Решение № 94 от 05.08.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Разград, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253300600166 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.327 НПК.

С присъда № 2 от 06.03.2025г., постановена по НЧХД № 20233310200144 по описа за 2023 година на Исперихския районен съд, А. К. Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати на гражданския ищец П. С. Г., ЕГН********** от гр.И., област Разград, сумата от 3 000.00 (три хиляди) лева - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в душевно страдание и стрес, уронване на доброто й име сред обществото, колегите, нейни близки, роднини, познати, приятели, в резултат на деяние, извършено от ответницата на 17.06.2020 г. - чрез публикуване на фейсбук страницата на „МБАЛ - Исперих“ ЕООД публично и по друг начин - чрез интернет мрежата е написала за П. Г., по повод изпълнение на службата й, нещо унизително за честта и достойнството й, а именно, че като *** е проявила „нечовешко, арогантно поведение“ спрямо баща й, че невярва ръководството да не знае за „нейното грубо отношение към пациентите, тя от край време си е така“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 17.06.2020г. до окончателното й изплащане. Като в останалата му част за разликата до първоначално претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 6000.00 (шест хиляди) лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С посочената присъда А. К. Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати, както следва: на частния тъжител и граждански ищец П. С. Г.- К., ЕГН**********, сумата от 105.70 (сто и пет лева и 70 ст) лева - направени от страната деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от иска; на адвокат Е. К. - упълномощен повереник на гражданския ищец - сумата от 600.00 (шестстотин) лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (последно изм. от ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г.) и по 1 сметка на РС-Исперих сумата от 316.58 (триста и шестнадесет лв. и 58 ст.) лева , от които 120.00 лв. дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск и 196.58 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адвокат М. Х. – САК, защитник на А. К. Х., с искане да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова присъда, с което да бъде отхвърлен гражданския иск, поради липса на основание за произнасяне на същия, както и да бъде осъден частния тъжител да заплати на доверителката му сторените по делото разноски. Предявено е и алтернативно искане да бъде отменена на основание чл. 335, ал. 2 НПК присъдата и да бъде върнато делото на първата инстанция за отстраняване на допуснатите многобройни съществени нарушения на процесуалните правила. В този аспект във въззивната жалба се сочат подробни съображения като основните оплаквания са за липса на основни елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - авторството на деянието, противоправно деяние, причинени вреди, които да са в пряка връзка с противоправното деяние.

В жалбата се съдържа и оплакване, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с предявяването и разглеждането на граждански иск в наказателния процес. Във връзка с предходното се излагат аргументи. А именно – в конкретния случай, в първото по ред съдебно заседание след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, проведено по нчхд № 144/2023г. на 30.04.2024г. гражданската претенция, съдържаща се в тъжбата не е приемана за съвместно разглеждане. След като е дал ход на съдебното следствие, съдът е докладвал, че производството е образувано по тъжба на П. Г., както и че е бил предявен граждански иск от същата срещу А. Х.. Произнасяне на съда по приемането на гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес обаче не бе направено.

Поради тази причина, се твърди, че постановената присъда страда от тежък процесуален порок, доколкото касае осъждане по гражданска претенция, която не е била приемана за съвместно разглеждане в наказателния процес. Нарушението е съществено, засяга в пълна степен правата на страните в производството до степен на невъзможност същите да бъдат ефективно упражнени.

В жалбата са наведени и възражения, че освен посоченото процесуално нарушение, съществени нарушения на процесуалните правила са допуснати и във връзка със съдържанието на съдебния акт, както и във връзка с анализа и оценката на доказателствата.

Като в този аспект се излагат аргументи. А именно - предвид обстоятелството, че наказателното производство е прекратено в наказателната част, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, присъдата съдържала произнасяне единствено по гражданската претенция. Диспозитивът на съдебния акт обаче не съдържал материално правно основание за произнасянето, поради което за страните в производството не става ясно на основание на кой текст от материалния закон е постановено осъждане на А. К. Х.. А доколкото е посочено, че осъждането е за деяние, което не се сочи да е противоправно, то вероятно става въпрос за неустановено гражданско правоотношение, различно от деликта.

Нарушението на процесуалните правила, свързано с анализа и оценката на доказателствата се изразява в пълното игнориране на заключението на съдебно- техническата експертиза и изцяло превратното и извън точния смисъл тълкуване на свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели. Предвид това се твърди, че постановения съдебен акт изцяло почива на предположения, като при доказателствената дейност са допуснати редица съществени нарушения на процесуални принципи и правила, като тези по чл. 13, 14, 107, 303 и др. НПК.

Нарушен е и материалния закон. Осъждането е без правна квалификация и за деяние, което не се квалифицира като противоправно, което прави съдебният акт изцяло незаконосъобразен, доколкото съдържа произнасяне по гражданско правен въпрос, извън 2 непозволеното увреждане, което единствено може да послужи като основание за осъждане по гражданска претенция в наказателно производство. Твърди се също, че първоинстанционният съд за втори пореден път, въпреки формулираната от него правна квалификация в доклада по чл. 252 НПК, е приел наличие на вредни последици, присъщи на клеветническото деяние (уронване на доброто име сред обществото), въпреки че в разпоредителния доклад е определил правна квалификация на фактите по тъжбата по чл.

148, вр. чл.146 НК. По делото липсват каквито и да било преки или косвени доказателства за авторството на деянието, за което е постановено осъждане на доверителката ми. Назначената по делото компютърна експертиза е дала заключение, че липсват доказателства, които да обвържат процесния пост във фейсбук с личността на подсъдимата. Други доказателства за авторството не са събрани. Не са събрани и каквито и да било доказателства, частната тъжителка лично да е претърпяла вреди, които да са в доказана и пряка причинно следствена връзка с твърдяното деяние.

Сочат се и твърдения, че съгласно чл. 39 ал.1 от Конституция на РБ „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.Това право обаче не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго". При предявен иск по чл.45 ал.1 ЗЗД или чл.49 ал.1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права-на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение.

В този аспект в жалбата се излагат аргументи. А именно - според ВКС не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие.

Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.1 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност. За разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК , но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване. С оглед на това, възраженията са, че в конкретния случай естеството на процесните изрази не позволява дефинирането им именно като негативна оценка за личността конкретно на частната тъжителка, която да засяга честта и достойнството й. Тоест - липсва основание за дефинирането им като обидни, тъй като представляват лично мнение относно проявено отношение към пациент. От смисловото им и етимологично значение е видно, че употребата им в статията няма за цел засягане личността на който и да било, вкл. на частната тъжителка, а е насочена за отразяване на лични осезания и възприятия на пациент, в резултат на проявено към него отношение, поради което нямат характер на обиди. Освен това налице е хипотезата за липса на противоправност поради коментиране на поведение на лице във връзка с неговата дейност или занятие.

Съдържанието на инкриминираната статия във фейсбук не съдържало категорични данни по отношение на коя *** се отнася, нито данни относно автора й, нито данни да е достигнала до знанието на частната тъжителка.

Няма искане за събиране на доказателства.

Преписи от жалбата и от допълнителните съображения са връчени своевременно на другата страна и не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

Към момента на постановяване на Определение с рег. № 72/05.06.2025 г. постановено в закрито съдебно заседание в настоящия си съдебен състав по делото не са били налице писмени възражения, но междувременно след постановяване на същото, по делото с вх. № 2749/23.06.2025 г. са постъпили такива писмени възражения по чл. 322 от НПК, подадени от адвокат Е. К. от АК-Силистра в качеството й на процесуален представител на П. С. Г.. Във 3 възраженията се съдържат подробни доводи относно неоснователност на подадената жалба по отношение на всички релевирани оплаквания в подадената жалба срещу атакувания съдебен акт на Исперихския районен съд, поради което е направено искане въззивния съд да постанови съдебен акт като остави без уважение въззивната жалба и да бъдат присъдени на П. С. К. и на адвокат Е. К. направените разноски по делото, конкретно разноските за адвокат К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Настоящият въззивен съдебен състав след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл.

314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК, от лица, които имат право на жалба. Настоящото въззивно производство е второ по ред. Това е така, тъй като друг предходен въззивен съдебен състав с решение № 110/ 26.06.2023 г. по ВНЧХД № № 20233300600100 по описа за 2023 година състав на Окръжен съд - Разград е отменил присъда №260004/21.12.2022 г., постановена по НЧХД № 143/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. С тази присъда съдът признал подсъдимата Х. за виновна в това, че на 17.06.2020 г. чрез публикация във Фейсбук - страницата на „МБАЛ Исперих“ ЕООД публично и чрез разпространение по друг начин - чрез интернет-мрежата, е написала за тъжителката П. С. Г. - К. по повод изпълнение на службата й и функциите й нещо унизително за честта и достойнството й – престъпление. А, НЧХД № 144/2023 г., по което против постановената присъда № 2 от 06.03.2025г., е подадена настоящата въззивна жалба, предмет на разглеждане на настоящото въззивно производство, е образувано по тъжба от П.