава часовете в Университета. Ищецът твърди още, че не притежавал имоти и лични доходи, с които да се издържа; не можел да започне работа докато учел, тъй като не можел да отсъства от лекции и упражнения от университета, които били по цял ден. Изцяло разчитал за плащания на сметките в домакинството и неговите лични на своята болна майка, на нейната ниска заплата и пенсия. В същото време имал и сестра, която била ученичка в 11-ти клас и също имала нужда от издръжка. Навеждат се доводи, че ответника реализирал по-големи доходи от официално получаваните, поради което можел да му изплаща издръжка в размер на 300лв. и претендира заплащане на издръжка в посочения размер.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адв.Р.И., с който искът изцяло се оспорва. Излага, че с решение № ***постановено по гр. д ***, съдът е изменил размера на определената с решение № ***., постановено по ***издръжка, с която бил осъден да заплаща на детето ***, като увеличил издръжката от 200 на 250лв., считано от 01.10.2018 г. Със същото решение ПлРС отхвърлил предявения от А.П. иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на сумата от 300 лв. месечна издръжка. С решение от 06.06.2019 г. ПлОС потвърдил това решение. Ответникът твърди, че живеел в едно домакинство със съпругата си ***, която била с 95% нетрудоспособност-с диагноза ***.

Състоянието й изисквало непосредствени физически грижи, като той и майка му се редували да полагат. Заплащал всички консумативи в домакинството им, като пенсията по болест на съпругата му била в размер на 250 лв. Тя имала нужда от ежедневна рехабилитация, която се заплащала по 25 лева на час. Доходите, които реализирал били в размер на минималната работна заплата. Предвид непосредствените физически грижи, които полагал за съпругата си, не можел да полага допълнителен труд и да има допълнителни доходи, както се твърди в исковата молба. Финансовото положение на семейството не се било подобрило, напротив влошило се и разчитали само на заплатата му; съпругата му не получавала и обезщетение за болничен, а застрахователната компания отказала да й заплати обезщетение по сключената от нея застраховка. Посочва се, че издръжката на пълнолетно дете не била безусловна за разлика от издръжката на непълнолетно такова. В момента бил изправен в житейска ситуация, в която е затруднен да дава издръжка на сина си, предвид обстоятелството, че трябвало да се грижи за съпругата си, която е тежко болна.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :

Безспорно е по делото и това се установява от приложения препис на удостоверение за раждане, изд. от ***, че ответника С.П.П. е баща на ищеца А.С.П., а негова майка е Г.В.А..

Страните не спорят, че ищеца е студент редовна форма на обучение в ***, по специалност рентгенов лаборант, на образователно-квалификационна степен ***. Представен е препис на уверение, изд. на 03.10.2018г. от сочения университет, от което е видно, че обучението на ищеца е започнало през учебната 2018/2019г. От приложеното копие на Правилник за организацията на учебния процес в ***е видно, че присъствието на обучаваните студенти на учебните занятия е задължително.

От приложения препис на Решение ***, влязло в законна сила на 06.06.2019г. се установява, че ищеца А.П. след навършване на пълнолетието си е претендирал от своя баща заплащане на издръжка в размер на 300лв. месечно, с оглед продължаване на обучението му като студент в ***, като исковата претенция е била отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

Ищецът е представил декларация, че няма имущество, от което да се издържа, както и няма друг източник на доходи. Декларирал е наличие на заболяване, свързано с допълнителен годишен разход от 760лв. Представил е и договор от 30.10.2018г. с ***за изтеглен целеви студентски заем за заплащане на семестриални такси.

От приложеното удостоверение, изд. от ***е видно, че ищеца е реализирал през м.август 2020г. доход в размер на 406лв. нетна сума, като според отбелязаното в подписаната от страната декларация се касае за еднократно получена заплата през месеца, когато е бил ваканция.

Видно е от приложения препис на експертно решение на ТЕЛК от 09.09.2019г., че майката на ищеца – Г.В.А., е с 80% т.н.р.

От приложените копия на искова молба от *** ***против С.П., определение по чл.146 от ГПК по гр.д***е видно, че спрямо ответника е заявена пред съд претенция и от друго негово пълнолетно дете, продължаващо средното си образование.

От представеното удостоверение с изх.№57 от 31.07.2020г., изд. от ***е видно, че ответника работи по трудово правоотношение и за периода от м.август 2019г. до м.юли 2020г. е реализирал средно месечен доход в размер на около 505 лв. чиста сума за получаване, който към края на периода е бил в размер на 550лв.

Видно е от приложения препис на експертно решение на ТЕЛК от 28.01.2020г., че съпругата на ответника – ***, е с определени 95% т.н.р., с чужда помощ. От приложените копия на писма от ***е видно, че на соченото лице е било отказано изплащане на застрахователно обезщетение за проявилото се здравословно увреждане.

От приложените справки от ТР за актуално състояние на ***е видно, че ответника е съдружник в първото дружество и едноличен собственик на капитал на второто.

Видно е от приложените декларации по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч., че за финансовите 2018г. и 2019г. е декларирал, че дружествата не са осъществявали дейност.

Ответникът признава, че майка му му дарила апартамент, запазвайки си правото на ползване, както и със съпругата му притежавали къща и дворно място в ***, притежавал и микробус, произведен 1991г.

В о.с.з. на 26.10.2020г. е проведен разпит на свидетелката Р.Г.Т., ангажирана от ищеца и негова баба. Същата излага в показанията си, че внукът й е студент в трети курс и единствено майка му се грижела за неговата издръжка.

В о.с.з. на 15.09.2020г. е проведен разпит на свидетелката ***, ангажирана от ответника и негова сестра. Същата излага в показанията си, че брат й работел на смени и се редувал с майка си в грижите за съпругата си, която била лежащо болна и се нуждаела от денонощно обслужване. Сочи също, че състоянието на съпругата му изисквало и рехабилитационно обслужване, което било свързано с допълнителни разходи, които той не винаги можел да осигури. Това налагало вземане и на пари в заем от св.***. Съдът възприема гласните доказателства, т.к. в тях се излагат лични възприятия, като възпроизведените факти кореспондират и с ангажираните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Както се установи от събраните в настоящото производство доказателствата, ответника С.П. е баща на ищеца С.П..

Установи се също така, че ищеца е пълнолетен – на двадесет и една годишна възраст и учи редовно във висше учебно заведение – ***. Не са налице доказателства по делото за реализирани от ищеца доходи или за притежавано имущество, от които той да може да се издържа. Напротив, от приложената декларация стана ясно, че такива няма. Поради това съдът намира, че са налице първите две от сочените по-горе, предвидени в Закона предпоставки.

За основателността на предявената претенция, следва да бъде налице кумулативно и трета предвидената в чл.144 от