Решение № 281 от 30.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Перник, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500420 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 233/24.03.2026, постановено по гр.д. № 2884/2025г. РСПерник е осъдил ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 да заплати на И. М. С., ЕГН ********** по иск с пр. осн.чл. 405, ал.1 КЗ сумата 674,91 евро /шестстотин седемдесет и четири евро и деветдесет и един евроцента/ главница, представляваща част от дължимото застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Хонда“, модел „CR-V“, рег.

№ ***, по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2024 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 2200,00 лв., и за присъждане на законна лихва за периода от 13.11.2024 г. до 04.12.2024 г. като неоснователни и недоказани. Осъдил е на осн.чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД да заплати на И. М. С. сумата 211,02 евро /двеста и единадесет евро и два евроцента/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. Осъдил е на осн.чл.78, ал.3 ГПК, И. М. С. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата 122,71 евро /сто двадесет и две евро и седемдесет и един евроцента/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД, с която се навеждат доводи за неправилност и 1 необоснованост на решението на районния съд. Не се споделя разбирането на районния съд, че нарушените от водача разпоредби на ЗДвП и правилника за прилагането му не представляват проявена от него груба небрежност, което представлява непокрит риск по сключения застрахователен договор. В случай че съдът приеме, че е налице покрит риск, се навеждат доводи, че е налице основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, съгласно чл. 408, ал.1 КЗ. С оглед изложеното се моли решението на районния съд в осъдителната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност се твърди, че са налице предпоставки за намаляване на размера на застрахователното обезщетение поради неизпълнение на съществени задължения на застрахованото лице по т. 76.1, т.

76.2 и т. 76,14 от ОУ към договора. Затова и в условията на евентуалност се иска допълнително намаляване на дължимото обезщетение в съответствие с тежестта на допуснатите от ищеца нарушения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна в подадения отговор на въззивната жалба я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва се, че жалбоподателят не е успял да докаже наличието на груба небрежност по смисъла на т. 10.11 от ОУ към договора. Освен това се твърди, че не е достатъчно водачът на ПТП да е проявил груба небрежност, а е необходимо да се докаже наличието на причинна връзка между това виновно поведение и реализирането на риска, изключваща, при това с категоричност, проявлението на всякакви други причини за настъпването на вредоносния резултат.

Ответникът по жалбата намира, че по делото е доказано, че вторият водач, участник в ПТП, е нарушил правилата за движение, като е блъснал движещото се пред него МПС (това на ищеца), като по този начин е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд, както и за присъждане на направените разноски.

Окръжен съд - Перник, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно. Решението се обжалва единствено в частта, в която РС-Перник е осъдил ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 да заплати на И. М. С., ЕГН ********** по иск с пр. осн.чл. 405, ал.1 КЗ сумата 674,91 евро - главница, представляваща част от 2 дължимото застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек автомобил „Хонда“, модел „CR-V“, рег. № ***, по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, вследствие на ПТП, настъпило на 13.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2024 г. до окончателното изплащане, като в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 2200,00 лв., и за присъждане на законна лихва за периода от 13.11.2024 г. до 04.12.2024 г. решението е влязло в сила. В обжалваната част първоинстанционното решение е допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността му по релевираните в жалбата и отговора доводи.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, че за процесния лек автомобил „Хонда CR-V“, рег. № *** е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ответника, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на покритие от 23.08.2024 г. до 22.08.2025 г., както и че при ответника е била заведена щета № ***, по която не е изплатено застрахователно обезщетение.

Съгласно т. 10.11. от Общите условия за застраховка „Каско”, които представляват неразделна част от сключения застрахователен договор, по тези общи условия не се покриват вреди на застрахованото МПС, причинени от умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на Застраховащия, Застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните с МПС лица, а съгласно т. 76.1 и т. 76.2, застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение, което води до повишаване на риска. Съгласно т. 3.14 от глава II Определения от Общите условия, като груба небрежност се квалифицират неизчерпателно изброени действия, които съставляват явно неполагане на дължима грижа за опазване на застрахованото имущество.

Видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП, както и от показанията на св. Г.С., на 13.11.2024 г. е настъпило ПТП с процесния автомобил, за което ищецът е уведомил ответника, образувана е щета № ***, извършен е оглед и са описани щетите по автомобила.

Механизмът на ПТП се изяснява от признанията на неизгодни за ищеца факти, направени в исковата молба, представения двустранен констативен протокол за ПТП, заявлението за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, показанията на св. Г.С., както и приетото по делото заключение на САТЕ. От съвкупния анализ на тези доказателства се установява следното: мястото на процесното ПТП е ***, на около 30 м. от кръговото кръстовище, находящо се до медицински център „***“ посока към МБАЛ „***“. Процесната отсечка от ул. „***" е изградена от трайна пътна настилка - асфалт и се състои от 5 ленти за движение - две в посока от медицински център *** посока към МБАЛ „***“, разделени посредством хоризонтална маркировка - единична пресечена 3 линия и три ленти в обратна посока, като най-дясната лента в района на процесното ПТП е обособена от косо разчертани парко места. Разделението на лентите за движение в срещуположните посоки е урегулирано посредством двойно непресечена линия. В светлата част на денонощието, около 13:15ч.на 13.11.2024г. ищецът се е движил в дясна лента в посока от медицински център *** към МБАЛ „***“. Тъй като е имал намерение да паркира на паркинга, обособен в лентата за насрещно движение, е предприел маневра от дясна, в лява лента, като е започнал да пресича двойната непрекъсната линия, която разделя двете ленти за движение, когато друг участник в движението, който се е движил непосредствено след ищеца, го е ударил в лява шофьорска врата, ляв калник и прага под шофьорската врата. Вредите, които претърпял другият водач били: десен фар, десен калник, предна броня вдясно. Според свидетелката С. другият участник в ПТП се е появил от кръстовището с кръгово движение, движейки се с висока скорост, като е чувала свистене.

Принципно липсва основание да не бъдат кредитирани показанията на последната свидетелка, доколкото не са налице доказателства, които да оборват изложеното от нея.

Според заключението по приетата САТЕ поради липса на информация и данни в събраните по делото материали от техническа гледна точка е невъзможно да се определи скоростта, с която се е движил всеки от участниците. Липсват данни и съответно от техническа гледна точка не може да се установи и точното място на настъпване на процесното ПТП – по дължина и ширина на пътното платно, както и точно в коя лента. Прието е, че ако ищецът не е предприел маневра за престрояване вляво, то той би предотвратил настъпване на ПТП.

Същевременно вещото лице е приело по служебно поставения от съда въпрос, че стойността за възстановяване на щетите по процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 2202,20 лв.

При така установеното от правна страна районният съд е достигнал до извода, че по делото не е доказана груба небрежност по смисъла на т.10.11 от Общите условия. Съдът правилно е посочил, че не всяко нарушение на ЗДвП води автоматично до изключване на застрахователния риск, а следва да се изследват конкретните факти, степента на укоримост и причинната връзка. Не се споделя изводът обаче, че нарушението на правилата за движение, изразяващо се в предприемане на маневра наляво при пресичане на двойна непрекъсната линия само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за груба небрежност, която предполага поведение с особено висока степен на укоримост, явно и съществено отклонение от дължимата грижа и съзнателно пренебрегване на очевиден риск. Изводът е аргументиран с това, че експертизата не установява скоростите на участниците, точната точка на удара и цялостен надежден механизъм на произшествието. Свидетелските показания сочат, че другият автомобил се е движел с висока скорост и е ударил автомобила на ищеца отзад. При тази доказателствена картина не може да се приеме, че поведението на ищеца е единствената причина за инцидента, нито че същото достига степента на груба небрежност.

Следователно не е налице основание за пълен отказ на обезщетение.

4

При липса на легално определение, в доктрината и съдебната практика /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. и цитираната в него практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о./ се приема, че груба небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация. В настоящия случай водачът съзнателно и без да е налице извинителна причина, е нарушил първо нормата на чл. 25, ал.2 ЗДвП, според която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Водачът е нарушил и правилото на чл. 5, ал.2, т.4 ЗДвП, според което е длъжен да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.