Решение № 1445 от 18.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1445/18.03.2020г. гр.

Варна, 18.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16878 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на С.Я.С., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. С.Т.,***, срещу Областна дирекция на МВР - Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1262,50 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 203,63 часа за целия процесен период 17.10.2016г. -30.09.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 99,72 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.

В исковата молба ищецът С.Я.С. твърди, че за периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в 04

РУ-Варна при ОД на МВР – Варна. Счита, че съгласно ЗМВР има качеството държавен служител, по силата на служебното правоотношение, възникнало с ответника. Сочи, че съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период.

Изтъква, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Намира, че е налице непълнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която счита, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Заявява, че в процесния период е положил общо 1627,63 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент 1,143 възлиза на извънреден труд от 203,63 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1262,50 лв. Съобразно изложеното сезира съда с искане за присъждане на посочената сума, както и за присъждане на сумата от 99,72лв., представляваща лихва за забава върху главницата, ведно със сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Областна дирекция на МВР-Варна депозира отговор на исковата молба, в който не в който не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР, като е заемал длъжността „старши полицай в група "ООР" към сектор

„Охранителна полиция" към Четвърто РУ при ОД МВР - Варна", а считано от 01.07.2019г. заема длъжността „разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР-Варна“. Не се оспорва също, че предвид характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд и през нощта, както и че последният е работил на 12-часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, но не и общите норми на КТ и ЗДСл. Оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, като излага подробни правни доводи за това.

Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Намира, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба-наредби, издавани от министъра на вътрешните работи, предвиждащи, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличаване на размера му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1349,00 лв. за иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вместо за 1262,50 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 214,58 лв, вместо за 99,72 лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа коригираната искова претенция и моли за уважаването й, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представител на ответната страна настоява за отхвърляне на исковата претенция по изложените в отговора съображения.

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ищецът заемал длъжност „полицай в група „Общинска полиция“ и „старши полицай в група „СПООР“ /СИГМА/ „старши полицай в група "ООР" към сектор „Охранителна полиция" към Четвърто РУ при ОД МВР - Варна", а считано от 01.07.2019г. заемал длъжността „разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР-Варна“, които са на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-Варна. Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици. През процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: за м. 10.2016 г. – 32 ч., за м. 11.2016 г. – 42ч., за м. 12.2016 г. – 72 ч.; за м. 01.2017 г. – 0 ч.; за м.

02.2017 г. – 0 ч., за м. 03.2017 г. – 120 ч., за м. 04.2017 г. – 0 ч., за м.

05.2017 г. – 0 ч., за м. 06.2017 г. – 144 ч., за м. 07.2017 г. – 0 ч., за м.

08.2017 г. – 0 ч., за м. 09.2017г. – 152 ч., за м. 10.2017 г. – 0 ч., за м.

11.2017 г. – 0 ч., за м. 12.2017 г. – 112 ч.; за м. 01.2018 г.-0ч., за м.

02.2018 г. – 0 ч., за м. 03.2018 г. – 112 ч., за м. 04.2018 г. – 0 ч., за м. 05.2018 г. – 0 ч., за м. 06.2018 г. – 152 ч., за м. 07.2018 г. -0ч., за м. 08.2018 г.-0 ч., за м. 09.2018 г.-160 ч., за м. 10.2018 г. – 0 ч., за м. 11.2018 г. – 0ч., за м. 12.2018 г. – 168 ч.; за м. 01.2019 г. – 0 ч.; за м. 02.2019 г. – 0 ч., за м.

03.2019 г. – 80 ч., за м. 04.2019 г. – 0 ч., за м. 05.2019 г. – 9 ч., за м.

06.2019 г. – 40 ч., за м. 07.2019 г. – 3 ч., за м. 08.2019 г. – 3 ч., за м.

09.2019г. – 1 ч.,

Изложените обстоятелства се установяват от приобщените като писмени доказателства по делото кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период, графици за работните смени и протоколи за отчитане на положен извънреден и нощен труд. Изготвено е и заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза, коeто съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1402 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждeние по 0.25 лева на час. Положеният нощен труд в посочения размер не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1602 ч., като разликата в часовете между посочените две величини е 200 ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните вещото лице определя общо в размер на 1349,00 лева.

Експертизата посочва още, че начислената лихва за забава върху всяка една падежирала главница (извънреден труд за съответното тримесечие), считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в общ размер на 214,58 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД.

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е заемал длъжността „старши полицай в група "ООР" към сектор „Охранителна полиция" към Четвърто РУ при ОД МВР - Варна", а считано от 01.07.2019г. е заемал длъжността „разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР-Варна“ и като такъв има качеството държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т.

1 ЗМВР. По делото не се спори и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. От своя страна чл.

179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.

По силата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период. Същевременно според петата алинея на цитираната норма работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.