Решение № 6461 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6461 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100513001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Н. Л. А., чрез адв. Ж., срещу решение № 11398 от 19.10.2012 г., постановено по гр. д. № 22223/2022 г. по описа на СРС, 78-ми състав, с което е отхвърлен предявеният от А. срещу ответника “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.

456 КЗ за сумата от 8864.41 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, представляваща заплатена от ищеца непогасена част от редовна главница, редовни лихви и разноски по договор за потребителски кредит, сключен от неговия наследодател - Р. А.а и “Централна кооперативна банка” АД, задължението, по който договор за кредит е обезпечено от сключен между Р. А.а и ответника по иска - “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД застрахователен договор по Полица “ЦКБ Ж.” за застраховка “Ж. на кредитополучател”.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд, в резултат на който за ищеца не е била разпределена доказателствена тежест и по делото не са били ангажирани доказателства във връзка със заявената претенция. Отправя се искане към въззивния съд да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални пропуски, като даде възможност на страните да ангажират нужните доказателства. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което 1 предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции

В срока по ул. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания с искане за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с иск с правно основание чл. 456 КЗ, предявен от ищеца Н. А. /в качеството му на наследника на починалата Р.

А.а/ срещу ответника “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД.

Ищецът твърди, че приживе майка му Р. А.а сключила на 25.09.2018 г. договор за потребителски кредит с “Централна кооперативна банка” АД за сумата от 15000 лева, който погасявала редовно, съобразно изготвения погасителен план. Във връзка с този договор за кредит, на същата дата сключила и застрахователен договор по Полица “ЦКБ Ж.” за застраховка на кредитополучател с ответното дружество “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД, покрит риск, по който бил и “смърт вследствие на заболяване”. Съгласно договора, определената застрахователна премия била дължима от застрахования всяка година на двадесет и пети септември. Ищецът твърди, че застрахователните премии за 2018, 2019 и 2020 г. били своевременно превеждани, в рамките на 30-дневния гратисен период от падежната дата. Сочи, че премията за 2021 година, била преведена с по-голямо закъснение - на 05.11.2021 г. Няколко дни по-късни, на 12.11.2021 г., след боледуване, Р. А.а починала, за което обстоятелство били уведомени банката - кредитодател и застрахователят ответник. На 18.01.2022 г. ответното дружество изпратило уведомление до наследника - ищец и банката - кредитодател, с което отказало да погаси останалата неплатена част от редовни главница и лихви по договора, поради настъпване на риска след прекратяване действието на полицата. Ищецът счита, че договорът не е бил прекратен, тъй като застрахователното дружество не е упражнило надлежно потестативното си право, поради което за ответника съществува задължение да заплати остатъчната стойност по кредита.

Ответникът “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД не оспорва горната фактическа обстановка, включително плащането на застрахователните премии за 20182021г. на сочените от ищеца дати. Счита, че съобразно постигнатите договорености с наследодателя на ищеца, застрахованият се счита за уведомен, че при неплащане на текущата премия до деня на падеж включително, застрахователното покритие се прекратява с изтичането на 302 дневен срок, считано от падежната дата. Сочи, че за застрахователя не съществува задължение да изпраща нарочно уведомление до застрахования, нито по силата на договора, нито съобразно разпоредбите на закона. Посочва, че с изтичане на 30-дневния срок от падежната дата - т.е. считано от 26.10.2021 г., застрахователният договор е бил прекратен, поради което към датата на настъпване на смъртта на наследодателката на ищеца през месец ноември, за дружеството не е съществувало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

За установява на горната, безспорна между страните фактическа обстановка, от първоинстанционния съд са приети следните писмени доказателства, представени от страните с исковата молба и отговора: 1/ Договор за потребителски кредит № 79100КР-АБ-0569/26.09.2018 г., сключен между Р. А.а и “Централна кооперативна банка” АД, чрез “ЦКБ” АД - клон Плевен, за сумата от 15000 лева, ведно с приложен погасителен план; 2/ Застрахователна полица “ЦКБ Ж.” за застраховка “Ж.” на кредитополучател с № 141 К 0089385 от 25.08.2018 г., сключена между Р. А.а и ЗЕАД “ЦКБ Ж.” АД, във връзка с договор за кредит № 79100КР-АБ-0569; 3/ Общи условия към застрахователната полица; 4/ Платежно нареждане за сумата от 68.20 лева от 05.11.2021 г, преведена от Р. А.а по сметка за ЗАЕД “ЦКБ Ж.” АД с основание “ЗП 141 К 0089385”; 5/ Акт за смърт и Удостоверение за наследници на починалата на 12.11.2021 г. Р. А.а, съгласно което ищецът Н.

А. /син/ е неин единствен наследник; 6/ Уведомление “Централна кооперативна банка АД за настъпило застрахователно събитие - смърт на кредитополучателя Р. А.а, изпратено до ЗЕАД “ЦКБ Ж.”АД на 29.11.2021 г., ведно с приложени медицински документи; 7/ Образувана щета № 141К210173 във връзка с горната застрахователна полица и настъпил застрахователен риск на 12.11.2021 г. - смърт вследствие на заболяване; 8/ Извлечние от Протокол от 18.01.2022 г. За взето решение да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, поради настъпило автоматично прекратяване на полицата на 26.10.2021 г., както и изпратено уведомление от застрахователя до ищеца и до банката от същата дата, съдържащо информация за направения отказ;

Пред въззивния съд, вследствие на констатирана основателност на оплакванията във въззивната жалба, касаещи непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад, съгласно разясненията, дадени в т. 2 от тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства във връзка с подлежащите на доказване факти по делото.

В изпълнение на дадените указания, ищеца е представил извлечение от банковата сметка на починалата Р. А.а за периода 01.04.2022 - 13.04.2022 г., платежно нареждане за кредитен превод от 13.04.2022 г. и искане за закриване на банкова сметка. Видно от последните на 13.04.2022 г. Сметката на Р. А.а, открита в “Централна кооперативна банка” АД е дебитирана със сумите: 8175.79 лева - главница по договор за кредит № 79100КР-АБ-0569 и 3

34.29 лева - начислена лихва по договор за кредит № 79100КР-АБ-0569; След закриване на сметката, остатъчната сума от 22909.25 лева е преведена по сметка на наследника Н. А.;

Ответникът - въззиваем е представил мемориален ордер № 800/35 за месец 12/2021 г., съгласно който, на 31.12.2021 г. е извършена “корекция на премиен приход по становище Р. Р. А.а 141К0089385” като е извадена постъпилата сума от 68.20 лева. В графа “Кт аналитична сметка” е посочено “1-клиенти “ЦКБ”;10-Прекр.Полици”

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По предявения иск с правно основание чл. 456 КЗ в тежест на ищеца по делото е да докаже, че е наследник на лице, което приживе е сключило договор за банков кредит; че същото лице, в качеството си на кредитополучател, е застраховано лице по валиден договор за застраховка; че в срока на действие на застрахователния договор е настъпил покрит застрахователен риск – смърт на застрахованото лице, както и че след настъпване на застрахователния риск ищецът е платил остатъчното задължение по договора за кредит.

В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ от плащане, на което се е позовал в отговора на исковата молба, а именно че смъртта на застрахования е настъпила след датата на прекратяване на застрахователното правоотношение. За доказване на горното възражение, ответникът се позовава на постигнатите договорености в застрахователната полица, в общите условия към нея, както и на обстоятелството, че не е усвоил преведената последна премийна вноска за 2021 г., а същата е “отделена за възстановяване”, както се посочва в представената по делото пред въззивния съд писмена защита.

При безспорност на фактическата обстановка по делото, относно факта на сключването на договора за потребителски кредит, наличието на застрахователна полица, заплащането на застрахователните премии на конкретните дата, смъртта на застрахования кредитополучател, качеството на наследник на ищеца, както и извършването на плащане от страна на ищеца в полза на банката-кредитор по сключения приживе договор за потребителски кредит, спорът пред въззивната инстанция се заключва до въпроса: Била ли е прекратена застрахователната полица към датата на настъпване на смъртта на 4 застрахованото лице, респективно - съществувало ли е задължение за застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

По така очертания според предмет, въззивният съд намира следното:

Установява се от представената Застрахователна полица “ЦКБ Ж.” за застраховка “Ж.” на кредитополучател с № 141К0089385 от 25.08.2018 г., че същата е сключена между Р. Р. А.а и “ЗЕАД ЦКБ Ж.” ЕАД, във връзка с договор за кредит № 79100КР-АБ-0569. Общата дължима годишна сума по застраховката, включваща годишна премия и 0.70 лева вноска за ОФ, възлиза на сумата от 68.20 лева. Падежът на застрахователната премия е определен “всяка година на 25-ти септември”. Като част от застрахователните покрития е посочен и риск “смърт вследствие на заболяване”. Изрично е посочено, че при застраховки с годишно плащане на застрахователната премия, застрахованият е длъжен да плати дължимата вноска до деня на падежа, като застрахованият се счита за уведомен, че при неплащане на текущата премия до деня на падежа включително, застрахователното покритие се прекратява с изтичането на 30-дневен срок, считано от падежната дата.

За тълкуване волята на страните, съдът съобрази и клаузите в приложените към Застрахователната полица “Общи условия”, подписани от страните, в частност - разпоредбите в раздел VIII “Срок, начало, край и прекратяване”. В т. 43 е посочено, че “при застраховки с годишни вноски, с посочването в полицата на размерите и падежите на дължимите премии, се счита, че застрахователят е поканил писмено застрахования, а последният е получил писмена покана да плати дължимата премия в 30-дневен срок от дата на падежа. В т. 44 е уредено, че при неплащане на дължимите вноски до деня на падежа включително и след изтичане на срока по т. 43, застрахователят може: 44.1. При застраховки с годишни вноски: 44.1.1. Да прекрати застрахователното покритие - същото се прекратява автоматично с изтичане на 30 дни от падежната дата; 44.1.2. Да прекрати застрахователния договор (полица). В т. 45 е посочено, че в случаите по т. 44.1.1 застрахователното покритие (отговорността на застрахователя) по застраховката се възстановява от 24:00 часа на датата на плащането на пропуснатата премия. В т. 46-47 са уредени случаите на просрочие на застрахователната премия с 6 месеца или с повече от 1 пълна година - хипотези, неприложими към настоящия случай.