Решение № 900 от 13.06.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Варна, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110200874 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Крафт Крю“ ЕООД ЕИК 206717789 със седалище в с Градинарово общ. Провадия, обл. Варна, подадена чрез адв. В. Д. от АК Варна, против НП № 03-2201214/04.01.2023год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл. 62, ал.1 от КТ вр. ал.1, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че факта, че лицето К. С. е било установено на м/к „Сий лайн“ на територията на КРЗ „Одесос“ и не е имало сключен трудов договор, но от НП не било ясно каква точно дейност било извършвало това лице за да се обоснове извод за извършване на трудова дейност. Прави разграничение между трудов и граждански договор, сочи, че НП било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и че било допуснато нарушение при определяне размера на санкцията, която била завишена. Моли НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наказанието до минималния предвиден в закона размер.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и 1 законосъобразно издадено като счита, че нарушението вменено на въззивника е безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2022год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна сред които и св.

Н. И., извършили проверка по сигнал на територията на КРЗ „Одесос“ в гр.Варна. При обхода по работните места, на кей №6 проверяващите установили 10 лица да извършват дейности по почистване на палубата на м/к „Сий Лайн“. Лицата декларирали че работят за въззивното дружество „Крафт Крю“. Едно от лицата била К. Т. С., която в декларация по чл. 402 от КТ декларирала, че работи за въззивното дружество от 16.11.2022год., като общ работник/чистач, че работи на обект м/к „Сий Лайън“, кей 6, островна зона, гр.Варна, с работно време от 08:00ч. до 16:00ч., че няма сключен трудов договор нито граждански такъв, при договорено трудово възнаграждение в размер на 50лв. дневно, че почива 2 дни по график, както и 1 час в работния ден.

На същата дата св. И. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между въззивното дружество и К. Т. С..

Тъй като в момента на проверката на обекта нямало представител на въззивното дружество до същото била изпратена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК за явяване на негов представител в Д „ИТ“ Варна и представяне на редица документи в това число и пълните трудови досиета на установените работници.

На 02.12.2022год. се явило упълномощено от представляващия дружеството лице – С. Т., който не представил ТД сключен с К. С. и подписал постановлението за обявяване на трудово правоотношение между въззивното дружество и последната.

На същата дата на упълномощеното лице била връчена и покана адресирана до управителя на въззивното дружество за явяване на 07.12.2022год. в 13:30ч. сградата на Д „ИТ“ Варна за съставяне и връчване на АУАН.

На посочената дата представител на въззивното дружество не се явил и на 08.12.2022год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 032201214, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, тъй като като работодател е допуснало до работа лицето К. Т. С. родена на 17.09.1955год. да изпълнява трудови функции на „общ работник-почистване“ без да е сключен трудов договор в писмена форма.

2

Актът бил изпратен на въззивното дружество по пощата, съобразно нормата на чл. 416, ал.3 от КТ и бил получен на адреса на управление от Светослав Трендов, упълномощен от представляващата дружеството към оня момент на 13.12.2022год.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения и на 04.01.2023год. въз основа на него директорът на дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП ***, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е допуснало до работа лицето К. Т. С. родена на **** да изпълнява трудови функции на „общ работник, почистване“, на палубата на м/к Сий Лайън“, на кей №6 на КРЗ „Одесос“, на територията на КРЗ „Одесос“, находящ се в гр.Варна, островна зона, с определено работно време от 08:00ч до 16:00ч. и определено трудово възнаграждение в размер на 50лв. на ден, без да е сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение в писмена форма, с което е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан Н. И. – актосъставител.

Същият в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика. Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като са последователни, логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства – декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К. С., Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, протокол за извършена проверка и др.

Приложените към АНП писмени доказателства – заповед за компетентност на АНО, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от К. С., призовка по чл. 45 от ОАПК, протокол за извършена проверка, пълномощно изходящо от управителя на въззивното дружество към С. Т., идентификационна карта, договор № 304-2022год. сключен между въззивното дружество и „КРЗ „Одесос“ АД, и др. съдът кредитира изцяло.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на показанията на св. И., както и въз основа на всички приложени към АНП писмени доказателства.

От правна страна.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е 3 извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че материалния закон е бил приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ от ношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на работа между работника и работодателя да има сключен трудов договор.

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.

Съдът приема за доказано от обективна страна това, че между К. С. и въззивното дружество „Крафт крю“ ЕООД е имало трудово правоотношение.

В тази насока са показанията на св. И., както и приложената към АНП декларация по чл. 402 от КТ. От тях се установява, че между страните е имало договорено дневно възнаграждение, договорено работно време и договорена почивка в това число и такава в рамките на работния ден.

Вярно е, че в някои случаи е възможно да се договори време, в което да се извършват действията по конкретна поръчка, или услуга, но в случая е видно, че става въпрос именно за работно време като елемент от трудово правоотношение като това недвусмислено се извежда от факта, че е имало договорена и дневна почивка, наличието на каквато не е съвместимо с граждански договор за изработка или услуга.

Съдът изцяло споделя изразеното в жалбата становище досежно разликата между гражданския и трудовия договор, но в случая то очевидно се базира на теоритичните постановки по тези въпроси без излагане на конкретни фактически констатации или твърдения, още по-малко пък ангажиране на доказателства от страна на въззивната страна относими към настоящия случай сочещи на наличието на гражданско правоотношение.

И след като в случая е било налице трудово правоотношение между въззивното дружество и К. С., то въззивника като работодател е бил длъжен да придаде на този трудов договор писмена форма и да не допуска С. до работа без да е подписан такъв договор. И след като това не било сторено, то нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е налице и в този смисъл материалният закон е приложен правилно.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния предвиден в закона, а именно в размер на 5000лв.

4

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното от една страна и липсват данни за други отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счете, че така наложеното наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание глоба от 5000лв. на 1500лв.

Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв.

По разноските.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото такива й се дължат съобразно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.

143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл.

37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. И като съобрази размера на отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 24лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Крафт крю“ ЕООД в полза на Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда".