Решение № 15 от 05.03.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Елхово, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н. Д. З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20242310100267 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и искане по чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищецът – „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - ***, ***, представлявано от М. Г. А., в качеството й на Управител, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа в гр.София, действащ чрез адв.В. К. от АКСофия, в исковата си молба против Г. Д. Б. от гр.Елхово, обл.Ямбол, твърди, че по силата на сключен на 22.01.2008г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № *** по описа на Нотариус К. К., вписан в регистъра на НК под № ***, с район на действие съдебния район на РС-Елхово, е придобил в собственост, в качеството си на купувач, от продавача - *** ООД, с ЕИК ***, представлявано от И. Д. Д. - управител, следният недвижим имот, находящ се в Стопанския двор, в землището на ***, общ.Елхово, обл.Ямбол, ЕКАТТЕ ***, а именно: Селскостопански обект - Сграда Краварник със застроена площ от 524 /петстотин двадесет и четири/ кв.м, построен върху държавна земя, съставляваща поземлен имот № *** по плана на стопански двор ***, землище ***, с площ на поземления имот от 6.390 дка /шест декара и триста и деветдесет кв.м/, при граници и съседи: ПИ ***, заедно със съответното отстъпено право на строеж върху терена.

В иск.молба се излага, че впоследствие въз основа на подадена от ищцовото Дружество молба с вх. № 94ММ/0004 от 24.01.2008г., със Заповед № ДС *** от 29.05.2008г. на Областен управител на област Ямбол на основание § 35 от ПР към ЗИД на ЗСПЗЗ, § 36, ал. 2 от ПЗР към Постановление № 85 от 30.04.2008г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 45 от 2008г.), чл. 44, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл.

84 във вр.с чл. 85, ал. 1 от ППЗДС и сключен Договор № *** от 18.06.2008г., вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № *** от 20.06.2008г., Акт № ***, на основание чл. 44, ал.2 от ЗДС, във връзка с чл.85, ал.4 от ППЗДС, § 36, ал.2 от ПЗР към постановление № 85 от 1

30.04.2008г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, между Областен управител на гр.Ямбол в качеството му на продавач и ищцовото „***" ООД, ЕИК *** в качеството му на купувач, е прехвърлено правото на собственост върху следния недвижим имот - частна държавна собственост, намиращ се в землището на ***, общ.Елхово, представляващ: Поземлен имот № ***, с площ 6 390 (шест хиляди триста и деветдесет) кв.м., отреден за „Кравеферма за 80 глави" от Стопанския двор на ***, при граници: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***, актуван с АЧДС № *** След сделката със Заповед № ДС *** на Областен управител гр.Ямбол, гореописаният имот, частна държ.собственост е отписан от актовите книги за недвижимите имоти - държавна собственост, актуван с АДС *** На 26.06.2008г. с Протокол за предаване на имот - частна държавна собственост, на основание чл.4 от раздел III на договор № *** от дата 18.06.2008г. за продажба на недвижим имот, е извършено фактическото предаване и приемане от ищцовото Дружество на ПИ № ***, с площ 6 390 (шест хиляди триста и деветдесет) кв.м., отреден за „Кравеферма за 80 глави" от Стопанския двор на ***.

На 13.11.2008г. от община Елхово, обл.Ямбол, на основание чл. 148, ал.1, ал.2, ал.4, ал.8 и чл. 152, ал.1 от ЗУТ, е издадено Разрешение за строеж № 44, което е влязло в сила от 03.12.2008г. като впоследствие на 20.12.2011 г., посоченото Разрешение за строеж е презаверено от арх.Е. Р. - Гл. архитект на общ. Елхово, за срок от три години, т.е. до дата 20.12.2014г.

В иск.молба е изложено, че на 26.09.2023г. Нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на НК под № ***, с район на действие - съдебния район на РС-Елхово, е съставила Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № ***, по силата на който въз основа на извършена обстоятелствена проверка и на основание чл.587, ал.2 от ГПК, е признала ответника Г. Д. Б. за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***.*** /***/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1649/ 25.09.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ***, общ.Елхово, обл.Ямбол, с площ 6 390 /шест хиляди триста и деветдесет/ кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За стопански двор, категория на земята 9 /девета/, който имот е с номер по предходен план 00***, при съседи: ***.***, ***.***, ***.***, ведно със сградата върху него: СГРАДА с идентификатор № ***.***.1 /*** точка едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ 524 /петстотин двадесет и четири/ кв. м., брой етажи 1 /един/, предназначение Селскостопанска сграда - краварник.

В иск.молба се твърди, че след като законният представител на ищцовото Дружество на 08.05.2024г. е направил опит да плати дължимите суми за местни данъци и такси за предходната 2023г. е разбрал от служител на община Елхово, че процесният недвижим имот не е негова собственост, което обстоятелство е било потвърдено в проведен впоследствие тел.разговор, от самата нотариус Ж. Р., която е съставила констативния нотариален акт за процесния имот. Едва тогава ищецът твърди, че е разбрал, че ответникът владее процесния недвижим имот, като до този момент се сочи, че последният не е демонстрирал поведение на пълноправен собственик на процесния недвижим имот спрямо ищеца като действителен собственик.

Изложени са съображения, с които се отрича ответникът Г. Д. Б. да е владял 2 процесния недвижим имот в продължение на 10 години, както и се твърди, че същият не е демонстрирал по какъвто и да е начин пред ищеца до момента на издаване на констативния нотариален акт поведение на пълноправен собственик на имота - предмет на спора. В тази насока се изтъква, че ищецът чрез законния си представител е посещавал редовно процесния недвижим имот, проверявал е състоянието му, плащал е чрез Изипей всички дължими суми за местни данъци и такси към общ. Елхово, планирал е извършване на ремонтни дейности и е изискал разрешение за строеж, както и е осъществявал редица огледи на място с потенциални купувачи на имота.

В иск.си молба ищецът твърди, че не е давал своето съгласие за съставянето на цитирания по-горе Констативен нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № ***, рег.№ *** по описа на Нотариус Ж. Р., както и изтъква, че подписът, положен в молба- декларация за извършване на обстоятелствената проверка, не е положен от М. Г. А., в качеството й на Управител на дружеството ищец, собственик на процесния недвижим имот. Изложени са и съображения, че издаденият констативен нотариален акт е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му.

Ищецът с изложеното в иск.си молба изтъква доводи и съображения, като се позовава и на TP № 11 от 21.03.2013г. по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК на ВКС, с които оспорва правото на собственост на ответника върху процесния недв.имот, като твърди, че не са налице по отношение на същия визираните във фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС елементи. Предвид на това според ищеца Нотариалният акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение, вписан в СВ — Елхово, с вх. peг. № *** установява неверни факти относно принадлежността на правото на собственост. Същият не е годен да легитимира ответника като собственик на процесния недвижим имот на посоченото оригинерно придобивно основание, поради невъзможността да бъде изпълнено условието за владение на имота.

Предвид на тези си съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответника Г. Д. Б., че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, индивидуализиран надлежно в обстоятелствената и в петитумната част на исковата молба, както и ДА ОСЪДИ ответника да предаде на ищеца владението върху процесния недвижим имот.

Ищецът е заявил и искане по чл.537, ал.2 от ГПК - за отмяна на Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № *** по описа на нотариус Ж. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камера под № ***, с който нотариусът въз основа на извършена обстоятелствена проверка, извършена по посоченото нот.дело и на основание чл.587, ал.2 от ГПК, е признала ответника Г. Д. Б. за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.

Ищецът с исковата си молба е заявил искане да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, включително хонорара на адвоката. По предвидения процесуален ред ищецът е приложил към исковата си молба писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищцовото Дружество, редовно призовано се явява процесуалният му представител по делото - адв.В. К. от АК-София, който от името на доверителя си заявява, че поддържа изцяло предявеният иск на същите основания и със същите искания. С представена молба с вх.№569/ 05.02.2025г. адв.К. изразява становището 3 си по съществото на спора, като по изложени доводи прави искане за постановяване на позитивно за доверителя му решение, с което да бъде уважен предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и искането по чл.537, ал.2 от ГПК по начина, по който са заявени с исковата молба. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително тези за адвокатско възнаграждение, така както са посочени в представения съгласно чл.80, ал.1 от ГПК списък на разноските. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът - Г. Д. Б. от гр.Елхово, обл.Ямбол, чрез пълномощника си по делото адв.И. Ч. от АК- Ямбол, с посочен съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения в гр.Елхово, се е възползвал от предоставената му процесуална възможност и в предоставения му 1-месечен срок е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище, че иск.молба е допустима, но е оспорил изцяло предявените с нея искове като неоснователни. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. С отговора си ответникът е заявил, че е владял и ползвал необезпокояван и без прекъсване от края на 2011 година и до момента процесният имот, описан в Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № ***, том I, рег.№ ***, вписан по вх. рег. №*** по акт № 60, т.VI, д.№852/23г. на СВп при ЕРС. Сочи, че притежава имоти съседни на процесният имот, като всички са били част от един стопански двор още от 2007г., в потвърждение на което към отговора си е приложил писмени доказателства - Нот. акт №***, всички по описа на Нотариус К. К. с район на действие съдебния район на PC-Елхово. В тези имоти ответникът твърди, че стопанисва и държи селскостопанската си техника. По отношение на процесния имот в отговора се сочи, че се ползва от ответника от повече от 10 години и до момента, за складиране на материали, паркинг на машини и друга селскостопанска техника, които той и фирмите му използват за обработка на земеделски земи в землището на *** и съседните села. С тези си действия, които са били видими по своето естество включително и за ищеца, ответникът изтъква, че е манифестирал намерението си да владее процесния имот само за себе си, като владението което е осъществявал за посочения период е било явно, непрекъснато и без оспорване. В тази връзка ответникът оспорва твърденията, изложени в обстоятелствената част на иск.молба относно това, че представители на ищцовото дружество са посещавали „редовно" процесния имот в периода от края на 2011г. и до настоящият момент, като противно на това се изтъква, че никога през периода не е идвало лице, което да се е представяло за собственик на имота или за пълномощник на собственика. Процесната сграда „краварник" се сочи, че почти е разрушена и то не от момента, в който ответникът е започнал да упражнява фактическото владение върху имота, а много по отдавна, като към настоящия момент от нея не е останало почти нищо, а терена, върху който е била построена, се използва от ответника за складиране на отпадъчни железа и материали, свързани с неговата дейност. С отговора си ответникът оспорва като ирелевантни към спора твърденията, че ищцовото дружество е планирало да извършва ремонти на процесният имот с довода, че фактически такива не са започнали, въпреки че по делото е приложено Разрешение за строеж № ***, презаверено на 20.12.2011 г. от арх.Е. Р. - Гл. архитект на общ Елхово. За абсолютно неоснователни се преценят и твърденията на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на иск.му молба за извършено документно престъпление, като в тази насока се изтъква, че оспорената като подписана от друго лице молба-декларация, въз основа на която е инициирано нотариалното производство пред Нотариус Ж. Р. по издаването на оспорения по реда на чл.587, ал.2 от ГПК Нот.акт, е подадена и подписана от молителя Г. Д. Б., като в този случай никъде в закона не е вменено задължение на предишния собственик, в настоящият случай ищцовото 4 дружество да подпише въпросната молба-декларация. В тази връзка с отговора се изтъква, че законът е дал правна възможност при спор за материално право да бъде поискана отмяна на нот.акт, издаден по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, съобразно разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК, както това е сторено в случая с исковата молба. Оспорват се и твърденията в исковата молба относно нищожността на оспореният нот.акт, с който ответникът се е снабдил, поради „липса на съгласие за сключването му", като се изтъкват доводи, че производството по чл.587, ал.2 от ГПК не е в хипотеза на сключване на сделка и при него нотариуса не изследва волеизявления на страните, а констатира единствено факти. Позовавайки се на възведеното в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, в отговора се изтъкват доводи и аргументи, че в настоящият случай са изпълнени изискванията и предпоставките, визирани в цитираната разпоредба от ЗС по отношение на ответника Г. Д. Б. и той се е снабдил законосъобразно с нотариален акт за процесния имот. Твърденията на ищеца, че е заплащал дължимите данъци за имота по никакъв начин не следва да бъдат приемани като доказателство за осъществявана от него фактическа власт върху имота, тъй като данъчните задължения са от публичен характер и нямат отношение към фактическата власт върху имота. Неоснователни са според ответника и твърденията относно спиране на давностните срокове по ЗМДВИП, тъй като това спиране е за съвсем кратък срок и то фактически не влияе на периода, в който е осъществявано владението от Г. Д. Б., а именно от края на 2011 г. до момента на констатирането на това обстоятелство от нотариуса на 26.09.2023г. Съобразно процесуалните правила с отговора си ответникът е представил писмени доказателства и е направил доказателствено искане за ангажиране на гласни доказателства.