Присъда № 152 от 11.04.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

ПО НОХД № 10453/2022 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 13-ТИ СЪСТАВ Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е повдигнато обвинение срещу С. Л. А., за това, че на 09.02.2019 г. в близост до Пазар „Слатина“, находящ се в гр. С, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 490, 00 лева, от владението на М. А. Ж., собственост на ТД „АН – МАРИ ТРЕЙД“ ЕООД, с ЕИК: , без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използван специален начин /А. блъснал в лявото рамо Ж., за да отвлече вниманието и бръкнал в джоба на връхната дреха, от където взел горепосочената парична сума, използвайки особена ловкост и умения, който обикновените граждани не притежават/, като посоченото по – горе деяние е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, същото е извършено след като подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, както следва:

1. Дело № 254/2014 г., НОХД, Присъда на Окръжен съд – гр. Кюстендил, в сила от 05.11.2014 г. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК с наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 25, ал. 1 от НК на А. е определено едно общо най – тежко наказание измежду наложените му наказания с посочената присъда № 254/2014 г. и наказанието, определено му по ЧНД № 2999/2014 г. на СГС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.

В разпоредителното заседание по делото защитата и подсъдимият правят искане за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно - съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия А. обвинение, като счита, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението.

Защитникът на подсъдимия моли съда да бъдат приложени разпоредбите на глава XXVII от НПК, при което да бъде редуцирано наказанието според определения ред.

В личната си защита подсъдимият поддържа становището на своя защитник, а в предоставената му възможност за последна дума предоставя преценка за налагане на наказание на съда.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото, отчете принципите на чл. 14 и чл. 18 от НПК и като съобрази направеното от подсъдимия самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 3 НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Л. А., с ЕГН **********, е роден в гр. К, български гражданин, осъждан, с адрес в гр. К, ул. „Р“ № , неженен, с основно образование, безработен.

С присъда по НОХД № 254/2014 г. по описа на ОС – гр. Кюстендил, влязла в сила от 05.11.2014 г. на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, вр. чл. 29, 1 ал. 1, б. „А“ от НК.

На 09.02.2019 г. св. М. А. Ж., работничка в „АН – МАРИ ТРЕЙД“ ЕООД, излязла от находящия се в гр. София магазин на дружеството, за да плати наема за същия, като за целта носела в себе си служебни пари, взети от касата на търговския обект в размер на 490, 00 лв.

По същото време, в близост до Пазар „Слатина“, се намирал и подсъдимият А..

Той забелязал Ж., и взел решение да отнеме намиращата се в джоба на връхната дреха парична сума. В изпълнение на това свое решение подсъдимият А. блъснал в лявото рамо Ж., за да отвлече вниманието и, след което бръкнал в джоба на връхната дреха и взел паричната сума в размер на 490, 00 лв., използвайки особена ловкост и умения, които обикновените граждани не притежават. Свидетел Ж. видяла подсъдимия да държи в ръцете си противозаконно отнетите 490, 00 лв. и му казала да върне взетата сума, но подсъдимият побегнал и се отдалечил от мястото на деянието.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на следните доказателствени материали: направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт; показанията на свидетелите М. А. Ж., И. Н. Ф., писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за разпознаване на лица, справка за съдимост, протокол за освидетелстване на лице, както и от заключенията на видео-техническа и лицево – идентификационна експертиза.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Гласните и писмените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се и кореспондират със самопризнанието на подсъдимия.

Показанията на свидетелката М.Ж. съдействат за установяване механизма и авторството на деянието, както и за предмета на престъплението.

Размерът и стойността на предмета на престъплението се установяват и от показанията на свидетелката Ф..

Авторството на деянието се потвърждава и от законосъобразно проведеното и надлежно отразено в съответния протокол разпознаване на подсъдимия.

Изводите за механизма на деянието и неговото авторство се подкрепят и от заключенията на ВТЕ и лицево-идентификационна експертиза.

Съдебното минало на подсъдимия се установява от свидетелството за съдимост.

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият С. Л. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.

От обективна страна на 09.02.2019 г. в близост до Пазар „Слатина“, находящ се в гр. С, подсъдимият е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 490, 00 лева, от владението на М. А. Ж., собственост на ТД „АН – МАРИ ТРЕЙД“ ЕООД, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използван специален начин / блъснал в лявото рамо св. Ж., за да отвлече вниманието и бръкнал в джоба на връхната дреха, от където взел горепосочената парична сума, използвайки особена ловкост и умения, който обикновените граждани не притежават/, като посоченото по – горе деяние е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК - след като подсъдимият е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК - с Присъда на Окръжен съд – гр. Кюстендил по НОХД№ 254/2014, в сила от 05.11.2014 г. е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК с наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 25, ал. 1 2 от НК на А. е определено едно общо най – тежко наказание измежду наложените му наказания с посочената присъда № 254/2014 г. и наказанието, определено му по ЧНД № 2999/2014 г. на СГС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Изпълнителното деяние на престъплението кражба се състои в прекратяване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на фактическа власт върху него от страна на дееца, като това в настоящия случай е осъществено чрез бъркане от страна на подсъдимия в джоба на свидетелката и вземане на намиращата се там парична сума.

Парите, предмет на престъплението, са движими вещи по смисъла на ЗС, чужди за подсъдимия и не са му били предоставяни в негово владение.

За да осъществи изпълнителното деяние в случая подсъдимият е блъснал в лявото рамо св. Ж., за да отвлече вниманието , след което е успял да бръкне в джоба на връхната дреха, от където взелинкриминираната сума, служейки си с особена ловкост и умения, които обикновените граждани не притежават . Това поведение осъществява квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 от НК – извършване на кражбата по специален начин, съгласно дадените указания в т.11 от ППВС № 6/1971 г.

От обективна страна е налице и квалифициращият признак по чл. 196 , ал. 1, т. 1 от НК - деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, тъй като настоящото деяние е извършено след като подсъдимият е бил осъждан по НОХД№ 254/2014 на ОС-Кюстендил за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.

От субективна страна подсъдимият е действала при форма на вина пряк умисъл.

Той е осъзнавал, че паричната сума, намираща се в джоба на св. Ж. е чужда за него собственост на друго лице, като фактическата власт върху сумата не му е била предоставяна. Подсъдимият също така е осъзнавал, че вземайки парите и избягвайки с тях, прекратява чуждата и установява своята фактическа власт върху тях, като за целта си служи с особена ловкост и умения, и е искал и целял именно това. Подсъдимият е съзнавал и че извършва деянието в условията на опасен рецидив, тъй като е знаел, че вече е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е отложено по чл. 66 НК.

Налице е и допълнителният субективен елемент - присвоително намерение, обективирано в последващото поведение на подсъдимия.

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от три до петнадесет години.

При проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е длъжен на основание чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК, като прецени дали случаят следва да се подведе под хипотезата на ал. 1 или на ал. 4 на чл. 58а от НК.

Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства стойността на предмета на престъплението.

От друга като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете съдебното минало на подсъдимия, включващо немалко осъждания, извън тези, квалифициращи настоящото деяние като опасен рецидив.

Като отчете баланса на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства 3 съдът прие, че не може да намери приложение чл. 58, ал.4, вр. чл. 55 от НК, а наказанието трябва да бъде индивидуализирано съгласно правилото, визирано в чл.

58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като същото бъде намалено с една трета.

За постигане на целите по чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и върху другите членове на обществото, на подсъдимия следва да бъде определено наказание в минималния, предвиден в закона размер, а именно "лишаване от свобода" за срок от три години. Това наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай. С оглед обстоятелството, че производството е протекло по реда на гл. 27, чл. 371, т. 2 от НПК, в съответствие с разпоредбата на чл.

58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание на подсъдимия следва да бъде редуцирано с 1/3, като му бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода.

Така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, доколкото не са налице предпоставките на чл. 66 от НК, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът приспада при изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража по настоящото производство.

При този изход на делото, съдът следва да възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. В съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъжда подсъдимия да заплати да заплати в полза на държаватаи по сметка на СДВР сторените в досъдебното производство разноски в размер на 113, 09 лева.