Решение № 892 от 25.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Казанлък, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.ЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.ЕВА Гражданско дело № 20255510101058 по описа за 2025 година

В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. М. заявява, че Между Г. Р. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ***, в качеството му на кредитополучател и „И.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, в качеството му на кредитодател, бил сключен Договор за паричен заем № *** от *** година. По силата на този договор, последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 600 /шестстотин/ лева на Г. М., а доверителят му е следвало да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2, т. 6 от договора, годишен лихвен процент по заема е 40% /четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 45.53% /четиридесет и пет цяло и петдесет и три процента/.

Срокът на договора е 12 /дванадесет/ седмици.

Във връзка с Договор за паричен заем № *** от *** година и на основание чл. 4, т. 3 от договора, доверителят му е сключил и договор за гаранция с "Ф." ЕООД, с ЕИК ***, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора за гаранция се уговаря, че доверителят му дължи възнаграждение на втория ответник „Ф.“ ЕООД, с ЕИК *** за това, че става гарант по кредитното правоотношение, което възнаграждение е уговорено в размер от BGN 197,52 лева. Същото възнаграждение се заплаща от М. директно по сметките на „И.“ АД, с ЕИК *** ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредита.

Въпреки тези факти, касаещи договора за гаранция, ответникът „И.“ АД, 1 с ЕИК *** не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.

Смята, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е изискал и е събрал от доверителя му лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Също така и въпреки, че в договора е посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е противоречие с чл. 19 от ЗПК.

Счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът - „И.“ АД, с ЕИК *** няма право да формира ГПР в размер на 45.53% /четиридесет и пет цяло и петдесет и три процента/.

Сочи, че предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC - Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC Пловдив по гр. д. № 3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - С. по гр. д. № 3847/2021 г; Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Димитровград по гр. д. № 1442/2021 г./

Заявява, че поставените от ответника в чл. 4 от процесния договор условия, практически са невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от цитирания член от договора, а именно предоставяне на поръчителство от одобрено от ответника дружество - гарант.

Счита, че това е опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

С цел заблуда на потребителя никъде в основания договор за заем не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „И.“ АД, с ЕИК ***, и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за сключването на акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „И.“ АД, с ЕИК ***, което от своя страна води и до недействителност на договора за кредит.

В подкрепа на изложението, касаещо недействителността на договора за паричен заем сочи съдебна практика.

Твърди, че Договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно само при действителен главен дълг.

Конкретния договор обаче е недействителен и на самостоятелно основание.

Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 от ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, неучастващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на 2 задълженията на длъжника.

Счита, че приложената възнаградителна лихва, в размер на 40% /четиридесет процента/, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

(чл. 10, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД) Сочи съдебна практика.

С оглед всичко изложено, моли съда да приеме, че по Договор за паричен заем № *** от *** г. Г. Р. М., с ЕГН ********** не е погасил всички претендирани суми от ответника по процесния договор за кредит, но е платил сума еквивалентна на получения заем, дори и повече.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между „И.“ АД, с ЕИК *** и Г. Р. М., с ЕГН ********** е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът не прецени, че целият договор е недействителен, като вземе предвид изложеното и приложените доказателства, след като се убеди в истинността на твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за установено, че следните клаузи по сключения между „И.“ АД, с ЕИК *** и Г.

Р. М., с ЕГН **********, Договор за паричен заем № *** от *** година, са нищожни, а именно: чл. 2, т. 6 от Договор за паричен заем № *** от *** година, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер от 40% /четиридесет процента/ върху главницата; чл. 4 от Договор за паричен заем № *** от *** година, съгласно който заемополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави обезпечение, което да бъде - две физически лица-поръчители, които трябва да отговарят на поставени от заемодателя условия, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договора винаги е "Ф." ЕООД, с ЕИК ***.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за предоставяне на гаранция № *** от *** г., сключен във връзка с Договор за паричен заем № *** от *** г., сключен между "Ф." ЕООД, с ЕИК *** и Г. Р. М., с ЕГН ********** е изцяло недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД. Претендира присъждането на разноски. За съдебно заседание ищецът е редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ст. юриск. Д. К., в качеството й на пълномощник на ответното дружество „И.“ АД, с който излага следното становище:

Съгласно договор за паричен заем № ***, предоставената в заем сума е в размер на 600 лв., общата дължима сума по договора е в размер на 630,48 лв., в това число лихвено задължение в размер на 30,48 лв. Като се имат предвид правилата на ГПК за определяне на цената на иска, посочената цена на иска 828 лв., е очевидно неправилно определена и посочена.

И.“ АД към настоящия момент не е носител на спорното материално право, поради което счита, че дружеството не е надлежна страна в производството. Задълженията на ищеца към „И.“ АД по процесния договор са погасени от „Ф." ЕООД (по силата на договор за гаранция) и това дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Вземанията по 3 процесния договор впоследствие са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на „АА.” ООД, ЕИК: ***, при условията на чл. 99 от ЗЗД. Цесията замества стария кредитор на длъжника с нов и тъй като съдържанието на правоотношението се запазва, длъжникът не губи възраженията си, стига да се основават на отношенията му с цедента, като може да ги предяви срещу цесионера. Срещу старият кредитор право на иск за длъжника не съществува, няма пасивна процесуална легитимация, поради липса на обвързващо страните правоотношение. Дори ищецът да възрази, че не е уведомен за извършената цесия, то с получаването на настоящия отговор, следва да се счита, че той е уведомен за това, че „АА.” ООД, ЕИК: *** за дължимия и незаплатен остатък по договора.

С оглед на горепосоченото, счита предявения установителен иск за недопустим и поради липсата на правен интерес. (Решение № 50048 от 13.06.2023 г. по т.д. № 605/2022 г., I т.о., Решение № 114 от 10.10.2019 г. по т.д.

№ 2704/2018 г„ II т.о. и други.)

Във връзка с гореизложеното моли съда да прекрати производството по предявените установителни искове срещу дружеството, тъй като същите са недопустими, поради липсата на правен интерес от предявяването им.

Моли съда да приеме, че твърденията на ищеца за недействителност на договора или отделни негови клаузи са неоснователни, поради следните съображения:

Твърденията на ищеца, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл, 19. ал. 1 и 4 във връзка с чл. 10. ал, 2 и чл.

10а. ал. 4 ЗПК са неоснователни. От една страна, кредитодателят не е изисквал, нито е събирал плащания, които не са предвидени в съответния договор за потребителски кредит. Погасителната вноска по договора за паричен заем включва съответната част от главницата и договорената лихва.

Както главницата, така и лихвата и общо дължимата сума са вписани в договора за паричен заем.

Твърдението на ищеца, че заемодателят няма право да формира посочения в договора ГПР, тъй като в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент е неоснователно и е в противоречие с разпоредбите на закона. Разходите, които са участвали при изчислението на ГПР са именно главницата и лихвата, тъй като в договора за паричен заем не са предвидени други разходи във връзка с кредита, към момента на изчисляване на общата дължима сума и ГПР, това са били единствените разходи по кредита за кредитополучателя.

От друга страна, разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК не съдържат каквито и да е било условия или указания, отнасящи се до годишния процент на разходите. Такива условия се съдържат в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Годишният процент на разходите, посочен в договора за паричен заем, е 4 изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр.. Годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за потребителски кредит, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит.

В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДРЗПК.