Решение № 215 от 08.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600560 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИКОНРНФС).

С Решение №317 от 03.05.2023г., Софийски градски съд(СГС) – НО, 36 състав по ЧНД№1781/23год. е признал и привел в изпълнение Решение №BHLB/610220004197/2022, постановено от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft в град Leibnitz от 11.04.2022г., влязло в сила на 23.06.2022г. по отношение на българския гражданин Н. С. Д. роден на ********г. в гр.***, българин с ЕГН********** с постоянен адрес в гр.***, ул.“***“(***)№*, ет.*, ап.*, с което му е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава, а именно за това, че на 07.03.2022г. в 00.00 часа в Република Австрия, в населено място – гр.Лайбниц, е нарушил правила за движение по пътищата и на основание параграф №103 и параграф №134 от Закон за моторните превозни средства(KFG) в Република Австрия – приложими правни разпоредби на издаващата държава, му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 230 евро, в левова равностойност към датата на решението в размер на 449,84 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано в срок от адв.Н.-Г. – сл.защитник на засегнатото лице, с молба за отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен.

Мотивите за това са, че Д. не е знаел чужди езици, съответно немски език, което доказвало, 1 че той не е разбрал какво нарушение е извършил и в какво го обвиняват. В тази връзка се моли да се откаже признаването на решението и да не се допусне изпълнение на финансовата санкция.

В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържа жалбата си и допълва, че Д. не е бил уведомен лично за правото си за обжалване.

Засегнатото лице редовно призвано не се явява.

Представителят на САП предлага да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Процесното решение по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗПИКОНРНФС е издадено от административен орган на страна – членка на ЕС (като тук трябва да се отбележи, че както в пледоарията си, така и в жалбата служебният защитник бърка Република Австрия(издаващата държава) с Федерална Република Германия посочена като „германските власти“ от адв.Н.-Г.), като финансовата санкция е постановена по повод на осъществено административно нарушение. Административният акт на несъдебен орган в Република Австрия е влязъл в сила, а засегнатото лице е било уведомено за административно-наказателното производство и, че може да обжалва пред съдебен орган – видно от Удостоверението издадено по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Именно поради тази причина липсват основанията визирани в чл.35, т.9 от Закона за отказ от признаване както се твърди от защитника. Съдебният акт е придружен, както вече бе посочено, с Удостоверение, както се изисква по чл.4, ал.1 от ЗПИКОНРНФС, като е налице и превод на български език на самото Удостоверение, което прави и неоснователно становището на защитника, че засегнатото лице не знаело чужди езици и за това не разбирало за какво е санкционирано. В допълнение удостоверението е индивидуализирано съобразно законовите изисквания.

На следващо място, от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1 ЗПИКОНРНФС, тъй като въпросното удостоверение е издадено за физическо лице извършило нарушение, което се наказва съобразно законодателството на издаващата държава с финансова санкция. Същевременно размерът на наложената санкция не е помалък от 70 евро, поради което не може да има преценка по същество.

От друга страна, не следва да се разглежда, дали това нарушение представлява такова и по законодателството на Република България, тъй като в случая не се изисква двойна наказуемост – чл.30, ал.2, т.1. Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет 2 или привилегии.

С оглед на така установените факти, правилно и законосъобразно първият съд е приел, че не са налице предпоставките за отказ на признаване и изпълнение по силата на чл.35 ЗПИКОНРНФС. Липсват данни за отлагане на изпълнението на решението. Няма доказателства за пълно или частично изпълнение на процесната сума.

Неоснователно е и възражението, че нямало данни кога е получено решението и дали засегнатото лице и служебният му защитник са запознати с него, тъй като нито в закона, нито в РР 2005/214/ПВР на Съвета няма такова основание за отказ, достатъчно е само да се заяви, че засегнатото лице е уведомено за правото му да обжалва в съответните срокове. Същото се отнася и до липса на превод на решението, което не е основание за отказ от изпълнение. Такъв превод се изисква само за удостоверението.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл.20, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗПИКОНРНФС, САС - 8 състав, НО,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №317 от 03.05.2023 г. на Софийски градски съд – НО, 36 състав по НЧД№1781/2023 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3