Решение № 624 от 10.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110115031 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, срещу „* със седалище и адрес на управление: гр. С*, с която е предявен отрицателен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 018,36 лв. /две хиляди и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща начислена неустойка по сключен между страните Договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл.

II ГПК.

В исковата молба ищцата Д. М. ЗЛ. твърди, че е сключила с ответника Договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., по силата на който се е задължила да върне сумата от 1 000 лв. главница, 401,64 лв. лихва и 2 018,36 лв. неустойка за срок от 18 месеца. Счита, че не дължи сумата от 2 018,36 лв. неустойка, защото клаузата, с която е уговорена същата, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи още, че клаузата е и неравноправна, защото поради високия й размер в сравнение с отпусната сума по кредита се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост. Посочва още, че клаузата за неустойка е нищожна и защото е уговорена като такава за осигуряване на обезпечение, с което се прехвърля риска от неплатежоспособността на длъжника върху самия него, като по този начин кредитора се обогатява неоснователно. Твърди също, че е потребител по кредита, а клаузата не е уговорена индивидуално. Излага подробно мотиви в горния смисъл. Моли съда да установи недължимостта на сумата и да й присъди разноски.

Ответникът „*“ ООД подава отговор на исковата молба, с който признава иска и моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани разноски в негова тежест, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

В тази връзка твърди, че не е претендирал от ищцата заплащане на процесната неустойка и не е изпращал покани или уведомления за това. Посочва и че ищцата не е заплатила същата.

С молба преди съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и не иска постановяване на решение при признание на иска.

1

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на претендирано от ответника вземане за неустойка с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.

Преюдициално ищцата иска от съда да установи, че клаузата, с която е уговорена процесната, неустойка е нищожна.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ответникът е следвало да установи, че е налице действително облигационно правоотношение, по което ищцата се е задължила да заплати процесната неустойка по основание и размер, както и че клаузата, с която е уговорена същата е действителна.

Не се спори, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., по силата на който ищцата се е задължила да заплати сумата от 2 018,36 лв. неустойка. Самият договор не е представен по делото, но е представено Извлечение за извършени и предстоящи плащания по него /л.5-6/, от което е видно, че между страните е уговорен погасителен план, в който са предвидени вноски за неустойка в общ размер от 2 018,36 лв. Ответникът не е оспорил, че в договора е налице такава клауза за неустойка, като с отговора на исковата молба е признал иска и е заявил, че вземането действително е недължимо. При липса на съдържанието на клаузата съдът не може да извърши преценка дали същата е нищожна или неравноправна, но може да се направи такъв извод, предвид необосновано големия й размер, съобразно отпуснатата по заема сума, което е индиция за договаряне в противоречие с добрите нрави. Доколкото ответникът не е доказал по делото факта, за който носи доказателствена тежест - съдържанието на тази клауза, както и нейната действителност, то и искът за недължимост на сумата, която произтича от тази клауза, се явява основателен.

По отношение доказването за това дали ответникът е дал причина за образуване на делото ищцата е представила доказателства, от които е видно, че са й били изпратени два SMS-а с предупреждение за плащане на суми по процесния кредит, изпратено е напомнително, както и електронни съобщения с покана за плащане на задължения по кредита. Действително от тези доказателства не може да се направи равнозначен извод за това дали неустойката се претендира измежду тези суми, но самото й уговаряне в договора за заем е достатъчно, за да се приеме, че ищцата има правен интерес от установяване недължимостта на същата, както и че ответникът е дал причина за образуване на делото.

Възприемането на това становище също би довело и до превантивния ефект финансовите институции да не включват в договорите си за заем клаузи, които са нищожни или неравноправни съобразно действащите законови разпоредби.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е дал причина за образуване на делото следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски в размер на 81 лв. държавна такса, както и на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в размер на 371,29 лв., което е минималния размер по Наредба № 1 за МРАВ, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, НЕ ДЪЛЖИ на „*, със седалище и адрес на управление: гр. * сумата от 2 018,36 лв. /две хиляди и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща начислена неустойка по сключен между страните Договор за паричен заем № 2

454879/28.09.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.

ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 81 лв. /осемдесет и един лева/, представляваща извършени от ищцата разноски в производството за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: *ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М. ПАК, с адрес на кантората: гр. *, сумата от 371,29 лв. /триста седемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3