Решение № 260211 от 12.01.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………. гр. София, 12.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА ТОНЕВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА с участието на секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 6223 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4634/08.01.2020 г., постановено по гр.д. № 8660 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 145-ти състав, първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът К.Н.Ц. дължи на ищеца „Т.С.” ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 42224/2018 г. на СРС, III ГО, 145-ти състав, а именно: за сумата от 299,83 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м. 06.2015 г. до м. 04.2017 г. и сумата от 41,17 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2015 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК (27.06.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане. С постановеното решение са отхвърлени исковете за разликата над уважения размер от 299,83 лева до пълния предявен размер от 494,73 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.

05.2014 г. до м. 05.2015 г., за разликата над уважения размер от 47,17 лева до пълния предявен размер от 62,58 лева, представляваща такси за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 05.2015 г., както и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 93,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г., както и за сумата от 14,68 лева, обезщетение за забава върху таксата за услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г. С решението СРС е осъдил ответникът да заплати на ищеца сумата от 38,44 лева, разноски в заповедното производство, и сумата от 345,92 лева, разноски в исковото производство.

Подадена е въззивна жалба с вх. №

5037037/28.02.2020 г. от ответника в първоинстанционното производство – К.Н.Ц., срещу решението на СРС в частта, с което са уважени предявените кумулативно съединените искове на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 299,83 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.

06.2015 г. до м. 04.2017 г. и сумата от 41,17 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2015 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК (27.06.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане. В депозираната въззивна жалба се оспорва решението на СРС като неправилно и необосновано. Поддържа се, че исковете на ищеца не са доказани по основание и размер. Посочва се, че между страните по спора не е налице облигационна връзка. Оспорват се изводите на назначената по делото съдебно –техническа експертиза, като се изтъква, че липсват документи за определяне на пълния отопляем обем на имота и общите части, върху които вещото лице да стъпи при обосновката на заключението си. Оспорва се обстоятелството за сключен договор за доставка на топлинна енергия или за извършване на услугата дялово разпределение с етажните собственици на процесната сграда, като се поддържа, че не става ясно представеният по делото списък на етажните собственици да е относим към решението на етажната собственост с протокол от 25.07.2002 г. Посочва се, че в процесния имот не се живее и не се потребява топлинна енергия, че не следва да се начислява топлинна енергия, отдадена от минаващите през имота тръби, веднъж като енергия, отдадена от тръбите, минаващи в банята, и втори път като енергия, отдадена от сградната инсталация. Сочи се, че съдът е допуснал поредица от процесуални нарушения – с оглед на това, че СРС е отхвърлил искането по чл. 193 от ГПК, с което били нарушени правата на въззиника – ответник и принципите на процеса, че исковата молба на ищеца не е била върната въпреки дадените указания на ищеца за уточняване как е формирана претендиранта сума за дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2017 г., какъв е размерът на начислената за всеки месец/период сума, кога е настъпила твърдяната изискуемост, че не са били допуснати поисканите от страната доказателства и назначаването на експертиза.

Моли се за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и се търсят разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В молба до съда от 12.10.2020 г. се моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на СРС и за присъждане на разноски за възнаграждение за един юрисконсулт.

В двуседмичния срок не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице – помагач „Т.С.” ЕООД.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 3051569/27.06.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Н.Ц. за процесните суми. На 16.07.2018 г. по ч.гр.д. № 42224 по описа за 2018 г. на СРС, III

ГО,

145-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението суми. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена искова молба за процесните вземания.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД срещу ответника К.Н.Ц. за признаване за установено, че същият дължи сумата от 494,73 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м 04.2017 г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015 г., Обща фактура № **********/31.07.2016 г., Обща фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от 93,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г., сумата в размер на 62,58 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.

05.2014 г. до м. 04.2017 г., и сумата в размер на 14,68 лева, представляваща лихва върху тази главница за периода на 16.09.2015 г. до 21.06.2018 г., заедно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК (27.06.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане, за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ул. ******, апартамент на втори надпартерен етаж, аб. № 031101. Твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник” от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г. и общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа” и вестник „19 минути” в сила от 12.03.2014 г. Релевирани са съображения, че в общите условия са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в общите условия от 2008 г. това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а по общите условия от 2014 г. това е в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковете по основание и размер и е направил възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми.

От представените по делото копия на молба за вписване на възбрана, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том 226, дело № 44439/1997 г., нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 171, том I, дело № 61/1993 г. и договор за цесия № 1 от 27.10.2006 г. се установява, че въззивникът – ответник е придобил правото на собственост върху процесния имот през 1997 г. по силата на дарение.

С договор от 01.11.2007 г. ищецът възлага на „Т.С.” ЕООД, което от своя страна приема, извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

От представеното по делото копие от протокол от общо събрание на етажните собственици от 25.03.2002 г. е видно, че общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес: гр. София, ул. ******, е взело решение за сключване на договор с „Т.С.” ЕООД за извършване на топлинно счетоводство (дялово разпределение). На 13.08.2002 г. е бил сключен такъв договор между етажната собственост на сградата на адрес: гр. София, ул. ******, и „Т.С.” ООД.

По делото са представени и съобщения към цитираните в исковата молба общи фактури, корекции на индивидуалните справки за отопление и топла вода за процесния абонатен номер за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., копия от главните отчети за процесния абонатен номер за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., общите условия на ищеца от 2014 г. и констативни протоколи на основание чл. 593 от ГПК, удостоверяващи действия по публикуване на интернет страницата на ищеца на данни за дължими суми, касаещи процесните периоди.

Съдът кредитира изготвените по делото заключения от назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза като подробни и логично аргументирани. От заключението на съдебно-техническата експертиза се потвърждава, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда и претендираните суми за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Според изводите на вещото лице начислената топлинна енергия е тази, отдадена от сградната инсталация и щранг-лирата, намираща се в банята на процесния имот и което отоплително тяло не може да бъде спряно по преценка на потребителя. Видно от съдържанието на експертното заключение при изготвяне на заключението си вещото лице е ползвало данните от „акт за разпределение на кубатурата” от 30.11.1971 г., подписано от председателя на домсъвета. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са налице данни за извършени плащания от ответника за процесния имот, незаплатените суми за топлинна енергия възлизат в размер от 494,73 лева, а за услугата дялово разпределение – 62,58 лева, законната лихва върху главницата за топлинна енергия и главницата за дялово разпределение са съответно в размер на 93,07 лева и 14,68 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

При така предявените искове в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му, следва да докаже и че периодично е извършвал действия за събиране на процесните вземания.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76e99440-5053-45a5-82b1-b736fe2a3140