Определение № 170 от 15.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Враца, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Евгени Божидаров Ангелов като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20261400600192 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 и сл. НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – Враца против Определение №87/16.03.2026 г., постановено по ЧНД №103/2026 г. по описа на РС-Враца, с което е отменено Постановление от 30.12.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП №1686/30.12.2024 г. по описа на РП – Враца / ДП №267/2024 г. по описа на РУ – Враца/, водено за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

В частния протест и допълнението към него се поддържа, че определението на районния съд е незаконосъобразно и вътрешно противоречиво. Излагат се съображения, че съдът едновременно е възприел значителна част от доказателствения анализ на прокурора, но въпреки това е отменил постановлението. Твърди се още, че районният съд е достигнал до извод, че телесната повреда вероятно е причинена на друго място, по друго време и от друго Л. /стр.19 от обжалваното Определение на РС-Враца/, при което е следвало да потвърди постановлението, а не да връща делото за допълнително разследване. Поддържа се, че прокурорското постановление съдържа достатъчен фактически и правен анализ, както и че не са наЛ. конкретни неизвършени действия по разследването, които да обуславят връщане на делото. Иска се отмяна на определението на районния съд и 1 потвърждаване на постановлението на Районна прокуратура – Враца.

Частният протест е процесуално допустим. Подаден е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

От материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

Досъдебното производство е образувано за това, че на 22.12.2023 г. в с.

Лесура, обл. Враца, пред дом №21 на ул. „Ропотамо“, е причинена средна телесна повреда на Й. М. Х., изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.

Безспорно е установено, че в деня на инцидента Р. Й.ов М. и М. Й.ов М. са преминали с каруци през обработваема земеделска площ, ползвана от Ц.В.П. и В.Ц.П., след което между тях е възникнал словесен конфликт. Покъсно, пред дома на семейство М.и, конфликтът ескалирал във Ф. стълкновение между представители на двете групи. В хода на същото Ц.В.П. е бил ударен с брадва по главата от Р. М., по повод на което е образувано друго наказателно производство.

По настоящото производство спорният въпрос е дали именно В.Ц.П. е причинил на Й. М. увреждането в областта на зъбите, по какъв механизъм е причинено същото и дали се намира в пряка причинно-следствена връзка с действията на това Л..

С постановление от 30.12.2025 г. прокурор при РП-Враца прекратил наказателното производство, като приел, че Й. М. е получил средна телесна повреда, причинена от В.П. при условията на неизбежна отбрана по чл.12 НК, поради което деянието не съставлява престъпление.

С атакуваното определение районният съд е отменил постановлението и е върнал делото на прокуратурата за продължаване на разследването. В мотивите си съдът е приел, че разследването не е пълно и всестранно, че доказателственият анализ на прокурора е вътрешно противоречив и че липсва достатъчна доказателствена основа за извода, че именно В.П. е причинил процесната телесна повреда.

2

Настоящият въззивен състав споделя частично доказателствените съображения на районния съд, но не споделя крайния му процесуален извод.

Правилно районният съд е приел, че показанията на свидетелите А.А.А., М.Т.М. и Т.М.М. са логични, последователни и непротиворечиви.

Същите не се намират в отношения на зависимост с участниците в конфликта и са възприели непосредствено част от случилото се. Правилно е отчетено и обстоятелството, че показанията им не подкрепят твърдението В.П. да е нанасял удар с дървен предмет по Л.то или устата на Й. М.. Напротив, според същите свидетели В.П. основно се е предпазвал от нападението срещу него и баща му.

Правилно районният съд е констатирал и съществени противоречия в показанията на пострадалия Й. М., на свид.М. М. и на свид.М.Д.И. относно механизма на причиняване на телесната повреда, броя на увредените зъби, момента на възприемане на увреждането и начина на нанасяне на удара. Тези противоречия засягат именно основния предмет на доказване – авторството и механизма на причиняване на процесното увреждане.

Обосновано районният съд е акцентирал и върху показанията на поЛ.йските и медицинските лица, пристигнали непосредствено след инцидента, а именно свидетелите П.И.П., С.И.М., Ц.И.П., Г.Д.Г., К.П.Л. и В.Д.Г.. Тези свидетели не са очевидци на самото Ф. стълкновение, но са очевидци на състоянието на Й. М. непосредствено след него. От показанията им се установява, че по Л.то и устата на последния не са били възприети видими следи от травма, кръвотечение, говорен дефект или оплаквания за избит зъб. Това обстоятелство има съществено значение за преценката дали увреждането е причинено именно в хода на процесния конфликт.

Правилно е и възприетото от районния съд, че медицинските документи и съдебно-медицинската експертиза установяват наличието на телесно увреждане, съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК, но не установяват по несъмнен начин автора на същото.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза сочи възможен механизъм на причиняване чрез удар с тъп предмет, по-характерен за удар с ръка, но не преодолява доказателствения дефицит относно това дали именно В.П. е нанесъл такъв удар и дали същият е бил нанесен при процесния инцидент. Именно затова до този момент въззивният съд споделя анализа на 3 районния съд.

Неправилен е обаче крайният правен извод, до който е достигнал първоинстанционният съд. Същественото вътрешно противоречие в определението се изразява в това, че районният съд едновременно приема, че липсва достатъчна доказателствена основа за извода, че именно В.П. е причинил процесната телесна повреда; че липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на В.П. и увреждането, и че най-вероятно увреждането е причинено на друго място, по друго време и от друго Л. /стр.19 от обжалваното определение/, но въпреки това отменя постановлението и връща делото за продължаване на разследването.

Тези изводи са несъвместими.

След като съдът приема, че събраните доказателства не позволяват обоснован и категоричен извод относно авторството на деянието от страна на В.П., то крайният процесуален резултат спрямо това Л. не може да бъде връщане на делото за ново допълнително разследване с общи указания, а потвърждаване, респ. изменение на прокурорския извод относно липсата на достатъчна доказателствена обезпеченост за ангажиране на наказателната му отговорност.

Неоснователно районният съд е приел, че са наЛ. неизвършени процесуално-следствени действия, които биха могли реално да преодолеят вече установените доказателствени противоречия. В мотивите липсват конкретни указания какви нови доказателства следва да бъдат събрани, какво обстоятелство следва да установят и по какъв начин биха преодолели вече съществуващата доказателствена невъзможност за формиране на несъмнен извод относно авторството.

Не може да бъде споделен и изводът, че неприобщаването на протокол за оглед от друго наказателно производство представлява съществена непълнота, обуславяща връщане на делото. Спорният въпрос по настоящото производство не е свързан единствено с мястото на конфликта, а с това дали именно В.П. е причинил конкретното увреждане на Й. М.. Не е установено по какъв начин приобщаването на този протокол би могло да даде отговор на този основен въпрос.

Настоящият въззивен състав приема, че при така събраните доказателства липсва достатъчна доказателствена основа за формиране на 4 несъмнен и категоричен извод, че именно В.Ц.П. е автор на процесното деяние. Наличните противоречия са били проверени чрез допустимите доказателствени средства и не съществуват конкретни неизвършени процесуално-следствени действия, които реално биха могли да доведат до преодоляването им.

Именно поради това въззивният съд не споделя възприетото от прокурора правно основание за прекратяване на наказателното производство по чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, основано на извод, че деянието не съставлява престъпление, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана по чл.12 НК.

Изводът за наличие на неизбежна отбрана предпоставя по несъмнен начин да е установено авторството на деянието, както и конкретният механизъм на причиняване на телесното увреждане от определено Л.. Едва след установяване на тези обстоятелства подлежи на преценка дали деянието губи своя престъпен характер поради наличие на обстоятелство, изключващо обществената опасност, каквото е приетата от прокурора неизбежна отбрана.

В случая обаче както от доказателствения анализ на районния съд, така и от настоящата въззивна проверка се установява, че именно авторството и пряката причинно-следствена връзка между поведението на В.Ц.П. и настъпилото телесно увреждане не са доказани по несъмнен и категоричен начин. При това положение не е наЛ. процесуална и материалноправна основа да се приеме, че деянието е осъществено от конкретното Л. при условията на неизбежна отбрана и съответно не съставлява престъпление по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 НПК.

След като липсва достатъчна доказателствена обезпеченост относно авторството на деянието от страна на В.Ц.П., то правилното основание за прекратяване на наказателното производство спрямо това Л. е недоказаност на обвинението по смисъла на чл.243 ал.1 т.2 НПК, а не липса на престъпление поради приета неизбежна отбрана с посоченото от прокурора основание за прекратяване на ДП по чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК.

При възприетата от районния съд доказателствена конструкция, според която процесната телесна повреда вероятно е причинена от друго Л., на друго място и по друго време, действително се поставя въпросът за евентуално 5 наличие на хипотеза по чл.244 ал.1 т.2 НПК относно спиране на ДП при неразкрит извършител. Преценката за наличие на предпоставките за спиране на наказателното производство, както и относно последващото продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия по реда на чл.245 ал.1 НПК, обаче е от изключителната компетентност на прокурора като ръководещ и решаващ орган в досъдебната фаза и е извън предметните предели на настоящата въззивна проверка по чл.243 НПК.

Поради изложеното въззивният съд приема, че определението на Районен съд – Враца е неправилно и следва да бъде отменено, а обжалваното прокурорско постановление следва да се измени относно основанието за прекратяване.

Мотивиран при изложените съображения и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.2 НПК, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я Определение №87/16.03.2026 г., постановено по ЧНД №103/2026 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Постановление от 30.12.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП №1686/2024 г. по описа на РП – Враца /ДП №267/2024 г. по описа на РУ – Враца/, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Постановление от 30.12.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура – Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП №1686/2024 г. по описа на РП – Враца /ДП №267/2024 г. по описа на РУ – Враца/ , водено за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, в ЧАСТТА относно мотивите и основанието за прекратяване, като вместо чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК ПРИЕМА, че прекратяването следва да се счита постановено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК, като не се касае за "неизбежна отбрана".

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.

6

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________