Решение № 965 от 11.06.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 154/2020
- Вид
- Решение № 965
- Подписан
- 11.06.2020
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 179 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 б.А · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.1 т.1 б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 965/11.6.2020г. гр.Пловдив, 11 . 06 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 154 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Алекс Рад ООД,
ЕИК *********, гр.Пловдив ул.Кракра № 4, ет.2, с пълномощник адв.М.А., обжалва Заповед № ФК – 976 - 0025781 от 31.12.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП.
Становища на страните :
- Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Счита, че не е спазена установената форма, допуснато е нарушение на административно производствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Твърди, че в частта относно срока на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/, текстът в заповедта представлява общи теоретични разсъждения и посочените основания за размера на определения срок за налагане на оспорената ПАМ не обосновават необходимост от допускането му поради липса на обвързване на изброените основания с конкретиката на случая. Определеният срок на ПАМ не е надлежно мотивиран и обоснован. Заявено е нарушение на принципа на съразмерност – за еднократно нарушение в неголям размер на щета за държавата се запечатва търговски обект да две седмици, което е прекомерно. Освен това, в заповедта не са изложени мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго нарушение, което да бъде предотвратено с наложената принудителна мярка. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимост от налагане на мярката, а необоснованата продължителност на срока представлява нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК. След като законодателят е предвидил срок от един месец за налагане на мярката, административният орган е бил длъжен за обоснове защо в конкретния случай е счел, че следва да бъде определен неговия максимален размер.
Нарушението, послужило като основание за допускане на мярката не е индивидуализирано със своите белези, което не позволява да се направи преценка, дали същото отговоря като тежест и настъпил вредоносен резултат на наложената принудителна мярка.
Доколкото в нормата на чл.186 ЗДДС не се съдържат други специални цели за налагане на този вид ПАМ, приложими са общите цели по чл.22 ЗАНН, но административният орган не е изложил никакви фактически или правни основания, които да установят, че наложената със заповедта ПАМ съответства на целите по см. на чл.22 ЗАНН.
Посочено е, че
ПАМ е израз на интензивна административна държавна принуда, поради което за всеки отделен случая трябва да е определена във вид и обем, неограничаващи правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната цел. Това произтича от изискването на принципа за съразмерност – чл.6 ал.2 АПК.
Провереният обект е питейно заведение с голям капацитет и в нощта на 27.12. срещу 28.12 е имало огромен брой посетители, предвид празнуването на християнския празник Стефановден. В заведението действа лицензирана софтуерна система, която поддържа складова база и която е свързана с фискален принтер.
Фискалният принтер е свързан със системата на НАП чрез връзка, предоставяна от мобилни оператори. Преди извършване на проверката – фискалният принтер е спрял да работи поради прекъсване на връзката, която е осигурявана от мобилен оператор, дължащо се на проблем, независещ от дружеството. Също така – в оборота, преброен като сума, е имало и „бакшиш” за персонала, който се отчита всеки ден накрая на вечерта. Управителят на дружеството е обяснил причината за разминаването от около 150 лв., но проверяващите служители не са приели обяснението. Търговското дружество регистрира ежедневно приходи около и над 2000лв. и няма данни за други разминавания с регистрираните продажби. При проверката са проверени всички други документи – касова книга, договори за техническо обслужване и други, като не са констатирани нарушения и житейски нелогично е да се счита, че се укриват приходи, след като служителите на НАП имат достъп до декларираните приходи.
Жалбоподателят се позовава на възприетото от ВАС – преценката за съответствие на принудителната мярка с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 ЗДДС /Решение № 4445/2017г. по адм.д.№ 14566/2016г./. Преценката следва да се направи на база посочените в индивидуалния административен акт мотиви за налагане на ПАМ, каквито в случая липсват, като се съобрази и налице ли са доказателства в подкрепа на тези мотиви, каквито в случая не са ангажирани. По отношение прилагане хипотезата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие – да се предотвратява извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя, поради което в заповедта за налагане на ПАМ следва да се посочат конкретни обстоятелства, обосноваващи пряк и непосредствен извод за необходимост от прилагане нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС. В ход по същество е заявено искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък.
В писмени съображения по същество……
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт М.К.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък на разноските.
В писмено становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване с материалния закон /л.16 и сл./ : По силата на чл.186 ал.1 б.А ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения ред за продажба. При констатация за осъществяване фактическия състав на административното нарушение, съответният административен орган налага ПАМ, като действа при условията на обвързана компетентност, без да има правната възможност за преценка дали да бъде наложена такава мярка или не. В конкретния случай оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите от проверка, документирана с протокол за извършена проверка /ПИП/, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила относно изложените в него факти, както и предвид липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства в обратна насока, се налага извод за правилна преценка на административния орган за наличие предпоставките за налагане на мярката. В ПИП е отразено на стр.2 относно констатираната положителна касова разлика , че се дължи на спиране на фискалния принтер /Пр./, който не е издавал касови бонове около 15 минути – не се касае за единично неиздаване на фискален касов бон /ФКБ/. ПИП серия АА № 0025781/28.12.2019г. е подписан лично от единия от управителите на дружеството и на стр.3 изрично е отразено, че възражения няма с положен подпис. Предвид тези констатации в ПИП и дадените обяснения в Описа на паричните средства във вр. с констатираната касова разлика, предвид липсата на доказателства за произхода на паричните средства, установени в повече в касата, се налага категоричен извод, че същата се дължи на неиздаване на фискални бонове за извършени продажби на стоки от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следователно е установено безспорно, че в търговския обект, стопанисван от дружеството, е осъществен фактическият състав по чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС. В случая констатираното нарушение има последица – неотразяването на приходи, и съответно води до вреда за фиска, поради което не е от значение, че за контролната покупка е издаден ФКБ, щом във ФУ не се отразява всяка една извършена продажба.
Счита се, че в жалбата се смесват предпоставките за допускане на предварително изпълнение, които са различни от тези във вр. с необходимостта от налагане на ПАМ. Твърди се, че заповедта съдържа подробни мотиви както за необходимостта от налагане на ПАМ, така и по отношение продължителност на срока на приложението й – административният орган се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, констатирани в проверявания обект. Взети са под внимание и особеностите на обекта – местоположение в центъра на Пловдив, на оживено място, с възможност за реализиране на високи обороти и с голям клиентопоток, вида на обекта – кафе-бар, големината му - с капацитет от 100 места за консумация на закрито, характер на дейността – питейно заведение с богат асортимент от видове алкохолни, безалкохолни и топли напитки, ядки, вкл. широк диапазон на цените и работно време – без почивен ден. Отчетен е и високият размер на неотчетения чрез ФУ оборот – 152, 16 лв., съотнесен към стойността на обичайно предлаганите стоки, което е индикация, че неиздаването на фискални касови болежки не е единичен случай, а практика в проверявания обект. Официално отчетеният чрез ФУ оборот – 1 544,54лв. свидетелства за търговската значимост на обекта.
Поради тези данни, запечатването за срок от 14 дни /половена от възможния максимален срок от 30 дни/, съответства на тежестта на нарушението и е съобразен със значимостта на охраняваните обществени отношения, както и с принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 АПК.
Счита се, че по безспорен начин е доказано, че независимо от обстоятелствата, довели до този резултат, в търговския обект не се спазва редът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред, което от своя страна води до негативни последици за фиска.
Възразено е против оплакването за неспазена целта на закона, тъй като при осъществен фактически състав на административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага ПАМ по чл.186 ЗДДС при обвързана компетентност и независимо от административно-наказателно производство, каквото може въобще да не се развие. Заявено е, че целта на всяка и на конкретната ПАМ винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По арг. от чл.22 ЗАНН и с оглед постигане превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет. Крайната цел е постигането на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно и съобразено със закона отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към фискалното устройство документи, предаване на изискуемите данни към НАП, както и недопускане на вреди за фиска. Поискано е жалбата да се остави без уважение с присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита с приложен списък на направените разноски. По отношение претендирано адвокатско възнаграждение е заявено, че при уважаване на жалбата, същото следва да бъде присъдено в минимален размер.
В писмени съображения по същество се поддържат констатациите и мотивите в заповедта, както и становището по жалбата, приложено с преписката. Във вр. със събраните по делото доказателства е заявено, че в случая е ангажирана безвиновна отговорност на юридическото лице, макар да е посочено, че прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция. Според свидетелските показания в определен интервал от време не са издавани фискални касови бележки. Считат се за неотносими за законосъобразността на принудителната мярка причините за допускане на нарушението и предприетите след извършване на нарушението мерки от търговското дружество.
Разпечатката съдържа 31 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76e9a834-8117-4dc0-8f5d-88805e7f75e1