Решение № 77 от 09.07.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 12/2026
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 24.07.2026
- Състав
- Георги Димитров Чолаков
Цитирани разпоредби
- чл.223, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.376, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.376, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20261800900012 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.
„З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* е предявил срещу М. Г. В. от гр. Б., ул. „С.О.” № 3, с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1, предл.1во и чл.378, ал.6, изр.2-ро от КЗ :
1. за заплащане на осн. чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ на сумата от 244 702.37 евро с равностойност 478 596.23 лева, съставляваща :
- заплатени от застрахователя по изпълнителни дела № 20228380404807, № 20228380404808, № 20228380404809 и № 20228380404810 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ, присъдени с решение № 52/16.05.2022 год. по т.д. № 168/2021 год. на СОС на М.Й.С. с ЕГН **********, З.Т. И.а с ЕГН **********, М.С.И. с ЕГН ********** и С.С.И. с ЕГН **********, застрахователни обезщетения в общ размер на 400 000 лева – по 100 000 лева за всяка от тях, за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния син, съпруг и баща С. В. И. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 02.09.2020 год. около 22.53 часа в гр. Б., на кръстовището между ул.
„Рила” и бул. „Ц.О.”, по вина на М. Г. В. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХД“, с Д К № CO 2423 BP, със застрахователна полица № BG/22/120001826087 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „Л.И.” АД, валидна от 03.07.2020 год. до 02.07.2021 год., при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 0.6 на хиляда – над допустимата по закон норма;
- заплатена от застрахователя по горните изпълнителни дела законна лихва в общ размер на 48 376.23 лева върху присъдените застрахователни обезщетения за периода от 1
02.07.2021 год. до датата на изплащането им в периода от 07.09.2022 год. до 12.09.2022 год.;
- заплатени от застрахователя държавна такса и разноски по т.д. № 168/2021 год. на СОС в общ размер на 30 220 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 244 702.37 евро, считано от предявяване на иска, 19.01.2026 год., до окончателното й заплащане;
2 . за заплащане на осн. чл.378, ал.6, изр.2-ро от КЗ на сумата от 79 483.34 евро с равностойност 155 455.89 лева, съставляваща мораторна лихва върху изплатените застрахователни обезщетения от 400 000 лева, дължима за периода от 19.01.2023 год., три години преди предявяване на иска, до 19.01.2026 год., датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2026 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
С исковата молба се твърди, че на 02.09.2020 год. около 22.53 часа в гр. Б., на кръстовището между ул. „Рила” и бул. „Ц.О.”, ответникът М. Г. В. при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХД“, с ДК № CO 2423 BP, предизвикал ПТП, при което била причинена смъртта на С. В. И., наследодател на М.Й.С., З.Т. И.а, М.С.И. и С.С.И..
Водачът управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 0.6 на хиляда – над допустимата по закон норма. За автомобила била сключена със ЗК „Л.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/120001826087, валидна от 03.07.2020 год. до 02.07.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 02.09.2020 год.
Твърди се, че с влязла в сила на 03.07.2024 год. присъда № 26/11.07.2023 год. по НОХД 392/2022 год. на СОС М. Г. В. е бил признат за виновен в извършване на горното престъпление /квалифицирано по чл.343, ал.3, предл.1-во, б. „б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.
„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК с присъда № 3/14.02.2024 год. по ВНОХД № 1258/2023 год. на САС/, включително, че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0.6 на хиляда.
Твърди се, че М.Й.С., З.Т. И.а, М.С.И. и С.С.И. – майка, съпруга и дъщери на починалия, предявили пред СОС искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу ищеца, като с влязло в сила на 15.06.2022 год. решение № 52/16.05.2022 год. по т.д. № 168/2021 год. на СОС им били присъдени застрахователни обезщетения в размер на по 100 000 лева за всяка от тях, ведно със законната лихва от 02.07.2021 год. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 100 лева. Със същото решение застрахователят бил осъден да заплати на пълномощниците на ищците на осн. чл.38, ал.2 от ЗА адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство в общ размер на 14 120 лева и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК – ДТ по сметка на СОС в размер на 16 000 лева.
Твърди се, че по образуваните от ищците по т.д. № 168/2021 год. на СОС изпълнителни дела № 20228380404807, № 20228380404808, № 20228380404809 и № 20228380404810 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ, застрахователят им заплатил 2 присъдените обезщетения, ведно със законните лихви от 02.07.2021 год. до датата на изплащането им в периода от 07.09.2022 год. до 12.09.2022 год. – в общ размер на 48 376.23 лева. По изпълнително дело № 20228380404813 на същия ЧСИ били изплатени присъдените на ищците разноски в размер на 100 лева, по изпълнително дело № 20228380404812 на пълномощника на ищците била изплатена сумата от 14 120 лева, а с 4 бр. платежни нареждания в периода от 18.08.2022 год. до 30.08.2022 год. по сметка на СОС била заплатена и дължимата ДТ от 16 000 лева. Сочи се, че горното поражда за ищеца правото на регрес към ответника с оглед разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ.
С уточняваща молба от 06.03.2026 год. ищецът сочи, че не е отправял покана до ответника за плащане на изплатените от застрахователя суми – във връзка с претенцията му за мораторна лихва, дължима за период от три години преди предявяване на иска.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК на 20.04.2026 год., като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /05.05.2026 год. вкл./ същият не е подал отговор на и.м. с последиците по чл.370 от ГПК.
С определение № 219/09.06.2026 год. съдът на осн. чл.374, ал.1 и чл.376, ал.1 от ГПК се е произнесъл по доказателствените искания, направени от ищеца и като е приел, че с размяната на книжата същият е представил всички доказателства, на които се позовава и е изложил всички доводи в подкрепа на исканията си, а ответникът не е подал отговор на исковата молба, на осн. чл.376, ал.1 от ГПК е дал ход на делото за разглеждане в закрито заседание, определил е срок на страните за представяне на писмени защити и на осн. чл.376, ал.3 от ГПК е определил датата 09.07.2026 год., на която ще обяви решението си по делото, от която ще тече двуседмичният срок за обжалване на същото пред Софийски апелативен съд.
В определения от съда срок ищецът е представил писмена защита, с която е приповторил доводите си, изложени в исковата молба.
До изтичане на 7-дневения срок, определен за ответника /01.07.2026 год. вкл./, същият не е представил писмена защита.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С оглед приложението на чл.300 от ГПК, за което съдът следи служебно, съдът е изискал заверени преписи от присъда № 26/11.07.2023 год. по НОХД 392/2022 год. на СОС и присъда № 3/14.02.2024 год. по ВНОХД № 1258/2023 год. на САС, влезли в сила на 03.07.2024 год., видно от които, М. Г. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во, б. „б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК /квалифицирано като такова с присъдата на САС/ – за това, че на 02.09.2020 год. около 22.53 часа в гр. Б., на кръстовището между ул. „Рила” и бул. „Ц.О.”, при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХД“, с ДК № CO 2423 BP, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2 от ЗДвП и по 3 непредпазливост причинил смъртта на С. В. И., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.6 на хиляда, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1-во, б.„б“, пр.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от четири години.
Видно от представената с и.м. застрахователна полица № BG/22/120001826087 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, същата е била сключена със ЗК „Л.И.“ АД за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХД“, с ДК № CO 2423 BP, управляван при ПТП от ответника М. Г. В. и е била валидна от 03.07.2020 год. до 02.07.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 02.09.2020 год.
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на С. В. И. – изх. № 919/09.09.2020 год. на Община Б., М.Й.С., З.Т. И.а, М.С.И. и С.С.И. са негови майка, съпруга и дъщери.
Видно от представеното с и.м. решение № 52/16.05.2022 год. по т.д. № 168/2021 год. на СОС, влязло в сила на 15.06.2022 год., ЗК „Л.И.“ АД е бил осъден да заплати на М.Й.С., З.Т. И.а, М.С.И. и С.С.И. на осн. чл.432, ал.1 от КЗ застрахователни обезщетения за причинени им неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния наследодател С. В. И.
– в размер на по 100 000 лева за всяка от тях, ведно със законната лихва от 02.07.2021 год. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 100 лева. Със същото решение застрахователят бил осъден да заплати на пълномощниците на ищците на осн. чл.38, ал.2 от ЗА адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство в общ размер на 14 120 лева и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК – ДТ по сметка на СОС в размер на 16 000 лева.
Горното решение е било постановено при участието на М. Г. В. в качеството му на трето лице – помагач на ответника ЗК „Л.И.“ АД.
Видно от представените с и.м. ПДИ, връчени на ответника, въз основа на издадени по горното дело изпълнителни листове са били образувани срещу длъжника ЗК „Л.И.“ АД изпълнителни дела № 20228380404807, № 20228380404808, № 20228380404809, № 20228380404810, № 20228380404812 и № 20228380404813, всички по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ. По първите четири дела застрахователят заплатил на ищците по т.д. № 168/2021 год. на СОС присъдените им обезщетения в общ размер на 400 000 лева, ведно със законните лихви от 02.07.2021 год. до датата на изплащането им в периода от 07.09.2022 год. до 12.09.2022 год. – в общ размер на 48 376.23 лева. По изпълнително дело № 20228380404813 били изплатени присъдените на ищците разноски в размер на 100 лева, по изпълнително дело № 20228380404812 на пълномощника на ищците била изплатена сумата от 14 120 лева, а с 4 бр. платежни нареждания в периода от 18.08.2022 год. до 30.08.2022 год. по сметка на СОС била заплатена и дължимата ДТ от 16 000 лева.
Общо заплатените от застрахователя суми възлизат на 478 596.23 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни 4 изводи :
Съгласно разпоредбите на чл.500, ал.1, т.1, предл.1-во от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в законна сила на 03.07.2024 год. присъда № 26/11.07.2023 год. по НОХД 392/2022 год. на СОС, с която настоящият ответник М. Г. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1-во, б.„б“, пр.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че настоящият съд е обвързан с констатациите на наказателния, че :