Решение № 2926 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2926 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20265330101264 по описа за 2026 година

Предявен е, с оглед изменението на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, иск на А. А. М., ЕГН **********, с адрес: *******, със съдебен адрес:*****, чрез адв. Д. Б. от АК - Пловдив, против „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.

Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „СТИК КРЕДИТ” АД да заплати на ищеца А. А. М. сумата от 777,36 евро, платена без основание по договор за потребтеслки кредит/заем № ***** г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и уточненията по същество се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, за който се поддържа, че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Изтъква се, че посоченият ГПР не отговаря на действителния, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Направено е искане ответникът да бъде осъден да върне на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД всички недължимо платени суми, т.е. платеното по договора извън главницата. Иска се присъждане на разноски.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, с подробно развити съображения.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните са е сключен договор за потребтеслки кредит/заем № ***** г. за сумата от 1500 лева, срок на погасяване 8 месеца и посочен ГПР 23,87 % В договора са предвидени и допълнителни плащания, които съществено са оскъпили ползвания паричен ресурс. Установява се от представен справка, че ищцата е погасила сумата в размер на 1544,30 евро, или два пъти 1 повече от главницата. При това положение и доколкото срокът на договора е под една година е видно, че посочения ГПР не 23, 87 %, а същият надхвърля 100 % на годишна база.

Съдът намира, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, какъвто е случаят, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C714/22.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница.

В случая искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е основателен за платените извън главницата суми. Техният размер е безспорен между страните по делото.

При този изход на спора, предвид пълното уважаване на предявения иск с цена 777.36 евро и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане в този смисъл и е представил доказателства за внасянето на държавна такса в размер на 28.00 евро. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца.

Наред с това, по делото е представено доказателство за осъществено процесуално представителство на ищеца при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – безплатна правна помощ на материален затруднено лице. Възнаграждението следва да се определи по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съдът определя дължимия хонорар съобразно цената на иска в размер на 452.10 лева. Тъй като претенцията е за присъждане на разноските в евро, след преизчисляване по фиксирания курс на БНБ сумата възлиза на 231.15 евро, о доколкото от нея се претендират 204, 52 евро, същите следва да се присъдят. На основание чл. 38, ал.

2 от ЗА това възнаграждение следва да бъде присъдено не на ищеца, а директно в полза на представлявалия го адвокат, като се възложи в тежест на ответника.

Обстоятелството, че ищцата има повече от едно висящо дело срещу същия ответник, не съставлява процесуална злоупотреба, тъй като производствата касаят различни правоотношения и самостоятелни източници на субективни права, чиято защита не може да бъде отречена.

Така мотивиран, РС-Пловдив

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, „СТИК КРЕДИТ” АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б да заплати на А. А. М., ЕГН **********, с адрес:***** сумата от сумата от от 777,36 евро, платена без основание по договор за потребтеслки кредит/заем № *****г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на А. А. М., ЕГН ********** сумата от 28 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на адв. Д. Г. Б., лич. № ***** от АК –Пловдив сумата от 204, 52 евро – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3