Решение № 142 от 16.10.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Самоков, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20251870200314 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0338-000002 от 12.02.2025г., издадено от Началник РУ-Самоков с което на В. Б. Д. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП.

Жалбоподателят Д., в жалбата си моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание не се явява, изпраща представител- адв.Теофанов, който подържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изпраща представител, с придружително писмо изпращащо преписката прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 25.11.2024г. около 09.45 часа в гр.Самоков, управлявал Опел Зафира с рег. табели .Р 2..5С. собственост на С.Г.Ц. без да е регистрирано по надлежния ред.

От писмените доказателства по делото съдът установи следната фактическа обстановка.

1

На 25.11.2024г. около 9.45 часа в гр.Самоков по бул.С.ш., жалб.Д. управлявал МПС- Опел Зафира с рег. табели .Р 2..5С. собственост на С.Г.Ц..Същия бил спрян за проверка от полицейския служител В. Н., който установил че автомобила е със служебна прекратена регистрация на 11.11.2024г.

По случая била образувана и прокурорска преписка, която завършила с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство и с мнение за наличие на административно нарушение по ЗДВП и преписката била изпратена в РУ-Самоков за вземане на отношение по случая.В последствие било издадено и атакуванато наказателно постановление с което Д. бил наказан за това че не е регистрирал автомобила в 1-месечен срок от придобиването му.Тези фактическа обстановка освен от НП се установява и от прокурорския акт за отказ за образуване на ДП въз основа на който е издадено обжалването наказателно постановление.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

Разпоредба на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, което означава, че то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал.

2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а текстът на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. С оглед на това не би могло да се приеме, че въпросното нарушение е извършено при липса на умисъл, ако водачът на автомобилае и негов собственик, както е в случая.

Съгласно чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.В случая в НП липсва коректно описание на нарушението поради следното.Не става ясно нито от НП, нито бяха представени доказателства кога жалбоподателят е придобил автомобила, за да направи преценка съдът дали е изтекъл срокът за регистрация от страна на новия собственик.

Освен това налице е противоречие между нормата изписана като основание за служебна дерегистрация и срокът посочен от наказващия орган.

Тези пороци в наказателното постановление са съществени и неиминуемо водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от страна на процесуалния му представител.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая 2 въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОД на МВР-София.

Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 500, 00 /петстотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на С ъдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела, обстоятелството, че освен парична санкция на дееца е наложено и наказание лишаване от права, което засяга правната му сфера в чувствително по-голяма степен, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и реално представителство в две открити заседание съдът намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован.

Предвид горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0338-000002 от 12.02.2025г., издадено от Началник РУ-Самоков с което на В. Б. Д. с ЕГН ********** от гр.Самоков е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца на основание чл.140, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДВП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-София да заплати на В. Б. Д. с ЕГН ********** о т гр.Самоков сумата от 500/петстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Самоков.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - София област, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

3

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 4