Решение № 246 от 26.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Е. Н. Гражданско дело № 20223110107159 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 344, ал.1, т.1-3, във вр. с чл.225 от Кодекса на труда.

Образувано е по искова молба вх. №37016/02.06.022 г. на Х. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 282/23.05.2022 год., издадена и подписана от двама от изпълнителните директори на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД, с която на осн. чл. 190, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение с Дружеството, за незаконно и за неговата отмяна;

- с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа на ищеца „Ръководител Корпоративен център Варна“;

- с правно основА.е чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от 25.05.2022г. до 25.11.2022 г. в размер на 15465,24 лв. (2577,54 лв. х 6 месеца), ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба – 02.06.2022 г.

В съдебно заседА.е, проведено на 25.10.2022 г. месечната искова сума е увеличена от 2577,54 лв. на 2653,35 лв., или общо сумата от 15920,10 лв.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В 1 исковата молба се твърди, че на 25.05.2022 год. на Х. К. К. била връчена Заповед № 282/23.05.2022 год., издадена и подписана от двама от изпълнителните директори на ЗК „ЛЕВ ИНС"АД, с която на осн. чл. 330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение с Дружеството, считано от датата на връчването . Със заповедта било наложено наказА.е „уволнение" за извършено, според работодателя, от Х. К. нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал.1, т.2 от КТ, мотивирана по следния начин: „при извършена проверка на 03.05.2022 г. и 04.05.2022 г. се установило, че същият не се намирал на работното си място в офис на КЦ-Варна, находящ се в гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик" №69, в резултат на което било установено, че служителят е нарушил трудовата дисциплина, като не се явил на работа в течение на повече от два последователни работни дни, което е прието от работодателя „въз основа на сигнал (писмен документ), подаден от Д. Н. - специалист АКС в ЗК „Лев Инс" АД.

Със заповедта бил определен и размер на обезщетение по чл. 221, ал.2 от КТ, което следвало, според работодателя, да се удържи от последното неизплатено на Х. К. трудово възнаграждение и всички дължими съгласно действащото законодателство обезщетения.

Ищецът оспорва цитираната заповед с твърдението, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно, извършено в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила за установяване и налагане на дисциплинарни наказА.я, същото е и немотивирано, неясно, постановено при липса на каквато и да е конкретна фактическа обстановка. Излага следната фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорваната заповед за уволнение.

Ищецът Х. К. К. бил назначен на работа в ЗК „Лев Инс"АД на длъжност „Ръководител Корпоративен център Варна", код по НКИД 6512, код по НКПД 12195005, съгласно подписан между стрА.те трудов договор №45/30.04.2019 година на осн. чл. 67, ал.1, т.1 във вр. чл. 70 от КТ със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, с място на работа - гр. Варна. След изтичането на предвидения в договора изпитателен срок, трудовото правоотношение станало безсрочно. Към договора била подписана и длъжностна характеристика.

Ищецът излага, че на посочените в оспорваната заповед дати - 03.05.2022 година и 04.05.2022 година е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения, което е добре известно и на работодателя. Горното счита, че е видно от представените от него с исковата молба писмени доказателства - подписА. от него в служебно качество полици и платежни документи, разменена кореспонденция с изпълнителни директори на дружеството от служебния стационарен компютър по ел. поща, която служебна ел. поща може да бъде използвана само в офиса, находящ се на адрес: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик" №69, посочен в оспорваната заповед. Ищецът излага, че съгласно длъжностната му характеристика задълженията на ръководителя на 2

Корпоративния център-Варна включват, освен всичко останало, и осъществяване на срещи с корпоративни клиенти и застрахователни посредници, водене на преговори, участие в проучвА.я на застрахователния пазар и др., които не само предполагат, а и налагат работа извън офиса.

По-нататък в исковата молба ищецът излага, че в оспорваната заповед не е посочено кога и по какъв начин е извършена проверката на двете дати и кой е извършил тази проверка, дали лицето, което е подало сигнала или друго лице. Сочи, че посоченият в заповедта Д. Н. се е появил на 03.05.2022 г. в офиса на бул. „Вл.

Варненчик“ 69 за около 30 секунди до вратата, за да уведоми една от служителките, че ще паркира брандирА.я си автомобил на служебните паркоместа. Не е търсил информация кой е в офиса, нито е посещавал офиса по друго време на същия и/или на другия ден.

Навежда твърдения, че на 28.04.2022 година подал искане по ел. път за ползване на отпуск от 03.05.2022 година до 05.05.2022 година, за което не получил одобрение, видно от приложеното към исковата молба заявление. На 29.04.22 г. разбрал, че отпуск не му е разрешен, макар че е имал неизползван такъв за минали години, а именно от 2020 - 2021 година общо 45 работни дни, като отказът бил немотивиран, респ. незаконосъобразен. Тъй като не му било разрешено ползването на отпуск на посочените в заповедта дати, ищецът изпълнявал служебните си задължения съгласно предвиденото в трудовия му договор и длъжностната характеристика, добросъвестно и в най-добрия интерес на работодателя, в т.ч., но не само, провел е срещи с клиенти в офиса и извън него, извършвал е работа с документи, в т.ч. подписване на ордери, комуникация чрез служебния личен мейл, в това число и изпратени съобщения от и до г-н В. И. и г-жа М./изпълнителни директори/, както и до други представители на дружеството, изпълнявал е и други ангажименти, които са служебно известни на работодателя или биха могли да бъдат служебно установени. Сочи, че между него и част от ръководството на дружеството са съществували противоречия относно разширяване на работата на офиса, предложено от него. На 03.05.2022 година ищецът бил уведомен устно, че ръководството на дружеството е взело решение да се „разделят", което е отразено и в разменената кореспонденция. На 09.05.2022 г. в офиса на бул. „Вл. Варненчик“ 69 е получен запечатан плик от централата на „Лев Инс“ АД чрез куриер, в който се е съдържала бланка по чл. 326 от КТ, съставена от името на ищеца, което било явен знак, че дружеството му предлага сам да прекрати по негова инициатива трудовото си правоотношение. Ищецът веднага реагирал и в разговор с представител на дружеството е посочил, че след като работодателят желае да прекрати договора му, да предложи вариант по КТ, а именно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. При това развитие на отношенията, работодателят решил да наложи дисциплинарно наказА.е - уволнение и така да прекрати договора, вероятно за да избегне плащането на обезщетения, а може и по 3 други съображения извън поведението на ищеца и уговорките с него. Счита, че в случая работодателят се е възползвал от неразрешения отпуск, като вероятно е предполагал, че ищецът не е разбрал за отказа и не е бил на работа. На 16.05.2022 година ищецът Х. К. получил искане изх.№3481/13.05.2022 год. за представяне на писмени обяснения до 20.05.2022 г. на осн. чл. 193, ал.1 от КТ, в което било посочено, че искането е направено във връзка с установено нарушение на трудовата дисциплина на 03.05.2022 г. и на 04.05.2022 г., изразяващо се в следното: при извършена проверка на тези дати от служител на Дирекция „АКС“ при ЗК „Лев Инс“АД служителят не се е намирал на работното му място, както и че в седмицата от 02.05.2022 г. до 06.05.2022 година е бил отсъствал от работното си място, без да бил заявил годишен платен отпуск или неплатен такъв, представляващо нарушение по чл. 190, ал.1, т.2 от КТ.

Ищецът Х. К. възразил със заявление с вх. № 046/19.05.2022 година, имащо характер на писмени обяснени и в което е оспорил «констатациите» на работодателя и е посочил служебно известния на работодателя факт, че е бил на работа във визирА.те в искането дни. В оспорваната заповед възраженията и аргументите му не са обсъдени, което представлява нарушение на КТ.

Така, ищецът излага, че макар и да е изпълнил процедурата по чл. 193 от КТ, ответникът е наложил дисциплинарното уволнение при липса на соченото от него в заповедта нарушение по чл. 190, ал. 2 от КТ, както и в нарушение на чл. 189 от КТ, като не е извършил преценка на обстоятелствата, в нарушение на чл. 195 от КТ и на останалите разпоредби на кодекса, касаещи налагането на дисциплинарни наказА.я, в т.ч. непосочване на конкретните параметри на «установеното» от него нарушение, при неяснота в описА.ето: работодателят използва израза «не се намира на работното място в офиса», като не е посочено дали през цялото работно време не се е намирал или през определен отрязък от време не се е намирал, колко е траел този отрязък, като не става ясно дали горното представлява «неявяване на работа» по см. на КТ и как е установено. Така в самата заповед е налице непреодолимо противоречие и абсолютна неяснота досежно «установеното» от работодателя нарушение. В оспорваната заповед се съдържа препратка към някакъв «сигнал (писмен документ)» от Д. Н., който не е предоставен на работника за запознаване, нито е приложен към заповедта, нито в самата заповед се съдържа описА.е на сигнала, което счита за съществено нарушение на правата на служителя, в т.ч. и на закона. Изразява съмнение, че такъв сигнал е съществувал и съществува, както и опасения, че същият може да бъде съставен в покъсен момент за нуждите на производството пред съда и да бъде антидатиран.

В отговора ответникът оспорва предявения иск като изцяло неоснователен по основА.е и размер.

В отговора се излага следната фактическа обстановка:

На 30.04.2020г. бил сключен трудов договор №45/30.04.2019г. между „ЗК „ЛЕВ 4

ИНС" АД, в качеството му на работодател, и Х. К. К., в качеството му на служител Ръководител Корпоративен Център-Варна. На 02.05.2019 същият подписал и получил и длъжностна характеристика от стрА.те. На 06.11.2019г. било подписано допълнително споразумение №241 към трудов договор №45 от 30.04.2019г. за срок от една година. На основА.е чл.69 ал.1 от КТ срочният трудов договор на Х. Калчев е преобразуван в договор за неопределено време.

На 04.05.2022г. Х. К. е провел Вайбър чат, за който прилага скрийншотове, с В.

И., един от изпълнителните директори на ЗК „Лев Инс"АД. В същия чат, по време на разговора, е станало дума, че Х. К., считано от 02.05.2022 до 06.05.2022г., включително е в отпуск.В последствие този чат бил изтрит от телефона на Х. К., но е останал на телефона на В. И..

Видно от докладна записка от Д. Н.-специалист „Специална ликвидация" към АКС (Активна и Корпоративна сигурност) при Ликвидационен център-Варна, при извършена проверка 03.05.2022г. и на 04.05.2022г. Х. К. К. не е бил на работно си място, като според служител в центъра същият е отсъствал. Сочи, че в отдел „Човешки ресурси" не е постъпвала молба от Х. К. К. за ползване на платен годишен отпуск, неплатен такъв или ползване на болничен, поради настъпила временна нетрудоспособност на лицето. На 13.05.2022г. било изпратено искане за даване на обяснения до Х. К., на основА.е чл.193 ал.1 от КТ. Същият отрекъл направените констатации и заявил,че в посочения период е бил на работното си място, което е в противоречие с данните от извършената проверка. Със заповед №282/23.05.2022г. било наложено дисциплинарно наказА.е „Уволнение“ и на основА.е чл.330 ал.2, т.6 от КТ и трудовото отношение на Х. К. с ЗК „лев Инс"АД било прекратено. Налагането на дисциплинарно наказА.е било извършено при спазване на всички норми на Закона и се базира на документи получени в Дружеството.