Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8320 от 07.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 899/2023
Вид
Определение № 8320
Подписан
07.07.2023
Състав
Стефан Кюркчиев, Гергана Коюмджиева, Ели Димитрова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8320 гр. София, 07.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20231100500899 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на Т. В. К., срещу Постановление за разпределение на частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20228380402231 при ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ.

Жалбата е основана на фактически твърдения за незаконосъобразност на обжалваното разпределение, посочени конкретно в дванадесет отделни съображения, номерирани съответно в самото съдържание на молбата. В съдържанието на т.1 и т.12 от жалбата са релевирани доводи за прекомерност на направените разноски в изпълнителното производство. Съдът е сезиран с искане, да отмени обжалваното разпределение и сам да извърши ново разпределение, в съответствие с указанията в т.2 от Тълкувателно решение №2/22.11.2022г. по т.д. №2/2021г. на ОСГТК на ВКС.

При извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че преписката е била изпратена на съда преждевременно, а след това е било образувано също преждевременно – понеже съдебният изпълнител не се е произнесъл в отделен акт по допустимостта и основателнотта на изрично релевираното в жалбата възражение на жалбоподателя по чл. 78, ал.5 от ГПК - относно прекомерността на включените в разпределението разноски за процесуално представителство в изпълнителния процес.

Доводът на жалбоподателя /т.1 и отчасти в т.12 от жалбата/ срещу 1 прекомерност на разноските представлява всъщност адресирано до съдебния изпълнител искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Константната съдебна практика обаче приема, че въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.

Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл: Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Действително, разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК дава право на длъжника да обжалва пред окръжния съд разноските по изпълнението, но съвсем друг е въпросът за процесуалния ред за упражняване на това право. Този въпрос е намерил разрешение в редица актове на Върховния касационен съд - Определение № 403/1.12.2008 г., по ч.гр. д. № 1762/2008 г. на V г. о.; Определение № 465/29.9.2010 г. по ч.гр. д. № 397/2010 г. на III г. о.;

Определение № 89/27.1.2012 г. по ч.гр. д. № 604/2011 г. на ВКС, IV г. о. и мн др., в които се приема, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска редукция на адвокатското разноските за адвокатско възнаграждение първо от съдебния изпълнител и едва в хипотезата, при която това му искане бъде отхвърлено – може да обжалва пред съда постановлението на съдебния изпълнител с който е отхвърлено това искане.

Е д в а след изричното произнасяне на съдебния изпълнител по повдигнатия от жалбоподателя въпрос, основан на приложното поле на разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК и евентуално – след произнасяне на съда, ако постъпи жалба, съдът би могъл да се произнесе по жалбата срещу извършеното разпределение, в съответствие с указанията в т.2 от Тълкувателно решение №2/22.11.2022г. по т.д. №2/2021г. на ОСГТК на В К С . Това е така, доколкото част от сумите, включени в обжалваното разпределение са именно онези разноски, до които се отнася възражението по 2 чл. 78, ал.5 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 899 по описа на СГС за 2023г., което е образувано по жалба на Т. В. К., с адрес- гр. София, ж.к. „*******, *******, срещу Постановление за разпределение на частен съдебен изпълнител по изп. дело № 20228380402231 при ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на съдебния изпълнител, с указание за осъществяване на процедурата по чл. 78, ал.5 ГПК по релевирания в жалбата преюдициален въпрос за размера на сумата разноските по изпълнението, които са включени в разпределението.

Определението подлежи на обжалване пред АС София с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3