Решение № 61 от 26.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ХАСКОВО, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20265600500071 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Д. Г., в качеството му на длъжник по и. д. № 761/2025 г., по описа на ЧСИ Захари Запрянов, с рег. № 875, район на действие ОС Хасково, против отказ на ЧСИ Захари Запрянов да прекрати принудителното изпълнение.

В жалбата са изложени съображения за недопустимост на образуваното пред ЧСИ Захари Запрянов изпълнително дело. Жалбоподателя твърди, че по същият изпълнителен титул, по който е образувано и. д. № 761/2025 г., по описа на ЧСИ Захари Запрянов е било образувано преди това и. д. № 1277/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради настъпила перемпция. Поради това длъжникът счита, че е недопустимо въз основа на същият изпълнителен лист да бъде образувано ново изпълнително дело. Твърди се също така, че вземането за което е образувано изпълнителното производство било погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие било извършено през 1

2013 г. Жалбоподателя излага съображения и относно това, че не дължи сумата по изпълнителния лист, тъй като между него и взискателя – „Макроадванс“ АД било сключено споразумение от 22.05.2013 г., с което е уговорено разсрочено плащане на задължението му. Поради това вземането по изпълнителния лист било отпаднало. Твърди също, че ЧСИ Запрянов отказал да му представи копие от изпълнителното дело. Искането към въззивната инстанция е да се отмени отказа на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Отправено е и искане за спиране на изпълнителното производство.

В законоустановения срок по чл. 436 ГПК е постъпило писмено възражение взискателя по изпълнителното дело - „Макроадванс“ АД, като се взема становище за оставяне жалбата на длъжника без уважение. Излагат се съображение, че не е настъпила перемпция по настоящото изпълнително дело, а същото не е недопустимо, тъй като не съществува законова пречка след прекратяването на едно изпълнително дело поради перемпция, въз основа на същият изпълнителен титул да се образува ново изпълнително дело. Твърди се, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Оспорва се и представеното от длъжника споразумение между страните, като се посочва, че задълженията по същото са останали неизпълнени от длъжника.

В дадените писмени обяснения ЧСИ Захари Запрянов е взел становище за неоснователност на подадената жалба. Мотивира отказа си с това, че не е налице законово основание за това. Счита, че няма пречка въпреки прекратяването на и. д. № 1277/2011 г. поради перемпция, въз основа на същият изпълнителен лист да бъде образувано последващо изпълнително дело. Развити са съображение, че настъпилата перемпция прекратява единствено съответното изпълнително производство, но не прегражда възможността взискателя с молба да поиска образуването на ново изпълнително дело. Взето е становище и относно погасяване на вземането по давност. ЧСИ твърди, че това е материалноправен спор, който се решава в исково производство, а не чрез обжалване действията на съдебен изпълнител.

Относно твърдението за недопустимост на изпълнителното производство са изложени съображения, че наличието на споразумение между страните не е пречка за образуване на изпълнително дело въз основа на представен валиден изпълнителен титул. В допълнение сочи, че липсвало правно основание, което да налага изготвянето и предоставянето на копия от цялото дело на някоя от страните, в това число и длъжника. Предвид изложеното счита жалбата за 2 неоснователна и искането към съда е да я остави без уважение Окръжен съд Хасково, след преценка доводите на страните, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ДСИ, приема за установено следното:

И. д. № 20258750400761 по описа за 2025 г. на ЧСИ Захари Запрянов с peг. № 875, район на действие Окръжен съд Хасково е образувано по молба от „Макроадванс" АД, ЕИК: 201127485, въз основа на изпълнителен лист от 19.09.2011 г. по ч. гр. д. 589/2011 г. на РС Свиленград, с длъжници: Г. Д. Г., ЕГН: **********, Г. С. Ч., ЕГН: **********, Д. С. К., ЕГН: ********** и М.

С. Г., ЕГН: **********, на които е разпоредено да платят на кредитора сумата 12 559, 83 лева – главница, както и 2 589.81 лева лихва, върху главницата, считано от 15.04.2010 г. до 29.08.2011 г., ведно със законната лихва от 31.08.2011 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 302.99 лева, представляваща държавна такса и 331,80 лева за адвокатско възнаграждение. На Г. Г. е връчена покани за доброволно изпълнение на 25.11.2025 г.

На 28.11.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от 28.11.2025 г., с която Г. Г., в качеството му на длъжник по изпълнителното дело е поискал от съдебния изпълнител да прекрати производството по и. д. № 761/2025 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов и да отмени всички наложени запори. В молбата са развити съображения, че вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Длъжникът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист и поради сключено между него и взискателя споразумение от 22.05.2013 г. Освен това настоящото изпълнително дело било недопустимо, тъй като въз основа на същия изпълнителен лист било образувано и. д. № 1277/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, което било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съответно взискателя нямал право да образува ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист.

С разпореждане на ЧСИ от 02.12.2025 г. е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, тъй като не са налице предпоставките за това.

На Г. Г. е съобщено за отказа на 15.12.2025 г. Срещу този отказ е подадената жалбата, по която е образувано настоящото производство.

Настоящият състав на ОС Хасково намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена, от надлежна 3 страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнението са уредени в чл. 433 от ГПК. В настоящият случай конкретно не се твърди от длъжника настъпването на нито една от тези предпоставки. В жалбата се твърди перемпция, но същата е посочена единствено по отношение на предишното образувано изпълнително дело № 1277/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов. В тази връзка съдът счита, че следва да уточни следното:

Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК има действие единствено по отношение на конкретното изпълнително дело Перемпцията настъпва по закон и от тази дата изпълнителното производство е прекратено. Това обаче, не води до обезсилване на изпълнителния лист и не погасява признатото с него материално право на взискателя. След настъпване на перемпцията взискателят разполага с възможността да инициира ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен титул. /аргумент от – тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС;

Решение № 2258/18.08.2022 г., постановено по в. гр. дело № 11842/2021 на Софийски градски съд; Решение № 1347/07.03.2024 г., постановено по в. гр. дело № 4934/2023 на Софийски градски съд; Решение № 1110/15.05.2025 г., постановено по гр. дело № 1541/2024 на Районен съд – Бургас/.

Настъпилата перемпция прекратява изпълнителното производство, но не разпространява действието си извън него. Съответно при образуването на ново изпълнително дело въз основа на същият изпълнителен лист основанията за настъпилата перемпция не са изначално налице и в новото производство. За да се прекрати новообразуваното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то отново следва да се сбъднат изискванията на закона за това, а именно и в него в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

В тази връзка следва да се отбележи също, че и. д. № 761/2025 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано на 06.11.2025 г. Съответно към момента на подаване на молбата от длъжника за прекратяването му, а и към настоящият момент, не са изминали две години. Поради това е безпредметно да се обсъжда дали и в настоящото изпълнително производство са налице били 4 налице предпоставките за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното възражението на жалбоподателя, че и. д. № 761/2025 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов е недопустимо и следва да бъде прекратено, поради това че въз основа на същият изпълнителен титул е било образувано и и. д. № 1277/2011 г., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е неоснователно.

На следващо място неоснователно се явява и възражението, че изпълнително дело следвало да бъде прекратено, тъй като вземането било погасено по давност. Възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност представлява материалноправен спор относно съществуването на изпълняемото право. Разрешаването на подобен спор не попада в компетентността на съдебния изпълнител, който не разполага с правораздавателни функции. Защитата на длъжника срещу принудително изпълнение на погасено по давност вземане може да реализира чрез предявяването иск по чл. 439 ГПК, но не и чрез възражение в изпълнителното производство. Именно поради това в чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство е посочено представянето на влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК.

Този иск се подава до съда, а не до или чрез ЧСИ. В настоящото производство длъжникът не е представил влязло в сила решение по такъв иск, съответно не е налице това основание за прекратяване на изпълнението.

В тази връзка неоснователно е и възражението на длъжника, че изпълнителното производство е недопустимо поради сключено между страните споразумение от 22.05.2013 г. Представеното от длъжника споразумение между страните, съдържа уговорка за разсрочено плащане на задължението, но същото не съставлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, а още по-малко за неговата недопустимост.

Сключването на споразумение между взискателя и длъжника не води до обезсилване на изпълнителния титул и не установява само по себе си погасяване на вземането. За да доведе до прекратяване на изпълнението съгласно чл. 433 ГПК това споразумение е следвало да доведе до погасяване на вземането поради неговото изплащане, било то и разсрочено. В настоящият случай взискателят оспорва изпълнението на поетите от длъжника задължения по споразумението, а длъжникът не е представил документ, удостоверяващ погасяване на вземането поради неговото плащане. Съответно 5 отново е налице материалноправен спор относно съществуването и изискуемостта на вземането, който не може да бъде разрешаван в рамките на изпълнителното производство. Защитата на длъжника следва да бъде реализирана отново по исков ред чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК.

Поради това отново не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело.

С това се изчерпват възраженията на длъжника по същество на спора.

Непредоставянето на копие от изпълнителното дело е ирелевантно спрямо отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение. Въведените от длъжника възражения сочат за наличие на материалноправен спор, но докато той не бъде разрешен по съдебен ред за ЧСИ не е налице основание за прекратяване на настоящото изпълнително дело, доколкото същото е допустимо, образувано по молба на взискателя и въз основа на подлежащ на изпълнение титул. Поради това отказът на ЧСИ Захари Запрянов да прекрати, образуваното пред него, и. д. № 761/2025 г. е правилен и законосъобразен.

По тези съображения настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.