Определение № 12642 от 31.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12642 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110146892 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД срещу М. В. Г..

На основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните.

Ищецът е представил писмени доказателства, като същите са относими, допустими и необходими, поради което следва да се приемат по делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 28.04.2026 г. от 11:30часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Образувано е по предявени от „ФИРМА“ ЕООД срещу М. В. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 337/2025 г. по описа на Районен съд-Етрополе а именно: 1 400,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, 206,56 лева, представляваща договорна лихва за периода 1 от 03.02.2020 г. до 10.06.2021 г., 749,10 лева, представляваща законна лихва за периода от 11.06.2021 г. до 27.06.2025 г., 1 654,92 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, и 208,53 лева, представляваща законна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.06.2021 г. до 27.06.2025 г.

Ищецът твърди, че на 03.02.2020 г., по електронен път по реда на ЗПФУР и в съответствие с ЗПК и ЗЕДЕУУ, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** между „Х“ ЕАД и М. В. Г., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1400 лв., при фиксиран лихвен процент – 20% и ГПР – 21,94%, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 16 месечни вноски, всяка в размер на 100,41 лева, с краен срок за погасяване – 10.06.2021 г. Твърди, че кредитодателят изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е предална ответника договорената заемната сума Твърди, че ответникът М. В. Г. сключила на 03.02.2020 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Х по реда н а ЗПФУР. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство, дружеството се е задължило да сключи договор кредитодателя и да отговаря пред „Х“ ЕАД солидарно със Г. за всички задължения по Договора за кредит с „Х“ така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от кредитодателя. По силата на същия договор за ответника възникнало задължение да изплаща в полза на дружеството-поръчител договорно възнаграждение, съгласно изготвен погасителен план. Твърди, че на 03.02.2020 година „Х“ ЕООД и „Х“ ЕАД сключили Договор за поръчителство, по силата на който първото се задължило спрямо второто да отговаря за всички задължения на М. В. Г.. Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което „Х“ ЕАД поканило поръчителя да плати всички изискуеми задължения на длъжника по Договора за кредит на 18.02.2021 г., за което обстоятелство, съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство, Х е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г. Сочи, че в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за поръчителство, сключен между „Х“ ЕАД и „Х“ ЕООД, и след покана от кредитодателя, поръчителят погасил дължимите от ответника суми на 23.02.2021 г. Излага, че с извършеното плащане „Х“ ЕООД се суброгирал на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД в правата на удовлетворения кредитор „Х“ ЕАД, поради което на 23.02.2021 г. поръчителят изпратил на ответника по електронната поща уведомление за погасените задължения, с претенция за тяхното заплащане, включително с възнаграждението за поръчителство в размер на 1654,92 лева и обезщетението за забава върху същото в размер на 208,53 лева. Твърди, че на 14.03.2022г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Х“ ЕАД и „Х“ ЕООД, като цеденти, и „ФИРМА“ ЕООД, като цесионер, по силата на който задълженията на М. В. Г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****** от 03.02.2020 г., били прехвърлени на „ФИРМА" ЕООД.

Сочи, че ищецът е надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което е направил извънсъдебно, евентуално – моли съдът да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление.

2

Сочи, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита „ФИРМА" ЕООД подал в електронна форма Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 337/2025г. на Районен съд – Етрополе и е издадена Заповед за парично изпълнение. С оглед дадените от съда указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че има правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение. Претендира законна лихва и разноски.

Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът М. В. Г. оспорва предявените искови претенции като недопустими и неоснователни. Твърди, че не е сключвала договор с „Х“ ЕООД. Излага, че на електронната й поща е получила само договор за кредит. Оспорва исковете и по размер, като твърди, че търсените суми не отговаряли на действителния размер на задълженията й. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, както и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По предявените искове, касаещи възникналото суброгаторно право на платилия поръчител, в тежест на ищеца е да установи, че: 1/ между „Х“ ЕАД и ответника е налице валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание, в това число, че са спазени изискванията на ЗПК и ЗПФУР за сключване на договора от разстояние - за което обстоятелство страната не сочи доказателства; 2/ че на ответника е предоставена парична сума срещу задължение на последния да я върне в уговорен срок, ведно с уговорена възнаградителна лихва, произтичаща от валидна клауза от договора; изискуемост на вземането, както и че дължимата сума по договора е в размер на исковата такава - за които обстоятелства страната не сочи доказателства; 3/ сключването на валиден договор за предоставяне на поръчителство между кредитодателя и „Х“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР, за което не сочи доказателства; 4/ погасяването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от страна на „Х“ ЕООД, за което обстоятелство не сочи доказателства; 5 / сключването на договор за цесия със соченото в исковата молба съдържание, както и че цесията е съобщена на длъжника.

По иска за мораторно обезщетение - в тежест на ищеца е да докаже и съществуването на главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е докаже всички свои правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи възражения, както и плащането на задълженията.

3

По предявените искове, касаещи дължимото възнаграждение за предоставено поръчителство и мораторно обезщетение върху неизплатената му част, в тежест на ищеца е да установи: 1/ сключване на валиден договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „Х“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР - за което обстоятелство страната не сочи доказателства, с твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на който договор за длъжника е възникнало задължение да заплаща възнаграждение в посочения в исковата молба размер; 2/ изпълнение от страна на „Х“ ЕООД на поетите в договора задължения чрез сключване на валиден договор за поръчителство между кредитодателя и „Х“ ЕООД, включително при спазване на правилата на ЗПФУР, за което обстоятелство страната не сочи доказателства; 3/ Настъпването на изискуемостта на уговореното договорно възнаграждение; 4 / Сключването на договор за цесия със соченото в исковата молба съдържание, както и че цесията е съобщена на длъжника;

По възражението на ответника за изтекла давност, в тежест на ищеца е да докаже възникването на предвидено в закона основание за спиране или прекъсване течението на давностния срок.

Ответникът не носи доказателстена тежест по възражението за давност.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът уведомява страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5