Решение № 481 от 31.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Карлово, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320102271 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „В.И.К.“ ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Ш.С.“ №***, представлявано от управителя А.Г., чрез юрк. Х. Х. против Р. П. С., ЕГН **********, с адрес: с. П., обл. П., ул. „****“.

В исковата молба се твърди, че за периода от 13.09.2019 г. до 13.01.2023 г. Р. П. С. има задължения към „В.И.К.“ ЕООД - гр. П. за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 552.83 лева, както и мораторна лихва към главницата за периода от 13.09.2019 г. до 13.01.2023 г. в размер на 77.77 лева за обект, находящ се на адрес: с. П., обл. П., ул. „****“.

Твърди се, че периодът посочен по-горе съставлява период формиран от датите на издадените за тази доставка фактури.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на В.И.К. услуги на потребителите се извършва от В.И.К. оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик 1 респ. ползвател на имота, е потребител на В.И.К. услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка Р. П. С. фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ************. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Твърди се, че ответникът има качеството потребител, съгласно разпоредбата на Наредба № 4 от 14.09.2004 I. и Общите условия за предоставяне на В.И.К. услуги от В.И.К. оператор - гр. П., тъй като бил собственик/ползвател на водоснабдения имот.

Отчетът в имота на потребителя бил извършван по показанията на монтиран в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството № ***************. Отчетените количества вода били нанесени в карнетите, като фигурирал подпис на потребителя, респективно негов представител. На 05.12.2019 г., 20.02.2020 г. и 07.10.2020 г. били връчвани покани за доброволно плащане на лице, което е било в имота, по време на отчета на показанията на измервателното устройство. До подаване на исковата молба не били постъпвали възражения за обективиранитс в тях суми, тоест ответникът не възразил, че е потребил предоставените В.И.К. услуги за имота.

Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване па отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението”,

„В.И.К.” ЕООД - гр. П. подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени. Било образувано ч. гр. д. № 1423/2023 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

2

„В.И.К.“ ЕООД – гр. П. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1423/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 552.83 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.09.2019 г. до 13.01.2023 г.;

- 77.77 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2019 г. до 30.06.2023 г.,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.08.2023 г. до изплащането на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тази в заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът, представляван от особения представител адв. Е. К., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

На първо място, ищецът не доказвал, че е бил изправна страна, и че е доставял твърдените услуги, които са начислени и определени по размер.

Според ОУ, количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в присъствието на потребителя или негов представител, конто подписва показанията. Подобна била разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата.

В тази връзка правело впечатление, че в приложените три броя карнети за процесния период не се установявало да има подпис на ответника или негов представител за всеки отчетен период.

На второ място, фактурите описани и посочени в таблица в исковата молба, не били представени от ищцовото дружество. Същите следвало да бъдат налични по делото, за да се извърши проверка на цитираните суми и кубици потребена вода, включително и начина на остойностяване.

С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, ведно с начислените лихви до датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които бил изтекъл 3-годишният срок уреден в чл.111 б.„в” от ЗЗД. Приложима в случая била кратката погасителна давност, тъй като се касаело за периодични платежи. В този смисъл било и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.

3

Особеният представител моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. №1423/2023 г. по описа на РС Карлово е видно, че по заявление на ищеца (кредитор по заповедното производство) от 10.08.2023 г. е издадена Заповед №798/11.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Съдът е разпоредил ответникът (длъжник в заповедното производство) да заплати на „В.И.К.“ ЕООД – гр. П. следните суми: 552.83 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.09.2019 г. до 13.01.2023 г.; 77.77 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 30.11.2019 г. до 30.06.2023 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.08.2023 г., до изплащането на вземането, 25.50 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса; 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и след дадени от съда на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК указания, ищцовото дружество е предявило иск срещу Р. П. С..

В заповедното производство делото са представени Общи условия (ОУ), с които се уреждат отношенията между „В.И.К.“ ЕООД – гр. П. и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ищцовото дружество. В чл. 2 от тях са посочени потребителите на В.И.К. услуги, между които физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В.И.К. услуги, какъвто безспорно е ответникът. Визирани са услугите, предоставяни от ищцовото дружество, както и правата и задълженията на страните.

По делото са представени: обобщена справка за задълженията на ответника и неплатените за процесния период фактури, издадени във връзка с предоставените от „В.И.К.“ ЕООД услуги; копие от карнети за процесния период; справка от Агенция по вписванията за собственост на недвижим имот.

В карнетите са описани потребените водни количества, които са съставени от служители на ищцовото дружество и в графата „Подпис на потребителя“ на места няма положени подписи. За адрес на водомера е посочен имот в с. П., ул.

„****“, който по делото не се спори, че е собственост на ответника.

4

Представени са 3 бр. покани за доброволно плащане, от които е видно, че ищцовото дружество е уведомило обитаващите процесния имот лица, че имат неплатени задължения към „В.И.К.“ ЕООД. Първата покана е връчена на 05.12.2019 г. срещу подпис на лицето И.М.И, отбелязан като „дядо“. Другите две покани са връчени на същото лице – на 07.02.2020 г. и на 07.10.2020 г., като във втората покана И.М. е посочен като „наемател“.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че липсват счетоводни данни за платени суми по партидата на Р. П. С. за периода от 13.09.2019 г. до 30.06.2023 г. Размерът на задължението за главница по партида на ответника за посочения обект за процесния период към „В.И.К.“ ЕООД – гр. П. е в общ размер на 552.83 лв., а за лихва за просрочване плащането – 99.15 лв. за периода от 13.09.2019 г. до 30.06.2023 г.. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на „В.И.К.” ЕООД - гр. П. се води съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като задълженията на абоната за периода от 13.09.2019 г. до 30.06.2023 г. са редовно осчетоводявани.

По допустимостта:

Искът е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „В.И.К.” ЕООД – гр. П..

По основателността:

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Общи условия за предоставяне на В.И.К. услуги на потребителите. За да бъде уважен предявеният иск е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: облигационна връзка между страните, точно изпълнение на поетите от дружеството задължения, неизпълнение на насрещните задължения от ответника, както и размерът на претендираните суми. В този смисъл е разпределена и доказателствената тежест в процеса.

В настоящия случай се претендират дължими суми по възникнали правоотношения между страните, за периода от 13.09.2019 г. до 13.01.2023 г. поради което и наличието на горните предпоставки следва да се изследва към този момент.

Ответникът оспорва иска, позовавайки се на настъпила погасителна 5 давност за част от фактурите.

Вземайки предвид постоянната съдебна практика и въведените законодателни решения, съдът счита, че в случая се касае за периодични плащания, които съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. За тях е характерно, че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се погасява и задължението на длъжника. Този въпрос е разрешен и със задължителна съдебна практика на ВКС (ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГК). Началният момент, от който започва да тече давностният срок по общо правило при облигационните задължения възниква от деня, в който вземането е установено по основание и размер и е настъпил падежа на негово плащане. При периодични вземания съдът следва да установи изискуемостта и давността на всяко периодично вземане, които настъпват поотделно.

Давността се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл.

1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).