Определение № 273 от 14.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 14.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500197 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна въззивна жалба с вх.№ 12461/ 17.04.2026 от А. Д. Д. ЕГН ********** от ***, против Определението на ОС-Варна № 1796/14.04.2025г по гр.д.№ 566/2026, с което е прекратено като недопустимо производството по делото по предявените от А. Д. Д. срещу „Гитекс“ ЕООД ЕИК 119001163, представлявано от Г.Ц.Г., със седалище гр. Бургас *** ет. 4 искове с правно основание чл.167 ЗЗД и с правно основание чл.109 ЗС, като по отношение на втория след отделянето му и прекратяването на производството по делото, същото е изпратено за разглеждане на родово подсъдния съд РСВарна. Счита същото за неправилно. Посочено е, че с насрещната искова молба Ал. Д. е предявил кумулативно искове по чл.45 ЗЗД, чл.109 ЗС и чл.26 ЗЗД, основани на едни и същи фактически обстоятелства – действията на насрещната страна по отношение на процесния имот, както и че разрешаването на спора по иска по чл.26 ЗЗД има пряко значение за останалите претенции.

С обжалваното определение съдът не се е произнесъл по исковете по чл.45 ЗЗД и чл.26 ЗЗД, като се твърди, че при кумулативно съединени искове съдът дължи произнасяне по всеки един от тях или изрично произнасяне относно тяхната допустимост.

Липсата на такова произнасяне представлява съществено процесуално нарушение и води до непълнота на съдебния акт. Неправилно ВОС е приел, че бил сезиран с иск по чл.167 ЗЗД и в тази част е прекратил производството. Не се твърди такъв иск да е предявяван. Предявеният от ищеца иск е по чл.26 ЗЗД 1

- за прогласяване нищожността на правни действия. Затова дадената от ВОС правна квалификация представлява подмяна предмета на спора.

Същевременно, налице е произнасяне по иск, който не е бил надлежно изяснен и приведен в редовна форма. Искът по чл. 26 ЗЗД е с водещо значение, тъй като чрез него се оспорва противопоставимостта на договори и действия, на които насрещната страна основава претенциите си за разходи и обогатяване. Оспорваните действия и договори на насрещната страна имат за пряка последица и наложената възбрана върху имота.

При положение, че чрез иска по чл.26 ЗЗД се оспорва валидността и противопоставимостта на тези действия и при липсата на произнасяне по него, това води до лишаването на жалбоподателя от защита срещу ограничаването на правото му на собственост.

Отделянето на иска по чл.109 ЗС е било извършено при наличието на тясна фактическа и правна връзка между всички искове, което изкуствено разкъсвало разрешаването на спора в едно общо дело и създавало риск от противоречиви решения.

Поради изложеното отправя искане за цялостна отмяна на обжалваното прекратително определение и за връщане делото на първоинстанционния ОС за произнасяне по всички предявени искове.

СЪДЪТ намира частната жалба за подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Пред ОС-Врана е било образувано търг.д. № 320/2023 по иск, предявен от „Гитекс“ ЕООД срещу А. Д. Д. с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на апартамент № 2 с площ от 68,81кв.м, находящ се на първи полуподземен етаж на секция „В“, сега СОС с ид.№ *** по КККР на гр.Варна, по силата на давностно владение първоначално върху ограниченото вещно право на строеж, с начало м.02.2010г, а впоследствие, след завършването на сградата до степен груб строеж през 2021г – транформирано във владение върху конкретен обект.

Чрез действията си дружеството-ищец „Гитекс“ ЕООД е отрекъл, т.е. не е зачел правото на строеж върху посочения апартамент, закупено от ответника през 2009г от трети за спора юридически лица.

В условията на евентуалност „Гитекс“ ЕООД е предявил иск по чл.72 ал.1 вр.чл.74 ал.2 ЗС за сумата от 96 334лв, представляваща разликата между стойността на правото на строеж на процесния апартамент № 2, закупено от ответника Ал. Д. през 2009г от „Астрея трейд“ЕООД и „Манаус-Комерс“ООД, и стойността на правото на строеж трансформирало се в право на собственост и привеждането на апартамента в състояние, годно за ползване по предназначението му в резултат от мероприятия и СМР, индивидуализирани по вид, количество, стойност и време на извършване.

В условията на евентуалност ищецът е предявил и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 96 334лв, представляваща неоснователно 2 обогатяване, равно на извършените разходи за подобряване на имота, с която се е обеднило.

С писмения отговор срещу така подадената искова молба отв. А. Д. е възразил срещу предявените искове.

С Определение на ОС-Варна № 3406/5.09.2023г по гр.д.№ 320/2023г, потвърдено с Определение на АпС–Варна № 540/12.10.2023г по в.гр.д.№ 412/2023г, е било прекратено производството по делото като недопустимо досежно предявения от „Гитекс“ ЕООД против А. Д. иск с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК, като с протоколно определение от 25.06.2025г е бил приет за разглеждане в условията на евентуалност иск с правно осн.чл.60 ЗЗД за присъждане на горепосочената сума.

В проведеното на 15.10.2025г о.с.з. по делото отв. А. Дим. Д. е предявил насрещни искове против „Гитекс“ЕООД с правно осн. чл.45 ЗЗД, чл.109 ЗС и чл.26 ЗЗД, заявени с молба вх. № 29993/20.10.2025г По отношение на същите ВОС е отказал да ги приеме за съвместно разглеждане и е постановил образуването и разглеждането им в отделно производство под гр.д.№ 566/2026

С исковата си молба, предявена срещу „Гитекс“, А. Дим. Д. е предявил кумулативно следните искове:

1/ за възстановяване на спорния за страните апартамент в състоянието му отпреди действията на ответното дружество, на осн. чл.

109 ЗС, изразяващи се в следното:

- възстановяване на довършителните работи : настилки, мазилки, санитария, врати, осветление и инсталация;

- възстановяване на самостоятелния вход към апартаментите на ниво първи полуподземен етаж,

- възстановяване на самостоятелния вход към апартаментите на ниво първи полуподземен етаж,

- премахване на оградата и контрола на достъпа, преграждащи нормалния достъп,

- възстановяване на разрушения етаж, който е бил откопан, - премахване на всички физически и административни пречки, препятстващи получаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация.

2/ за прогласяване нищожност на договори и нотариални актове, на осн.чл.26 ЗЗД, като твърденията са, че „Гитекс“ ЕООД е сключил ипотечен договор с банка, съдържащ клауза за приращение и трансформация, която неправомерно обхваща части от имота на Ал. Д. и ид. части без негово съгласие. Сключени били и други договори, с които били прехвърлени ид. части от собствеността на ищеца Ал. Д., без същият да е участвал или да е давал съгласие. Въз основа на тези договори били издадени нотариални актове, съдържащи невярно основание и нарушаващи вещните му права. Към 3 момента ищецът не разполагал с копия на тези договори и нотариални актове.

На осн.чл.26 ал.2 ЗЗД моли за прогласяване нищожността на ипотечния договор, доколкото засягал имота на ищеца или ид. части от него, както и нищожността на всички договори, сключени от „Гитекс“ EООД, засягащи собствеността на Ал. Д. или неговите ид. части, а също и нищожността на всички нотариални актове, издадени въз основа на тези договори.

Ищецът е навел и „допълнителни основания“ : към неговия апартамент неправомерно било добавено мазе, което се намирало в обект „ресторант“ собственост на „Гитекс“ ; същото не било включено в правото на строеж на ищеца, не било физически свързано с апартамента, нито било обособено като самостоятелен обект. „Гитекс“ ЕООД, без съгласието на ищеца, трансформирал обекта „ресторант“ в апартамент, с което нарушил режима на етажна собственост, административните изисквания за смяна на предназначението на обекта и нормите на ЗУТ. Тези действия на ответното дружество са довели до неправомерно разширяване обема на неговата собственост, до промяна в съотношението на идеалните части и административна несъвместимост, което препятствало въвеждането в експлоатация.

С Определение № 1433/23.03.2026 по гр.д.№ 566/2026 ВОС е оставил без движение производството по делото и е дал указал до ищеца Ал. Д. в едноседмичен срок от уведомяването му да отстрани нередовностите по исковата си молба, както следва:

- да посочи цена на иска по чл.109 ЗС, за който му е било указано в мотивите на определението, че е оценяем;

- да представи данъчна оценка за процесния имот;

- да представи схема за същия;

- да изложи фактическите твърдения, с които обосновава правния си ин терес от иска по чл.109 ЗС за възстановяване на претендираните довършителни работи; на самостоятелния вход на ниво първи полуподземен етаж; премахването на оградата и контрола за достъп; възстановяването на разрушения етаж; премахването на всички фактически пречки за въвеждане в експлоатация;

- да изложи фактически твърдения относно факта, че е собственик на процесния имот и на какво основание;

- да изложи фактически твърдения относно индивидуализацията на договора за ипотека;

- да внесе дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на исковете.

В изпълнение на дадените указания ищецът с уточняваща молба вх.№ 10175/27.03.2026 Ал. Д. е посочил, че определя цената на предявените искове ориентировъчно на 10 000лв, като точният размер на необходимите разходи за възстановяване не може да бъде определен без назначаване на съдебно4 техническа експертиза.

Относно обстоятелствата по иска твърди, че е собственик на процесния имот, като в резултат извършените от отв. дружество преустройства е бил променен първоначалният вход на сградата, изградена е била нова стълбищна клетка и е била променена комуникацията - достъпът до имота се осъществявал през обект, контролиран от ответника; в резултат на това е ограничена възможността за самостоятелно ползване на имота.

С обжалваното Определение № 1796/14.04.2026 ВОС е приел, че са предявени искове с обща цена 5 112,92евро, равняващи се на 10 000лв и с правно основание чл.109 ЗС, поради което компетентен да се произнесе по тях е РС–Варна, съгл.чл.103 вр.чл.104 ГПК.

Посочено е, че по отношение на другия предявен иск, може да се предположи, че същият е с правно основание чл.167 ал.3 ЗЗД. В дадения от съда срок ищецът не бил изпълнил изцяло указанията и затова производството подлежи на прекратяване. Освен това, искът по чл.167 ал.3 ЗЗД е счел за недопустим, тъй като задължителни необходими другари на страната на ответника по иска за прогласяване недействителността на договора за ипотека са страните по него, а в случая искът е предявен само против ипотекарния длъжник, поради което се явява недопустим.

НАСТОЯЩИЯТ СЪД не споделя изложените мотиви и намира прекратяването на производството за преждевременно, преди на ищеца да са били дадени ясни и изчерпателни указания за отстраняване констатираните нередовности.

Предвид, че предявеният от Ал. Д. насрещен иск, след като не е бил приет за съвместно разглеждане в производството по гр.д.№ 320/2023г, и е отделен за разглеждане в самостоятелно такова като гр.д.№ 566/2026г на ВОС, то следва да отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 т.3, 4 и 5 ГПК - да съдържа ясно и точно изложение за всички факти и обстоятелства, на които се основават предявените искове:

1/ да бъде индивидуализиран процесният имот апартамент, чието състояние се иска да бъде възстановено, както и да се уточни на какво основание ищецът твърди, че е собственик на този имот /от кои факти произтича правото му на собственост или друго вещно право/;

2/ по претенцията за „възстановяване на състоянието“ - да се опише състоянието на апартамента преди твърдените действия на ответника „Гитекс“ ЕООД, в което състояние се цели да бъде възстановено; да бъдат описани по отделни пера необходимите действия за възстановяването, като за всяка една позиция да се посочи на каква стойност я определя ищецът;