Решение № 264 от 24.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Велико Търново, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Й. ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от Й. ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110102847 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът Х. П. Д. от с. *** чрез пълномощника си адвокат С. К. от *АК твърди , че той и ответника Й. П. Д. са наследници по закон на родителите си П. Й. Д. , починал на **.**.**** година u М. Т. Д., починала на **.**.**** г. , сключили граждански брак на **.**.**** г.

Ha 24.03.1989 г. дядо им Й. П. Д. с договор , оформен в нотариален акт № ** * том *, н.дело № *** */**** г. на нотариус при *** прехвърлил на баща им по време на брака му с майка им , срещу гледане u издръжка, правото на собственост върху недвижим имoт, намиращ се в с. ***/ тогава с. ***/ , ул. “***“ **, a именно: двopнo място oт 1800 кв.м., за което е отреден парцел ****** в стр.кв. ** по peгyлaциoнния план на селото, зaeднo с построените в него къщa и сайвант.

През месец * *** година брат му и съпругата му ответница В. М. Д., заедно със сина си се завръщат окончателно в България и се настаняват в по-новата пристройка на общата къща, като започват постоянен психически натиск върху родителите му да им прехвърлят имота, но те отказват и отношенията им се влошават .

Ha **.**.**** г .ответникът накарал бaщaта дa подпише пълномощно за прехвърлянето му . На **.**.**** г. след полунощ вторият се почувствал зле и починал в **.** часа. Първият, възползвайки се от вече издаденото му пълномощно, отива сутринта при нотариус , вписан в регистъра на НК с № *** , с район на действие *** , представяйки се за пълномощник на починалия и в резултат на това в **.** часа на **.**.**** г. е съставен нотариален акт № **, том **, с peг. № ****, н. дело № ***/**** г. , имащ за предмет договор за покупко- продажба, според който ответникът / без участието на М. Т. Д. на страната на продавачите/ прехвърля сам на себе си правото на собственост върху имота , описан така : „*** *** - ***, в стр.квартал **, с площ от 1 800 кв.м. , пpи граници: запад-улица, ок ***-***; север- *** ***- ***; изток- *** *-***, *** ***** и *** *- *** ; юг- *** ** - ***, заедно с построените в него жилище на един етаж с площ от 9 кв.м., жилище на два етажа с площ 75 кв.м., гараж с площ 17.50 кв.м., второстепенна постройка с площ 13.50 кв.м. за сумата 8 000 лева , кoятo е платена от купувача на продавача напълно в брой днес преди подписването на настоящия нотариален акт".

1

Ha **.**.**** г, ответниците и сина им принуждават ищеца да напусне имота.

С довода, че пълномощното е прекратено преди сделката със смъртта на упълномощителя и по тази причина е липсвало съгласието му да се сключи към момента на извършването на нотариалния акт , ищецът моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответниците , че е нищожна на това основание / липса на съгласие / , че е носител по наследяване на правото на собственост върху гореописания недвижим имот в обем на 1/2 идеална част, да ги осъди да му предадат владението върху имота до същия обем, както и да му заплатят направените по производството разноски.

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове .

Ответниците в срока по чл.131 , ал.1 от ГПК не са упражнили правото си да подадат отговор, а в съдебно заседание не заявяват оспорване на иска с възражения от правно естество.

Съдът след като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Фактите – предмет на включените в исковата молба твърдения с правнозначима за делото стойност, са безспорни и писмено документирани , поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Цивилистичната традиция / теория и практика/ преобладаващо и най- общо определя липсата на съгласие като основание за нищожност на договора като фактическа ситуация , когато външно само изглежда , че има съвпадащи изявления на воля , за да се смята , че е сключен / осъществен е фактическия му състав /, но някое от тях или и двете са направени без намерение за обвързване –изцяло/ когато ще има съзнавано несъгласие / или само по някой съществен елемент от предмета му, без който обаче той не би се считал за валидно сключен , което означава , че тази воля не е годна да породи правните последици, каквито съдържанието на изявленията/ правният акт/ моделира в представите на обществото.

Очевидно е , че за да бъде констатирана нищожност на един договор поради липса на съгласие трябва да има най- напред нещо като съглашение / договор - чл.8, ал.1 от ЗЗД /, защото само нещо съществуващо/ някакво реално направено изявление на воля/ може да бъде квалифицирано като „правно нищо”, т.е. логическа безсмислица е едно нищо / нещо, което обективно го няма, не съществува/ да бъде обявено за „правно нищо”.

В случая ответникът е изявил воля пред нотариуса да сключи със себе си и от името и за сметка на баща си договора, служейки си с издаденото му в съответствие с изискването на чл. 37 от ЗЗД пълномощно, съдържащо съгласието на втория за това , т.е. за прилагане на изключението от въведената с правилото на чл.38, ал.1 от ЗЗД недопустимост представителят да договаря лично със себе си от името на представлявания.

Логически ясно е , че тази конструкция е несъвместима с липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 , пр.2-ро от ЗЗД: изявата на воля на ответника е била с намерение за договорно обвързване от този вещно- облигационен вид , а съгласието на бащата за прехвърлянето на имота е било отнапред дадено в резултат на изричното упълномощаване на първия.

Със смъртта му обаче , настъпила преди извършването на нотариалното действие, удостоверяващо сключен между тях договор за продажба, възникналото с ответника като последица на упълномощителната сделка представително правоотношение се е прекратило и съответно е отпаднала представителната му власт -чл.41, ал.1 от ЗЗД.

Действал е без представителна власт и тъй-като законът в подобни случаи на смърт на упълномощителя не урежда никаква възможност/ няма такава хипотеза в него/ действията на вече бившия пълномощник, насочени към пораждане на правните последици- предмет на прекратеното пълномощие, въпреки това да се породят при определени условия, то е очевидно , че волеизявлението му пред нотариуса е напълно лишено от договорна правна 2 стойност и съответно няма и не може да има вещно прехвърлително действие в негова полза и с противопоставимост спрямо ищеца и всички останали лица.

Тук относно нотариално документирания договор не е налице и познатата на традицията / теория и практика/ висяща недействителност на правните сделки / изначално не пораждат правни последици , но е възможно по-късно да се породят от настъпването на изрично предвиден в закона допълнителен юридически факт/, извлечена от хипотезите и правилата на чл. 42, ал.1, ал.2 от ЗЗД, тъй-като те намират приложение в случаите на действия без представителна власт , но когато лицето от чието име са извършени е живо към него момент и тъкмо затова разполага с предоставеното му от закона право да ги потвърди и да настъпят в правната му сфера последиците им.

Доколкото упълномощаването е сделка на доверие с оглед личността на пълномощника не би трябвало да се допусне , че е оправдано въпросното субективно преобразуващо право да се счита елемент от наследството на починалия упълномощител и следователно да може да се упражни от негов наследник.

Допълнителен аргумент за правилността на това разбиране може да се извлече от самия текст на закона, който достатъчно еднозначно казва , че правото принадлежи на „лицето , от името на което е сключен договора“, т.е. само негово е , защото ако идеята бе да принадлежи и на наследниците му, щеше да е логично да бъде изразена изрично, което обаче не е сторено. Още повече , че това право би трябвало да се породи не от момента на извършване на действието без представителна власт , а от момента на узнаването му от мнимия представляван, тъй-като е възможно да почине и преди да го узнае.

Поради смъртта му, бащата на ищеца и първия ответник е престанал да бъде субект на правото / носител на позволени и уредени от законите права и задължения / и следователно е настъпила невъзможност да придобие качеството на страна по нотариално удостоверения като сключен от негово име договор за продажба.

Не е съществувала вече негова правна сфера, в която да се породят последици от изявлението на воля за тях от ответника,представил се като негов пълномощник, а договор с една страна е немислим – чл.36, ал.2, чл. 8, ал.1 , чл. 20а, чл.21 от ЗЗД.

По изложените съображения искът за нищожност на договора поради липса на съгласие е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Една втора идеална част от обема на правото на собственост върху имота, придобито в режим на СИО по време на брака на родителите на ищеца и първия ответник/ чл.19, ал.1 от СК от 1985 г.- отм./ е останало в актива на наследственото имущество на починалия им баща, придобита е по наследяване от тях и майка им / преживяла съпруга на починалия / поравно- чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 от ЗН, а след нейната смърт правото в целия му обем е придобито поравно от двамата- чл.5, ал.1 от ЗН.

Основание като общо понятие на гражданското право е настъпил прост или сложен юридически факт, оправдаващ, позволяващ, ограничаващ, забраняващ, преустановяващ или отнемащ / според предвидената значимост на своя характер / по силата на изрична законова правна норма, конституционно и/или законово прогласено или подразбираемо възприето правно начало, договорна или еднолична свободна воля на правни субекти, възможността за някакво човешко поведение / действие, бездействие/ с определени правни последици , реалното му осъществяване или пък задължаващ проява на дадено човешко поведение.

Неоснователно нарушение н а правото на собственост чрез посегателство върху правомощието владение/и или ползване , ще е налице, когато дадено лице с поведението си е внесло такава промяна в действителността, че създаденото ново фактическо положение реално отнема изцяло или отчасти възможността да се осъществява това правомощие във 3 вид и обем, който е допустим и необходим , при изначална липса на правомерен юридически факт / основание/ , оправдаващ , позволяващ му да го извършва, или макар и такъв юридически факт да е съществувал , вече не съществува, като тъкмо поради отпадането му е възникнало посегателството.

Случаят несъмнено разкрива явлението неоснователно нарушение на правото на собственост на ищеца върху имота до притежаваната в обема му 1/2 идеална част чрез отнетото му владение по смисъла на чл.108 от ЗС от ответниците / безспорно обстоятелство/, поради което предявеният иск за защитата му на посоченото законно основание подлежи на уважаване .

При този изход на делото , ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 787,45 евро , представляваща направени разноски съразмерно с уважената част от исковете- чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на Й. П. Д. , с ЕГН: ********** и съпругата му В. М.

Д.- и двамата с.адрес: с.***, Община ***, ул.“***“ № ** , че Х. П. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.***, Община ***, ул.“***“ № ** е носител на правото на собственост до размер на 1/2/една втора/ идеална част от обема му върху *** ***- ***, в стр.квартал **, с площ от 1 800 кв.м. , пpи граници: запад-улица, ** ***-***; север- *** ***- ***; изток- *** *-***, *** **- *** и *** *- *** ; юг- *** ** - ***, заедно с построените в него жилище на един етаж с площ от 9 кв.м., жилище на два етажа с площ 75 кв.м., гараж с площ 17.50 кв.м., второстепенна постройка с площ 13.50 кв.м., КАТО ГИ ОСЪЖДА да му ПРЕДАДАТ владението върху тази ½ идеална част.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. П. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.***, Община ***, ул.“***“ № ** против Й. П. Д. , с ЕГН: ********** и съпругата му В. М. Д.- и двамата с.адрес: с.***, Община ***, ул.“***“ № **, иск да бъде признато за установено , че договор за покупко- продажба на недвижим имот от **.**.**** г. , за който е съставен нотариален акт № **, том **, с peг. № ****, н. дело № ***/**** г. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № *** , с район *** , имащ за предмет : *** ***- ***, в стр.квартал **, с площ от 1 800 кв.м. , пpи граници: запад-улица, ** ***-***; север- *** ***- ***; изток- *** *-***, *** **- *** и *** *- *** ; юг- *** ** - ***, заедно с построените в него жилище на един етаж с площ от 9 кв.м., жилище на два етажа с площ 75 кв.м., гараж с площ 17.50 кв.м., второстепенна постройка с площ 13.50 кв.м. е нищожен поради липса на съгласие- като неоснователен.