Определение № 1399 от 22.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1399 гр. София, 21.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902537 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност) срещу решение № 43 от 13.05.2022г. по в.т.д. № 26/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което, като е отменено решение № 274 от 22.07.2011г. по т.д. № 151/2019г. на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на касатора срещу „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД (в несъстоятелност) за отмяна, на основание чл. 71 от ТЗ, на решенията на съвета на директорите на дружеството, обективирани в протокол от 21.03.2019г.

Оплакванията на касатора в подадените идентични жалби чрез синдика М. П. В. и чрез адв. И. М., упълномощена от изпълнителния директор на дружеството, са за неправилност на въззивното решение. То е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според касатора изводите на съда относно правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 71 от ТЗ са неправилни. Искът по чл.

71 от ТЗ е предоставен на всеки един член на дружеството за защита на правата му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от общото събрание органи на дружеството.

1

При акционерните дружества с едностепенна система на управление компетентността на съвета на директорите е призната му от закона способност, като постоянно действащ изпълнителен орган на акционерното дружество, да взема решения по всички въпроси във връзка с управлението и представителството на дружеството. Точно поради тази причина този орган следва да спазва установените за неговата работа правила в закона и актовете на дружеството, регламентиращи дейността му. Прозрачното и законосъобразно приемане на решения е гаранция за интересите на самото дружество, а оттам и за интересите на всеки един отделен акционер. По делото е безспорно установено, че взетите решения от съвета на директорите на 21.03.2019г. са незаконосъобразни по причина, че един от членовете на колективния орган не е бил поканен за събранието.

Касаторът иска обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове – уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?

Касаторът счита, че във въззивното решение липсва подробен анализ с ясни мотиви на целия относим доказателствен материал, отнасящ се до интереса на ищеца да иска отмяна на атакуваните решения. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 55 от 03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 11.02.2016г. по т.д. № 3638/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 14 от 03.05.2019г. по т.д. № 2

937/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. Представлява ли вземането на решение на съвета на директорите без да подсигури редовно участие на всички членове на съвета на директорите нарушение на членствените права на конкретен акционер?

Според касатора изводът на въззивния съд, че атакуваните решения не нарушават обема и съдържанието на членствените права на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност), което прави исковете претенции за отмяна неоснователни, противоречи на възприетото в решение № 282 от 18.12.2018г. по т.д. № 2537/2017г на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна по жалбата „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД (в несъстоятелност) е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез назначения по реда на чл. 29, ал. 4 от ГПК особен представител адв. И. Ч.. С отговора касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. Изцяло са споделени фактическите и правни изводи на въззивния съд.

Отговорът се съобразява от настоящия съдебен състав, тъй като е подаден преди обявяването на „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД в несъстоятелност. В хода на делото срещу дружеството е било открито производство по несъстоятелност съгласно решение № 79 от 04.07.2019г. по т.д.н. № 480/2018г. на Окръжен съд – Бургас по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. С решение по чл. 710 от ТЗ (решение № 260032 от 24.04.2023г. по т.д.н.№ 480/2018г. на Окръжен съд – Бургас) дружеството е обявено в несъстоятелност с прекратяване правомощията на органите на длъжника и то вече се представлява от синдика . И. П. (чл. 258, ал. 1, т. 7 от ТЗ), но това е след подадения по делото отговор на касационната жалба.

О., трето лице подпомагаща страна на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД (в несъстоятелност), също оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да 3 се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба, подадена чрез синдика на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност), е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. След постановеното в производството по несъстоятелност на дружеството решение № 260309 от 01.10.2021г. по т.д.н. № 83/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора по чл. 710 от ТЗ, с което, освен другото, дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите на длъжника, към момента на подаване на касационната жалба дружеството се е представлявало от синдика М. П. В. (чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ).

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове с правно основание чл. 71 от ТЗ, въззивният съд е приел от фактическа страна, че касаторът е акционер в „Професионален спортен футболен клуб Черноморец Бургас“ АД. Той притежава 2 500 436 броя поименни акции, всяка от които с номинална стойност от 10 лева, от капитала на дружеството. Към 21.03.2019г. членове на съвета на директорите на спортния футболен клуб са били М. В. С., Г. С. М., М. Й. Й. и И. М. Ц.. На същата дата на заседание на съвета на директорите са били взети решения за оттегляне на упълномощаването на прокуриста Пламен Кирилов Киряков и заличаването му от търговския регистър (т. 1); избиране на М. Й. Й. за председател на съвета на директорите и изпълнителен член, който занапред ще представлява дружеството самостоятелно (т. 2); избиране и назначаване за прокурист на дружеството Д. Г. Я., на когото се възлага управлението на търговското предприятие на дружеството (т. 3); представителство на дружеството занапред от изпълнителния директор М. Й. Й. и прокуриста Д. Г. Я. заедно и поотделно (т. 4); оттегляне с незабавно действие на всички пълномощни, издадени от дружеството в полза на адв. К. Г. Б. (т. 5); оттегляне с незабавно действие на всички пълномощни, издадени в полза на трети лица от 4 дотогавашния прокурист П. К. К. (т. 6); оттегляне с незабавно действие на пълномощни, издадени в полза на трети лица от изпълнителни директори на дружеството преди датата на заседанието на съвета на директорите (т. 7); оттегляне с незабавно действие на пълномощните, издадени в полза на трети лица, упълномощени с решение на съвета на директорите на дружеството в предходни заседания (т. 8); предприемане на незабавни действия за отмяна хода по същество и възобновяване на производството по т.д.н. № 480/2018г., образувано по молба за открИ.е на производство по несъстоятелност на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД (т. 9); възлагане на новоизбраните изпълнителен директор и прокурист да предприемат по най-бърз възможен начин необходимите действия за вписване по партидата на дружеството в търговския регистър на подлежащи на вписване обстоятелства (т. 10). В заседанието от 21.03.2019г. не е участвал М. В. С., който не е бил уведомен за него в нарушение на ТЗ и устава на дружеството. Това твърдение в исковата молба на „Петрол Холдинг“ АД (в несъстоятелност) е било прието от въззивния съд за основателно.

При тези фактически констатации исковете по чл. 71 от ТЗ са били счетени от въззивния съд за допустими. Ищецът има правен интерес от воденето им. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС (т. 4) се приема, че според вида на търсената защита искът по чл. 71 от ТЗ за защита на членствените права на акционера може да бъде установителен, осъдителен и конститутивен, като откликата от иска по чл. 74 от ТЗ е единствено в зависимост от това кой орган на дружеството е взел атакуваното решение, а не от естеството на решението. По отношение на конститутивните и осъдителните искове правният интерес от предявяването им е презумптивен, като за допустимостта е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или акционер.

Също според въззивния съд обаче по същество предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне. С непоканване на единия от членовете на колективния орган процедурата по свикване и вземане на решения е опорочена, но това не е достатъчна предпоставка за отмяна на взетите решения, тъй като целта на конститутивния иск по чл. 71 от ТЗ е защита на нарушени членствени права на акционера. Атакуваните решения не нарушават обема и съдържанието на членствените права на ищеца. Взетите на 21.03.2019г. от съвета на директорите решения са свързани с избор на 5 изпълнителен член, освобождаване и избор на прокурист, начин на представителство, оттегляне на дадени пълномощия, действия по отмяна хода по същество и възобновяване на т.дн. № 480/2018г. за открИ.е на производство по несъстоятелност на „ПСФК Черноморец Бургас“. Нито едно от тези решения не поставя под съмнение акционерното участие на ищеца в капитала на „ПСФК Черноморец Бургас“ АД, нито нарушава негови отделни членствени права. Членовете на управителния орган биват избирани от общото събрание на акционерите при спазване на условията, визирани в закона и устава, и след конституирането на колективния орган за тях възниква задължение да изпълняват задълженията си с грижата на добрия търговец в интерес на дружеството и на всички, а не на конкретен акционер.

С оглед посочените обстоятелства първият поставен от касатора процесуален въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди съвкупно събраните доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните по спора, е въпрос от значение за изхода на делото съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд.

По отношение на въпроса не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на 6 възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор.