Решение № 66 от 13.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Добрич, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900098 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** Д. Д. М. и С. Л. С., чрез пълномощника ст. юрисконсулт Т. З. Х. - Т. срещу Н. Й. Н., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата банка следните вземания, за които е издадена Заповед № 462 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 31.12.2024г. по ч.гр.д. № 848/2024г. по описа на Районен съд – Балчик:

39 753.80 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.03.2024г., ведно със законната лихва за периода от 30.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането,

2047.47 лева – договорна лихва за периода от 25.05.2024г. до 18.12.2024г.,

48.23 лева – мораторна лихва за периода от 25.05.2024г. до 18.12.2024г., 120.41 лева – законна лихва за периода от 19.12.2024г. до 26.12.2024г.

160 лева – заемни такси.

1

В исковата молба се твърди, че на 28.03.2024г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, според който банката е отпуснала на ответника (кредитополучател) сумата в размер на 40 000 лева под формата на кредит за текущо потребление.

Срокът на издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от неговото усвояване. В т.8 от договора бил уговорен размера и начина на определяне на дължимата от кредитополучателя лихва. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 25-то число на месеца, като кредитът се отчитал по заемна сметка № *** и се погасявал по посочена в договора банкова сметка с IBAN ***.

Банката изпълнила задължението си по договора и кредитът бил предоставен и усвоен от ответника по посочена в договора разплащателна сметка.

По кредита не били извършвани плащания съобразно направените от страните уговорки, поради което настъпила забава в плащанията и това обусловило правен интерес на банката да извести ответника и да уведоми същия за предсрочна изискуемост на неизплатената част от задължението.

Банката изпратила до ответника покана – уведомление, получена лично от задълженото лице на 19.12.2024г. Въпреки полученото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, ответникът не изпълнил задължението си към „БАНКА ДСК“ АД.

На 30.12.2024г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл.417 ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.д.№ 848/2024г. по описа на Районен съд – Балчик и издадена заповед за изпълнение. Ответникът подал възражение в срока по чл.414 ГПК, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията.

Ищецът моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените в исковото и в заповедното производство разноски, прави искания по доказателствата.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.

Въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за 2 кредит и сочи съдебна практика, която намира за относима към спора.

Напомня за задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Твърди, че клаузите на чл.5.2.1, вр. чл.5.3.2., чл.5.4, чл.5.6 вр. чл.5.6.1, чл.6, чл.7.1.б. „г“ и б. „д“ от договора, както и чл.16.2 от общите условия на банката са неравноправни.

Оспорва да му е предоставена необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 ЗПК. Твърди, изготвения стандартен европейски формуляр и общи условия не са изготвени и представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, като същевременно не са ясни и разбираеми. За процесния договор се прилагал лихвен процент, който е променлив и единия от компонентите му зависел от създадени от кредитора условия, изпълнението на които било малко вероятно за целия срок на договора, а нарушаването им води до утежняване финансовото положение на потребителя.

Приложения към исковата молба погасителен план не бил подписан от страните и датиран, а първата му страница липсвала. От погасителния план ставало ясно, че към договора за кредит има сключен договор и за застраховка.

Договорът за застраховка бил нищожен, а събраното по него следвало да се върне. За ответника не ставало ясно дали приложения към исковата молба погасителен план е примерен погасителен план изготвен при сключването на договора или погасителен план към момента на усвояване на кредита.

Размерът на шрифта на текста, съдържащ се в Договора за кредит и Общите условия бил 10, с което била нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Не било изпълнено изискването на същата норма за сключването на договор за потребителски кредит по ясен и разбираем начин. За потребителя оставало неясно как се формира приложимия по договора променлив лихвен процент. В предоставения на ответника погасителен план липсвали първите 26 погасителни вноски.

Ответникът неоснователни. моли за отхвърляне на предявените искове като

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

3

От приложеното частно гр.д. № 848/2024г. по описа на РС – Балчик е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите, предмет на установителните искове против длъжника Н. Й. Н..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 22.05.2025г., като възражение срещу дължимостта на вземанията е подадено на 16.06.2025г. – в срока по чл.414, ал.2 ГПК. Исковата молба е депозирана в законоустановения срок по чл.415, ал.4 ГПК.

На 28.03.2024г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищцовата банка е предоставила на ответника банков кредит в размер на 40000 лева, със срок за усвояване до 30 дни от датата на сключване на договора и срок на издължаване 120 месеца. Лихвения процент по договора е формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Ефективен годишен лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на сектор Домакинства със срок над 1 ден до 2 години, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална лихвена надбавка, чиито размер зависи от изпълнение от страна на кредитополучателя на описаните в т.9 от договора условия.

Към доказателствата по делото са приобщени надлежно заверени за вярност копия от договора за кредит, погасителния план към него и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и договор за застраховка „Спокойствие“ /л.4-10 и 8395/.

Договорът е представен и в оригинал във връзка с направени от ответника искане за това по чл.183, ал.1 ГПК и възражение относно размера на използвания в договора шрифт /л.85-86/.

При проверка на представения в оригинал договор за кредит чрез публично достъпен софтуер (Google Drive и Google Docs) се установява, че документът е изготвен при използван шрифт Times New Roman в размер 14.

Ищецът е отправил до ответника уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, получена от последния на 19.12.2024г. /л.12/.

За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебно-икономическа експертиза.

4

В заключението на вещото лице се посочва, че банковата кредитна сметка, по която се отчита процесния кредит е открита на 28.03.2024г. и на същата дата е задължена, а разплащателната сметка на кредитополучателя е заверена с договорената сума от 40000 лева. Част от усвоения кредит в размер на 8568.72 лева е послужил за рефинансиране на кредит, с 350 лева е заплатена такса адм. дейност/ разглеждане на кредит, 2.72 лева е плащане на „Групама застраховане“ АД, а сумата от 31 000 лева е изтеглена в брой на каса. Ответникът допуснал забава в плащането на първа и втора погасителни вноски – частично платени, а след 25.05.2024г. до 27.12.2024г. няма регистрирани данни за плащания по кредита. В регистрите на банката кредитра е отразен с дата на настъпване на изискуемост – 19.12.2024г. Към датата на връчване на уведомление за предсрочна изискуемост броя в дните на забава на ответника е определен на 204. В периода след 27.12.2024г. до 25.07.2025г. са налични данни за постъпили други плащания по процесния кредит в общ размер на 4224.15 лева, послужили за погасяване на главница. В периода от 26.07.2025г. до 31.12.2025г. вещото лице посочва, че са платени и погасени задължения по кредита в общ размер на 2947.49 лева – главница.

Вещото лице е посочило размера на задълженията на кредитополучателя за главница, договорна възнаградителна лихва, лихвена надбавка за забава и законна лихва за забава към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и към датата на заключението. Събраните от ответника суми към момента на изготвяне на заключението са изчислени в размер на 8599.85 лева, като от тях 8354.98 лева са послужили за погасяване на главницата по договора за кредит и 244.87 лева за погасяване на задължение за договорна лихва. В периода от 25.07.2024г. до 18.12.2024г. кредитът е олихвява с ГЛП -7,90%.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като подробно мотивирано и неоспорено и от страните по делото /л.119-135/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Процесуалната допустимост на предявените искове се установява от ч.гр.д.№ 848/2024г. по описа на РС - Балчик.

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да докаже сключването на 5

Договор за кредит за текущо потребление на 28.03.2024г. и изпълнение на задължението си по него с получаване на сумата от ответника; спазването на изискванията за съдържание и форма на договора по ЗПК; просрочението на задълженията по кредита към 16.12.2024г.; изпращане и достигане до ответника на изявление за обявявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и размерът на претендираните вземания.

Към доказателствата по делото е приобщено заверено за вярност копие от сключения договор за банков кредит, а изправността на банката и предоставянето на сумата на ответника се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. От същото заключение се установява и наличието на неплатени вноски по договора за кредит към датата на отправяне на уведомлението до ответника, респ. основанията за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията на кредитополучателя по договора.

Доколкото вземанията се основават на неизпълнение на задължения на ответника – физическо лице по договор за банков кредит, то съдът следва да се произнесе и по спазване на изискванията към договора според действащите към момента на сключването му разпоредби на Закона за потребителския кредит, още повече, че възражения за недействителността на основание противоречие със ЗПК са изрично въведени и с отговора на исковата молба.

Представения с исковата молба договор за кредит е сключен при изпълнение на изискванията по чл.10 ЗПК относно неговата форма и съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем начин са посочени дължимите от потребителя суми, размера на същите и как и за какво са дължими.

В договора е посочен конкретен размер на ГПР, а лихвения процент е поставен в зависимост от две компоненти – референтен лихвен процент, определян от БНБ и преференциална лихвена надбавка от 7,90 % до 9,74%, която е поставена в зависимост от изпълнението на условията посочени в т.9 от договора. И двата компонента в процесния договор за кредит са поставени в зависимост от обективни фактори извън волята на кредитора – референтен лихвен процент, определян от БНБ и кредитна надбавка, която е във фиксиран размер и зависи от волята на кредитополучателя и изпълнението от негова страна на условията по т.9 от договора.