Решение № 353 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601498 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Производството е образувано пред ОС-Пловдив в изпълнение на Решение № 410/10.07.2024г. по КНД № 357/2024г. по описа на ВКС, ІІІ-то н.о, с което е отменена Присъда № 35/19.05.2022г. по ВНОХД № 513/2022г. по описа на ОС –Пловдив в наказателно осъдителната й част и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С Присъда № 260028/23.11.2021г. постановена по НОХД № 596/2018г. по описа на КРС, І-ви н.с, подс. П. Н. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144 ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 3 /три/ месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

С присъдата е оставен без уважение предявения от гражданския ищец и частен обвинител граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 6000лева.

1

Веществените доказателства- газов пистолет марка „ZORAKI“, модел 914, калибър 9 мм., сер. № ***, ведно с един брой пълнител за газов пистолет марка „ZORAKI“, на осн. чл.53 ал.1 б.“а“ от НК е постановено да се отнеме в полза на държавата.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК, подс. Н. е осъден да заплати направени разноски по делото в размер на: 30,00 лева по сметка на ОД на МВР- Пловдив, както и сумата от 702, 00 лева по сметка на КРС.

Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от адв.С. П. и адв. М. К. защитници на подс. П. Н.Н., с която съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен в наказателната му част. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е депозирано и допълнение, в което са изложени съображения, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин предвид събрания противоречив доказателствен материал по делото и заключението на назначената комплексна СППЕ. Иска се присъдата да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и защитникът му – адв.Т.Р. поддържат жалбата по изложените в нея аргументи.

Твърди се, че са налице две групи доказателства, които са противоположни.

Сочи се, че обвинението се гради на показанията на пострадалото лице, което е във влошени отношения с подсъдимия от дълги години и показанията на свидетеля А.Д., които са колебливи и противоречиви. Навеждат се доводи, че показанията на полицейските служители не доказват, пострадалия да е бил заплашван с оръжие, както и не е доказано пострадалия да е изпитал основателен страх вследствие отправените му закани. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Подсъдимият изразява желание да бъде признат за невиновен и моли да бъде оправдан.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и справедлива. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден като обоснован и мотивиран, постановен след провеждане на съдебно следствие, в което са събрани всички необходими и възможни доказателства. Пледира, че наложеното наказание е справедливо.

2

Частният обвинител Е.Ц. редовно призован не се явява в съдебно заседание. Повереникът му- адв. К.Н. изразява становище, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, предвид което моли да бъде потвърдена. Претендира за разноски пред въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.313 и чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Карловският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Н. Н. е роден на *** г. в гр. К., б., български гражданин, с висше образование, ***** във „***“ ЕАД гр. Сопот, женен, неосъждан, живущ в гр. К., обл. Пловдивска, ул. *****, с ЕГН **********.

Пострадалият Е. Ц. Ц. е роден на *** г. в гр. К., б., български гражданин, с основно образование, живущ на семейни начала в с. С., ул. *****, работник в *****, осъждан, с ЕГН **********.

Свидетелят Ц. и св. Ц.Д.Н. живеели на семейни начала. Свид.Н. притежавала жилище, представляващо първи етаж от къща, находяща се в гр.Карлово, ул. *****, както и идеални части от дворното място. Същото придобила с договор за дарение от баща й Д. Н. с нотариален акт № 28, том.

ІІІ, рег. № ***, дело № *** от 2015 г. по описа на нотариус С.Р.. Вторият жилищен етаж от къщата бил собственост на подс. П. Н.- чичо на свид. Ц.Н..

След смъртта на дядото на свидетелката- Н.П. Н. през 2017 г., свид.Н. и свид. Ц. решили да се преместят от с. С., където живеели в притежаваното от нея жилище в гр. Карлово.

Отношенията между свид. Н. и нейния чичо не били добри, но се влошили още повече след решението им да направят ремонт на притежавания 3 от нея етаж от къща и да заживеят там. Основната причина била спор за ползване на общите части от къщата, а именно стълбищната клетка, от която се осигурявал достъп, както до вторият жилищен етаж, собственост на подсъдимия Н., така и до етажа на свид. Ц.Н., и избените помещения на къщата. Вратата в тази стълбищна клетка, водеща към първия жилищен етаж била зазидана, и по този начин цялото стълбище се ползвало само от подс. Н. и семейството му, като на св. Н. била ограничена възможността да ползва стълбището и избените помещения. Същата влизала в жилище си от вратата на терасата.

За да уредят отношенията си по законоустановения начин, свид.Ц.Н. решила да заведе дело, но тъй като липсвали архитектурни документи за къщата, в началото на месец декември 2017 г., тя наела свидетелят арх. А.Д. да извърши архитектурно заснемане на първия етаж от къщата в гр. Карлово, ул.

*****.

На 16.12.2017 г., около обяд, св. Д. заедно със св. Ц. отишли до имота и архитектът започнал да извършва замерванията, необходими му за изработване на архитектурното заснемане като за това му помагал свид. Ц.. За точното извършване на заснемането трябвало да бъде отворена и входната врата на стълбището, даващо достъп до двата етажа, за да бъде отразено по какъв начин е зазидана входната врата за първия жилищен етаж, обект на заснемането. Тъй като свид. Ц. нямал ключ за вратата, а и никой от живущите на втория етаж не се показвал, за да осигури нужния достъп за заснемането на стълбището, същото първоначално не могло да се случи. Свид.Д. продължил с външно заснемане в двора, когато в него влезли подс. Н. и св. П.-З., негова братовчедка и съседка. Влизайки в двора, подсъдимият и свидетелката започнали да гонят свид. Ц. и свид. Д.. Свид. Д. обяснил, че извършва архитектурно заснемане и помолил да му бъде осигурен достъп до стълбищната клетка на къщата. Подс. Н. отказал да го стори и поискал от свид.Д. и свид.Ц. отново да напуснат двора. При това свид.Ц. отговорил, че има право да стои там, предвид че жената, с която живеел на съпружески начала била съсобственик на дворното място. Разменяйки си реплики с подсъдимия и свид. П.-З., свид.Ц. заявил, че всяка трета плочка е негова, както и че ако трябва ще влязат и в спалнята на свид. Н., при което свид. П.-З. нарекла пострадалия „боклук“. Ядосан от отказа на свид. Ц. да напусне 4 къщата заедно с арх. Д., подс. Н. заплашил свид.Ц., че ако не се махне ще вземе пистолет и ще го застреля.

Пострадалият и свид.Д. не напуснали двора. Ядосан, подс. Н. отишъл до постройка зад къщата и малко по-късно се върнал, носейки пистолет, който насочил към Ц., казвайки му, че ще го застреля. В този момент се намесили съпругата на подсъдимия- свид. М. Н., която слязла от втория етаж и свид. П.З., които успели да го приберат в къщата.

Свид. Д. и свид. Ц. влезли в жилището на първия етаж, от където Ц. позвънил на тел. 112 и подал сигнал за отправената му закана с убийство. На място бил изпратени служителите на РУ на МВР- Карлово- свид. Т.П. и свид.

К.К., пред които свид.Е. Ц. и арх. Д. обяснили за случилото се, включително за отправените от подс. Н. заплахи, при които било използвано и оръжие.

Служителите на РУ на МВР- Карлово попитали подс. П. Н. дали притежава законно или незаконно оръжие, при което той им заявил, че не притежава оръжие. Била извършена справка в ОДЧ Карлово, при което било установено, че подс. П. Н. не притежава законно огнестрелно оръжие.

Пострадалият Е. Ц. подал жалба, по която била извършена предварителна проверка, в хода на която подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване от 04.01.2018г. газово оръжие- пистолет марка „ZORAKI“ с № ***, който заявил, че държал в пристройка към къщата.

Първостепенният съд приел заключението на назначената по делото балистична експертиза, видно от което представения за изследване пистолет марка „ZORAKI“ с № *** бил сигнално- газов, кал. 9 мм. Същият бил технически изправен и годен да произвежда изстрели. Съгласно чл.4 ал.5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлявал неогнестрелно оръжие.

Прието било и заключението на изготвената по делото комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на пострадалия Е. Ц., от което се установява, че инкримираното деяние не е предизвикало у Е. Ц. доминиращи емоции, които да доведат до поведение извън обичайното за неговата личност. Преценката му на ситуацията и последвалите действия били съотносими към нагласите му за влошените във времето отношения.

Психичното му състояние не се задълбочило във времето и не били регистрирани депресивни фази, протрахиран депресивен синдром, посттравматично стресово разстройство, психотични или други болестни 5 състояния. Липсвали данни за нарушена способност за спомняне на някои важни елементи от събитието, за изразено понижение на интереса или участието в значими дейности. Не могло да се приеме, че след събитието било налице „Постравматично стресово разстройство“, което да е изисквало консултиране и лечение. Личностовият профил на Ц., изготвен съобразно стандартизирана клинична методика, бил с елементи на дезадаптивност в поведенческите изяви, с акцентуирани елементи, с характерна невротичност, емоционална неустойчивост, нестабилност, склонност към враждебни импулси, конфликтна готовност, с раздразнителна слабост, склонност към избухливост, невъздържаност, афективен заряд, затруднен емоционален, личностов и поведенчески самоконтрол на фона на абсолютна убеденост в собствената си правота и готовност за категорично отстояване на собствено мнение и позиция, с липса на склонност към приемане на мнение, различно от неговото. Себеоценката била представена като завишена, но на фона на неустойчивост, нестабилност, себенеувереност. Демонстрирал повишена претенциозност и при неудовлетвореност бил склонен към провокиране на конфликти и тяхното поддържане. Склонен бил да защитава мнението и позицията си по достатъчно категоричен начин, активно и своенравно.

Настроенията му в поведенчески израз били колебливи, неустойчиви и на моменти полюсни, според преценката му в конкретна сложила се ситуация и нейната полза за него. Лесно податлив на провокации от външни стимули и дразнители, поради нестабилната си самооценка и желанието си за отстояване на мнението си. Стремил се към заемане на особена позиция, себедоказване, отличаване от останалите на фона на незрели и недостатъчно адаптивни поведенчески модели и изяви.

Възприетата фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС Карлово, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Мотивите на съда относно това кои доказателства кредитира и въз основа на какви съображения, както и изградената въз основа на тях фактическа обстановка се споделят и от настоящата съдебна инстанция.